Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  137   София,  09 април  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Савка  Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Кристина Павлова .......................................и в присъствието на прокурора И.Чобанова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 45 /2010 г.   Производството по делото е образувано по касационна жалба на повереника на частния обвинител М. Д. С. против присъда № 142 / 03.12. 2009 г. по внохд № 1* на Варненския окръжен съд. В жалбата и подробните допълнителни мотиви към нея се изразява несъгласие с извършената от въззивния съд интерпретация на доказателствения материал, която станала основа за неверни фактически и правни изводи. Формулира се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 348, ал.3, т.1 от НПК – поради съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на частния обвинител. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата. Защитникът на подсъдимия пледира срещу искането за отмяна на оправдателната присъда с аргументи за нейната законосъобразност и за спазена процедура на въззивното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Районният съд в гр. В. с присъда от 25.05.2009 г. по нохд № 6266/ 2008 г. признал` подсъдимия Л. Б. Д. за виновен в това , че в периода 20.02.1995 г. – 13.01.2001 г. в гр. В. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у М. Д. С. заблуждение, че ще придобие възмездно имот – апартамент № 6 и зимнично помещение /”маза”/ № 2 в новострояща се сграда, и с това му причинил имотна вреда в размер на 2 517 021,70 неденоминирани лева- големи размери , поради което и на основание чл. 210 , ал.1, т.5 и чл. 54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от пет години съгласно чл.66, ал.1 от НК, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 211 във вр. с чл. 209,ал.1 от НК. Окръжният съд в гр. В. с присъда № 142 от 03.12.2009 г. по внохд № 1* по описа за 2009 г. отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и вместо нея постановил друга, с която оправдал Л. Б. Д. по обвинението по чл. 210, ал.1, т.5 от НК. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Касаторът / чрез повереника си/ атакува основно изводите и съжденията на съда, базирани на факти, които са безспорно установени още в хода на първоинстанционното следствие. Изтъкнатите неточности в мотивите на въззивния съд се отнасят до детайли без съществено значение за предмета на доказване в настоящия наказателен процес. Многократно повтореният в жалбата упрек за “абсолютна произволност” на изводите на съда , разгледан като оплакване за нарушаване на процесуалните правила, регламентиращи оценката на доказателствения материал по вътрешно убеждение /чл.14 от НПК/, не намира подкрепа в данните по делото. Жалбоподателят заявява, че без никакви доказателства, “произволно” съдът е приел , че частният обвинител отказал да одобри сделката със спорния апартамент при свидетелката адвокат Р, като се позовава на нейните показания, които не съдържат спомен за подобна визита. При коректен прочит на съдебните протоколи е очевидно , че срещата при адв. Р се установява от многобройни гласни доказателства, изхождащи от свидетели, конфронтиращи се с подсъдимия / св. Р, св. П, съпруга на частния обвинител , както и от самият него/. В същото време това посещение не се отрича по категоричен начин от св. Р. С други думи , съдът не е изтълкувал превратно или пренебрегнал част от доказателствените средства, а напротив - изградил е убеждението си по фактите върху всички доказателствени материали , проверени по надлежен ред и преценени в тяхната съвкупност. Останалите аргументи на касатора са насочени изцяло към оспорване на правните изводи на въззивната инстанция относно съставомерността на поведението на подсъдимия по чл.210, ал.1, т.5 от НК. Настоящият състав не намира основание за ревизия на оправдателната присъда поради неправилно приложение на закона.становените по делото факти не могат да се свържат с въвеждане и поддържане в жалбоподателя на заблуждението, че ще придобие собствеността върху апартамент с точно определено зимнично помещение. Действията, които според обвинителния акт обективират измамливите действия на подсъдимия, са допускането на пострадалия в имота и последващото му отчуждаване. Въззивният съд правилно е акцентирал върху важното обстоятелство, че сумата, която формира инкриминирана имотна вреда за частния обвинител, е платена преди така описаните събития. Към момента на излизането на тези средства от патримониума на С. няма данни / както и обвинение/ за въвеждането му в измама за реалността на очакваната насрещна престация . Напротив, в хода на съдебното дирене е установено, че подсъдимият коректно е извършил строителството на кооперацията , въвел я в експлоатация, допуснал частния обвинител до апартамента и му съдействал за отстраняване на някои строителни дефекти, а след снабдяване с констативен нотариален акт поканил купувачите да се запознаят с проектите за нотариални актове в кантората на свидетелката Р. Едва тогава отношенията между подсъдимия и частния обвинител се влошили, тъй като описаната в акта“маза” се оказала различна от очакваната и вписана като номерация в предварителния договор. Въззивният съд внимателно е обсъдил твърдението на частния обвинител, че подсъдимият не е имал априорно намерение да му прехвърли имота, тъй като “разделил” “мазата” от апартамента по предварителния договор и я продал на друго лице. Окръжният съд е отбелязал, че още при сключването на този договор избеното помещение № 2 е било прилежащо към друг апартамент и всички строителни книжа , удостоверяващи този факт , са били предоставени на частния обвинител. Възможността подсъдимият да го е въвел в заблуждение относно номера на прилежащата изба, целейки по този начин да не му прехвърли в бъдеще целия имот, е отхвърлена не само поради логическата й неприемливост , но и поради особеностите на договарянето, постигнато на един ранен етап на строителството. В хода на негово осъществяване били възможни промени / за настъпването на някои от тях има данни по делото , тъй като е увеличена и квадратурата на апартамента/, включително в размерите, броя и номерацията на обектите. Те биха могли да се коментират на плоскостта на договорната отговорност между страните по сделката , но не могат да се натоварват със съдържанието на съставомерни обективни признаци на престъпно поведение. Правилно съдът е отказал да квалифицира като активни действия по поддържане на измамата сделките с имота, извършени след 21.10.1997 г.становено е , е той е преминал в режим на съпружеска имуществена общност на подсъдимия Д съпругата му,обитава се от семейството на частния обвинител и дванадесет години не е включен в гражданския оборот т.е с него не е процедирано по начин, обективиращ наличие накористна цел. За пълнота на изложението се налага разграничаване от извода на въззивния съд, че имуществото на С. обективно не е намаляло. Те за заплатили имота , но не са установили правото си на собственост върху него по окончателен начин, тъй като няма данни решението по гражданското дело, разрешаващо спора по чл. 108 от ЗС между тях и подсъдимия и съпругата му, да е влязло в сила. Обобщено, описаните в обвинителния действия на подсъдимия Л не разкриват обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 210, ал.1,т.5 от НК и съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като е постановил оправдателна присъда по това обвинение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 142/03.12. 2009 г. по внохд № 1* на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.