Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 06.12.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1076 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. чрез пълномощника й адвокат А. К. против решение № 1906 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1465 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е отменено решение № 1549 от 13.04.2018 г. по гр.д. № 16616/2016 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго за определяне на основание чл.29, ал.3 СК на Ф. П. Д. по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака с М. Г. Н., сключен на 1.04.1995 г. и прекратен с развод на 28.12.2015 г., поради значително по-голям принос в размер на 77.27/100 ид.ч. Ф. П. Д. чрез пълномощника си адвокат Д. М. оспорва касационната жалба. С определение № 287 от 7.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали при фактите по настоящото дело изводите на въззивния съд, че съпрузите имат равен нематериален принос в осигуряване благополучието на семейството, поради което от значение е значително по-високия паричен доход на ищеца съответстват на практиката на ВКС по ППВС № 5/31.10.1972 г. и решение № 73/13.07.2015 г. по д. № 4874/2014 г., ВКС, I г.о. /в което е дадено тълкуване, че законодателят е равнопоставил всички форми на принос, като преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството и значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност/. Данните по делото са следните: Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че макар ищецът да е получавал много повече средства отколкото ответницата и че е пращал пари от чужбина за семейството си, ответницата се е грижила за дъщеря им /включително и когато е боледувала/, грижила се е за домакинството, за управлението на средствата, изпращани от ищеца, координирала е ремонта на апартамента и обзавеждането, работила е, макар и с големи прекъсвания, посещавала е съпруга си в чужбина за няколко месеца /показанията на свидетелката Ж. Д., Н. Н. и признанията на ищеца в исковата молба/. С отглеждането на детето и грижата за домакинството и имуществото, ответницата е допринесла за създаването на спокойна семейна обстановка за ищеца, даваща му възможност да работи и да издържа семейството си, поради което приносът на ответницата за придобиване на общото имущество е равен на този на ищеца. Във въззивната жалба на Ф. Д. са наведени доводи, че напълно необосновано районният съд е приел, че ответницата по време на брака е била неотлъчно до детето и се е грижила за него, че трудовите й доходи служели за задоволяване потребностите на домакинството, като са игнорирани, разходването и ползването на доходите на ищеца и участието и помощта на неговите родители; липсва комплексна оценка и съпоставка на хронологията на събитията и фактите от живота на страните; свидетелските показания са кредитирани едностранчиво, а при преценка показанията на свидетелката Ж. Д., съдът не е отчел възрастта й към момента на осъществяване на фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. Постановявайки решението си, въззивният съд е приел, че по време на брака си страните са придобили 1/4 ид.ч. от къща с пристройка и 55/220 ид.ч. от дворното място на стойност 95.80 деноминирани лева; апартамент на стойност 62 586.56 лв., лек автомобил за сумата 10 000 лв. и движими вещи на обща стойност 11733.14 лв. или имущество за 84 415.50 лв. Доходите на съпруга по време на брака в страната и чужбина възлизат на над 500 000 лв., а на съпругата – приблизително 22 000 лв. При тези данни, установени от писмени доказателства и съдебна експертиза и след обсъждане на свидетелските показания, Окръжен съд-Варна е приел, че по време на брака и двамата съпрузи са полагали усилия за благополучието на семейството, участвали са с равен принос и личен труд в ремонта и обзавеждането на двете жилища. В периода от 2004 г.- 2015 г. съпругът е работил и в чужбина, а съпругата в този период полагала непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето им. Счел е, че относно работата в домакинството и грижата за детето, не се установява изключителност, т.е. приноса на всеки от съпрузите е в рамките на обичайното, който извод се обосновава от кредитираните показания на свидетелите на ищеца М. Д. и И. Д., които макар роднини на въззивника, излагат свои трайни във времето, конкретни и непосредствени впечатления от живота на съпрузите. От същите се установя, че след покупката на къщата през 1996 г. съпрузите, с финансовата и физическа подкрепа на родителите и брата на въззивника направили ремонта и обзавеждането й. До 8 годишната възраст на детето страните полагали съвместни грижи по отглеждането и възпитанието му. След 2004 г. съпругът заминал да работи в Германия/Испания, изпращал редовно пари на семейството си, което живеело „хубаво и охолно“. При неговото отсъствие, родителите на въззивника, с които семейството живеело в една къща, но в различни домакинства, помагали на съпругата в грижите за детето. Впоследствие закупили апартамент, чийто ремонт и обзавеждане са извършени от брата на съпруга и строителната му бригада с помощта и на брата на съпругата. Всички средства за целта били осигурени от съпруга, като плащането се извършвало от М.. Съдът е приел, че свидетелските показания в тези части не са оборени от други гласни доказателства по делото, а частично са подкрепени и от показанията на свидетелите Ж. Д. и Н. Н.. С оглед тези доказателства, се налага извод, че съпрузите са участвали равностойно във влагането на средства, на труд и работа в домакинството, както и грижи за детето Ж. до юношеската му възраст. Когато същото навършило 8 годишна възраст, съпругът заминал да работи в чужбина, а съпругата поела непосредствените грижи за детето. Съдът е приел за недоказани твърденията на ответницата, че детето Ж. е било с хронични заболявания, налагащи отглеждането й в дома и възпрепятстващи посещението на детско заведение, като аргумент за невъзможността да полага труд по трудово правоотношение - представените в тази връзка писмени доказателства /епикриза за еднократно болнично лечение, изследвания и рецептурна книжка/ касаят заболяване на детето през 2001 г., като липсват данни за трайност и хроничност в състоянието на детето в следхождащ период. Направил е извод, че полаганите грижи за детето във времето след заминаването на съпруга в чужбина не се характеризират с изключителност и необичайност по обем за родителя осъществяващ непосредственото отглеждането на детето. Същевременно от показанията на свидетелката Ж. Д. е установено, че във времето, когато въззивникът работил в чужбина той съобразно обстоятелствата също е участвал в грижите и издръжката на детето, намерили израз в изпращане на ежемесечна издръжка около „1000 - 1200 лв.“; „общите пари, с които е посрещнат ремонта и обзавеждането на апартамента са осигурени от това, че баща ми работеше в чужбина“; „разходите за абитуриентския бал плати баща ми“; „Когато се е връщал в България баща ми е полагал грижи за мен“; „ходили сме в Испания почти всяко лято“ и др. От показанията на всички свидетели се установява, че средствата за придобиване, както на апартамента, така и на движимите вещи са били осигурявани именно от доходите на съпруга, реализирани в чужбина, като за реализирането им, правилното им разходване и липсата на разхищение се е грижила съпругата. Така възприетия доказателствен материал е обусловил извода на съда, че всеки от съпрузите е допринесъл с влагане на средства, труд, работа в домакинството и грижи за детето за придобиването на общото имущество. При извод, че двамата съпрузи са полагали еднакви грижи за семейството и нематериалният им принос за благополучието на семейството им е равен, съдът е счел, че разликата в доходите на двамата съпрузи, при която тези на ищеца практически изцяло са осигурявали в годините приходите на семейството, обосновава изискването за изключителност и значителност по смисъла на чл.29, ал.3 СК и е определил на ищеца по-голям дял от придобитото по време на брака имущество в размер на 77.27 %. Основателни са доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, че през цялото времетраене на брака съпрузите са имали равен нематериален принос за благополучието на семейството. Равен принос е установен по делото само до 2004 г., когато ищецът е заминал да работи в чужбина. В този период съпрузите общо се грижили за уреждането на дома и отглеждането на роденото на 21.06.1996 г. дете с помощта и на родителите им /родителите на ищеца помагали финансово и с труд при ремонта на трите стаи и баня, представляващи семейното жилище и за закупуването на мебелите – св.И. Д. и св.Н. Н., а родителите на ответницата с хранителни продукти – св.Н. Н./. Ответницата не работила /освен в периода 17.09.2001 г. – 20.03.2003 г., видно от трудовата й книжка/, тъй като от тригодишна възраст до към първи-втори клас детето боледувало от бронхиална астма /епикриза от болнично лечение в периода 30.03.2001 г. – 6.04.2001 г., рецептурна книжка на хронично болен от 30.08.2001 г. и показанията на свидетелите И. Д., Ж. Д. и Н. Н./, което налагало чести прегледи, болнично лечение при усложнения, при което детето е придружавано от майка си, невъзможност в дълги периоди да посещава детска градина. Полагала е непосредствените грижи за домакинството, доколкото ищецът работил и осигурявал издръжката на семейството си и прекарвал с тях вечерите и почивните дни /свидетелят И. Д./. След 2004 г. непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и грижата за домакинството, в което живеела с него и в което през отпуските се връщал ищецът, били поети от ответницата. Ищецът осигурявал издръжката, като изпращал 1000 – 1200 лв. месечно /свидетелят Ж. Д./, както и подаръци за дъщеря си /свидетелите Ж. Д. и И. Д./. Когато детето било на 12 г. ответницата започнала и работа и работила в периода 20.05.2008 г. – 31.12.2011 г. /видно от трудовата й книжка/, с оглед изразено от съпруга й недоволство, че тя не работи /свидетелят М. Д./. След закупуване на апартамента на 12.07.2010 г. ответницата се разплащала за довършителните работи с изпратени от ищеца пари /свидетелите И. Д. и Н. Н./ и се занимавала с обзавеждането /представени фактури на нейно име и показанията на св. Ж. Д./. При така установените от представените доказателства факти изводът на въззивният съд, че съпрузите през цялото времетраене на брака са имали равен нематериален принос в осигуряване благополучието на семейството, поради което за основателността на иска е от значение единствено по-големия финансов принос на ищеца съотнесен към финансовия принос на ответницата, е направен в противоречие с практиката на ВКС по ППВС № 5/31.10.1972 г. и решение № 73/13.07.2015 г. по д. № 4874/2014 г., ВКС, I г.о. Въз основа на установената по делото и посочена по-горе фактическа обстановка, следва да се приеме, че според възможностите си страните са се стремили да осигурят благополучието на семейството и отглеждането на детето съобразно изискванията на чл.17 СК. Изключителното в случая е, че след 2004 г. съпрузите през преобладаващата част от времето не са живеели заедно, поради работата на ищеца в чужбина. Макар тази работа да е осигурила материалното благополучие, същевременно ежедневните грижи по поддръжката на домакинството и отглеждането на детето са останали в тежест на ответницата, като в част от периода същата е работила и по трудово правоотношение. Същевременно обаче работата в чужбина е лишила ищеца от ежедневните контакти със семейството му с изключение на времето, в което се е завръщал в България и няколкото посещения на съпругата и дъщеря му в Испания. Отчитайки тези факти, както и обстоятелството, че без осигуряваните от ищеца средства не би било придобито закупеното след 2004 г. имущество, следва да се приеме, че ищецът действително има по-голям принос в придобитото в съпружеска имуществена общност имущество. Този принос обаче не може да бъде съотнесен само към финансовите доходи, реализирани от двамата съпрузи. Ответницата след 2004 г. е осигурила отглеждането на детето, поддържането на домакинството, където съпругът се е завръщал по време на посещенията си в България и разумното разходване на осигуряваните от него средства. Съдът приема, че на ищецът следва да бъде определен по-голям принос в размер на 8 % или искът е основателен за 58 %. Въззивното решение в частта, с която на ищеца е определен по-голям принос за разликата от 58/100 ид.ч. от придобитото по време на брака имущество до 77.27/100 ид.ч. се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на иска за тази част. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Съобразно основателната част от иска ищецът има право на разноски в общ размер на 999.40 лв. /471.35 лв. за първоинстанционното производство и 528.35 лв. за въззивното производство, като се отчита, че липсват доказателства за направени разноски по повод касационната жалба/. Съобразно неоснователната част от иска ответницата има право на разноски в общ размер 1241.79 лв. /672.02 лв. за първоинстанционното производство, 565.31 лв. за въззивното производство и 49.46 лв. за касационното производство, съставляващи съответна на неоснователната част от иска заплатена държавна такса, като се отчита, че липсват доказателства за заплащане на договорения с адвокат А. К. адвокатски хонорар за представителство пред ВКС в размер на 1500 евро, поради което тази сума не подлежи на заплащане от ищеца/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1906 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1465 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с на основание чл.29, ал.3 СК на Ф. П. Д. е определен по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака с М. Г. Н., сключен на 1.04.1995 г. и прекратен с развод на 28.12.2015 г., поради значително по-голям принос в размер 58/100 ид.ч. ОТМЕНЯ решение № 1906 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1465 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с на основание чл.29, ал.3 СК на Ф. П. Д. е определен по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака с М. Г. Н., сключен на 1.04.1995 г. и прекратен с развод на 28.12.2015 г., поради значително по-голям принос в размер над 58/100 ид.ч. до 77.27/100 ид.ч., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. М. против М. Г. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 206, адвокат А. К. иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне по-голям дял от имуществото , придобито по време на брака с М. Г. Н., сключен на 1.04.1995 г. и прекратен с развод на 28.12.2015 г., поради значително по-голям принос в размер над 58/100 ид.ч. ОСЪЖДА М. Г. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 206, адвокат А. К. да заплати на Ф. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. М. разноски за съдебното производство в размер на 999.40 лв. ОСЪЖДА Ф. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. М. да заплати на М. Г. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 206, адвокат А. К. разноски за съдебното производство в размер на 1241.79 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: