8 Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 16.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 439 по описа за 2011г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], в несъстоятелност, [населено място], приподписана от процесуален представител адв. К. С. срещу решение № 557 от 17.11.2010г. по т. дело № 344/2010г. на Русенски окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1054 от 11.06.2010г. по гр. дело № 7738/2009г. на Русенски районен съд, VI гр. състав, с което е признато за установено съществуване на вземането на [фирма], [населено място] по отношение на [фирма], [населено място] в размер 14 880 лв., представляваща неплатена цена за доставена стока по фактура № 108/09.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и 805,10 лв. – разноски, предмет на заповед за изпълнение от 19.10.2009г. по гр. дело № 6301/2009г. на Русенски районен съд, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 307,10 лв. – разноски по делото. Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводът на въззивния съд за неоснователност на направеното от ответника по иска възражение за прихващане със сумата, представляваща разходи за отстраняване на дефекти, поправяне на неточно изпълнени и неизпълнени СМР и неустойка по договор за строителство от 17.11.2006г. по чл. 265 ЗЗД, е постановен при нарушение на материалния закон /чл. 265 ЗЗД и чл. 10 КМФЛ/ и съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане от въззивната инстанция на някои факти и доказателства. Прави оплакване за неправилност на извода на въззивната инстанция за неоснователност на възражението за прихващане с вземането на [фирма] на основание сключен между него и „Нагата сейки“ /кредитор на ищеца/ договор за цесия поради необсъждане на представените доказателства, установяващи уведомяването на длъжника за извършената цесия от страна на цедента. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, направените възражения за прихващане да бъдат уважени, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], в несъстоятелност, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. В. В. оспорва касационната жалба и изразява становище за валидност, допустимост и првилност на обжалваното въззивно решение. Излага доводи за правилност на изводите на въззивната инстанция за неоснователност на направените възражения за прихващане на насрещни вземания, тъй като цесията не е породила действие, предвид липсата на индивидуализация на цедираното вземане, недоказване на съществуването му и липсата на уведомяване на цесията от страна на цедента. Поддържа становище, че ответникът няма правата при недостатъци на вещта на купувача или възложителя при изработката, защото те не преминават по право върху приобретателя на вещта, а същите трябва да бъдат прехвърлени чрез цесия. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди инвокираните доводи, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: След като е обсъдил относимите по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че претендираното с исковата молба вземане за цената на продадени от ищеца на ответника преносими компютри в размер 14 880 лв. съществува , тъй като ответникът по иска в качеството си на купувач не е изпълнил задължението си по чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възраженията за прихващане на претендираната сума с насрещни вземания, произтичащи от неточно изпълнение на СМР по договор за строителство от 17.11.2006г., сключен между [фирма], [фирма] и [фирма], ведно с дължима по договора неустойка в общ размер 1 382 310,13 лв., са приети за неоснователни поради липса на активна материалноправна летитимация на ответника /касатор в настоящото производство/ да търси отговорност от изпълнителя. Липсата на активна материалноправна легитимация на [фирма] е аргументирана с довода, че правата при недостатъци на вещта на купувача или възложителя при изработка се осъществяват само между страните по договора и не преминават по право върху последващия приобретател на вещта, а трябва да бъдат прехвърлени с цесия. Направените пред първоинстанционния съд възражения за прихващане, основани на 6 бр. договори за продажба на задължения от 07.10.2009г., сключени между [фирма] и чуждестранни фирми – кредитори на [фирма], с предмет – прехвърляне на задълженията от ищеца към ответника – цесионер на обща стойност 541 755.61 щатски долара и 9 457 393 японски йени, са приети за неоснователни поради това, че ответникът - цесионер не е доказал съществуване на вземането с представяне на документите, които го удостоверяват, които документи е следвало да бъдат предадени от предишния на новия кредитор. С определение № 165 от 09.03.2012г. по т. дело № 439/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ Преминават ли правата на възложителя /лизингодател по договор за финансов лизинг/ за обезщетение по чл. 265 ЗЗД за неточно, некачествено изпълнени СМР срещу изпълнителя върху лизингополучателя след прехвърляне на имота – предмет на договора за лизинг; 2/ Преминават ли правата на лизингополучателя /приобретател на имота – предмет на договора за лизинг/ за обезщетение по чл. 265 ЗЗД за неточно, некачествено изпълнени СМР срещу изпълнителя върху купувача на търговското предприятие на лизингополучателя. По материалноправните въпроси: Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Той представлява съвпадане на волеизявленията на няколко насрещни страни с цел възникване, изменение или прекратяване на гражданскоправни отношения. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения по същия начин. Съобразно правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Последиците от неизпълнението на търговските сделки са същите, каквито са при неизпълнение на облигационните договори. При договора за изработка, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, или заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението /чл. 265, ал. 1 ЗЗД/. Когато страните са уговорили клауза за неустойка поради некачествено извършени СМР, възложителят /поръчващият/ има право да претендира уговорената неустойка. Поради това, че правоотношението е възникнало между страните по договора, последиците от неточното изпълнение на задължението и отговорността на длъжника за причинените на кредитора вреди следва да се уредят между съконтрахентите. Договорът за лизинг представлява договор, по силата на който едната страна, лизингодател, се задължава да предостави за ползване вещ на другата страна, лизингополучател, срещу възнаграждение. С договора за финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. При финансовия лизинг възникват няколко правоотношения: 1/ между лизингодателя и лизингополучателя по договора за лизинг за придобиване на вещ /движима вещ или недвижим имот/ и предоставянето й за ползване на лизингополучателя; 2/ между лизингодателя и производителя на вещта, по силата на което лизингодателят придобива вещта по поръчка на лизингополучателя; 3/ между лизингополучателя и производителя на вещта, което правоотношение възниква след отстъпване от лизингодателя на лизингополучателя на правата си срещу производителя на вещта, заедно с прехвърляне на собствеността върху вещта в полза на лизингополучателя. Правоотношението, което възниква между лизингодателя и производителя на вещта, най-често е резултат на договор за покупко-продажба, но може да възникне и по договор за изработка на съответната вещ. Разпоредбата на чл. 343 ТЗ урежда преминаването на риска от случайното погиване или повреждане на вещта – предмет на договора за финансов лизинг върху лизингополучателя. Когато вещта е с недостатъци, е налице неточно, лошо изпълнение в качествено отношение на задължението на продавача по договора за покупко-продажба, респективно на задължението на изпълнителя по договора за изработка. При неточно изпълнение на задължението на възложителя или продавача в качествено отношение, както и в хипотезата, когато в рамките на гаранционния срок възникнат дефекти на вещта, претенциите за поправяне на вещта, за заплащане на разходите, необходими за поправката й, за замяната й с качествена или за съответно намаление на възнаграждението, респективно на цената, както и за развалянето на договора, принадлежат на лизингодателя, тъй като именно той е страна по договора за изработка, респективно договора за покупко-продажба с третото лице – изпълнител или продавач. Правоотношението по договора за изработка, респективно договора за продажба не е възникнало между лизингополучателя и третото лице – изпълнител или продавач, поради което лизингополучателят не притежава самостоятелни права срещу изпълнителя, респективно продавача и не може да предявява претенции срещу тях. Отговорността за недостатъци на лизинговата вещ се реализира по реда на договорните връзки. Лизингополучателят има право да предяви претенции срещу лизингодателя, предвид възникналата между тях договорна връзка, а лизингодателят е материалноправно легитимираното лице, което може да търси правата си срещу третото лице. Допустимо е страните по договора за изработка на вещта /имота/ да уговорят правата по договора, възникнали в резултат на забавено или лошо изпълнение, да преминат върху лизингополучателя, респективно правата по чл. 265 ЗЗД, включително и правото на неустойка при неточно изпълнение, да се уговорят в полза на трето лице – лизингополучателя. Тези уговорки могат да бъдат направени и ако договорът за изработка е сключен между лизингодателя, лизингополучателя и изпълнителя. Правата, свързани с недостатъците на имота, които лизингодателят като възложител притежава срещу изпълнителя, могат да бъдат прехвърлени от лизингодателя на лизингополучателя с договор за цесия по реда на чл. 99 ЗЗД. В посочените случаи лизингополучателят ще бъде материалноправно легитимиран да предяви претенциите срещу изпълнителя. Прехвърлянето на правото на собственост върху имота – предмет на договора за лизинг, от лизингодателя на лизингополучателя не прехвърля автоматично правото на лизингодателя да търси отговорност за недостатъци на имота срещу изпълнителя върху лизингополучателя – приобретател на имота. Аргументи могат да се черпят от разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ТЗ, която задължава лизингодателят по финансовия лизинг да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на първия релевантен материалноправен въпрос: правата на възложителя /лизингодател по договор за финансов лизинг/ за обезщетение по чл. 265 ЗЗД за неточно, некачествено изпълнени СМР срещу изпълнителя не преминават върху лизингополучателя след прехвърляне на имота – предмет на договора за лизинг, освен ако изрично са прехвърлени от лизингодателя на лизингополучателя съгласно чл. 344, ал. 2 ТЗ или са уговорени в полза на лизингополучателя. Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите, като отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Приобретателят придобива всички права, задължения и фактически отношения на прехвърлителя с факта на прехвърляне на предприятието по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ. Договорът за продажба на търговско предприятие включва като свои елементи несамостоятелни сделки - продажба на движими и недвижими вещи, прехвърляне на вземания, прехвърляне на правни задължения, прехвърляне на трудови правоотношения, прехвърляне на фактически отношения, които произтичат от търговската дейност. След като отчуждителят изрично не е изключил определени права и задължения, които са част от търговското предприятие, то той е прехвърлил цялата съвкупност от права и задължения на отчуждителя, свързани с неговата търговска дейност и които се намират в неговия патримониум. Ако в патримониума на прехвърленото предприятие се съдържат права за обезщетение по чл. 265 ЗЗД поради неточно, некачествено изпълнени СМР срещу изпълнителя, то с прехвърляне на предприятието по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ тези права се придобиват от приобретателя. Следователно отговорът на втория релевантен материалноправен въпрос е следният: ако лизингополучателят /приобретател на имота – предмет на договора за лизинг/ е придобил права за обезщетение по чл. 265 ЗЗД поради неточно, некачествено изпълнени СМР срещу изпълнителя, тези права преминават върху купувача на търговското предприятие на лизингополучателя с неговото прехвърляне по чл. 15, ал. 1 ТЗ. По правилността на решението: При така дадените отговори на релевантните материалноправни въпроси се налага изводът, че обжалваното въззивно решение е правилно. Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за прихващане на претендираната сума с насрещно вземане в размер 1 382 310,13 лв. – дължима неустойка по договор за строителство от 17.11.2006г., сключен между [фирма], [фирма] и [фирма], за неточно изпълнение на СМР поради некачественото им извършване, е законосъобразен. Съображенията за липса на активна материалноправна летитимация на касатора – ответник по иска да търси отговорност от изпълнителя и доводите, че правата при недостатъци на вещта на купувача или възложителя при изработка се осъществяват само между страните по договора и не преминават по право върху последващия приобретател на вещта, са постановени при спазване на материалния закон. Обстоятелството, че решаващият съдебен състав не е обсъдил подробно сключения между възложителя - лизингодател [фирма] и [фирма] договор за лизинг, в изпълнение на който [фирма] възлага на изпълнителя [фирма] да извърши цялостно строителство на обект „Фабрика за чорапи“, както и че [фирма] /лизингополучател и праводател на касатора/ е придобил от лизингодателя – възложител поземления имот заедно с построената до етап груб строеж „Фабрика за чорапи“ в [населено място], не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове отмяна на въззивното решение. От една страна, договорът за лизинг не би могъл да бъде обсъден в детайли, тъй като не е представен по делото от ответника по иска. От друга страна, нито представения нотариален акт за продажба на процесния недвижим имот № 30, том І, рег. № 392, дело № 13/2008г., нито другите приети по делото доказателства установяват прехвърляне на правата срещу третото лице /изпълнителя/ от лизингодателя /ищеца/ в полза на лизингополучателя – приобретател на имота /ответника по иска/. Релевираните от касатора доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за неоснователност на възражението за прихващане с вземането на [фирма] на основание сключен между него и „Нагата сейки“ /кредитор на ищеца/ договор за цесия не следва да се обсъждат, тъй като по отношение на това възражение касаторът не е посочил релевантен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по въпрос във връзка с посоченото възражение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство, и не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 557 от 17.11.2010г. по т. дело № 344/2010г. на Русенски окръжен съд, търговско отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.