2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 821/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр.София, 29.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 821/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Добричкия окръжен съд с № 109 от 05.03.2010 год., постановено по гр.дело № 1069/2009 год., с което е оставено в сила решение № 219 от 06.11.2009 год. по гр.дело № 7/2006 год. на Балчишкия районен съд за отхвърляне иска на К. П. К., ЕГН [ЕГН] против Общинска служба по земеделие [населено място], с участието на [община], представлявана от Кмета за признаване за установено правото на наследници на Д. Н. К. да възстановят правото му на собственост върху 800 кв.м. зем.земя, находяща се в землището на [населено място], общ.Б., местността „До гробището” при граници: гробище, част от имота, собственост при наследници на Д. Н. К., включен в строителните граници и имот на А. Т. Т., на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Недоволен от въззивното решение е касаторът К. П. К., представляван от адвокат С. Л. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно тъй като противоречи на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано – нарушение по чл.281, т.3 ГПК поради необсъждане доказателствата по делото, установяващи безспорно правото на собственост на целия имот (от 2500 кв.м.) и във връзка с чл.20 ЗДавността. Ответниците по касация – ОСЗ-Б. и [община] не вземат становище. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за недопустимо да се ползват гласни доказателства, събрани в спор по чл.53, ал.2 ЗКИР-предмет на гр.дело № 225/2008 год. на Добричкия окръжен съд, за установяване право на собственост въз основа на давностно владение в настоящия спор по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Съобразено е само изменението в чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с оглед § 30 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ(„Държавен вестник”, брой 13/2007 год.), които са преклудирали възможността за доказване правото на собственост на основание давностно владение. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима. С определение № 39 от 21.01.2011 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса – след като е налице решение за признаване на правото на собственост на частта от имота, която е в регулация и косвени писмени доказателства следва ли да бъдат отказвани свидетели за установяване придобиване правото на собственост по давностно владение, осъществено преди образуване на ТКЗС и до настоящия момент. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.8 от Примерния устав на ТКЗС (приет през 1950 год., с последващи изменения и допълнения, отм., ДВ, бр.83 от 25.10.1968 год.) всички членове на кооперативното стопанство са длъжни да внесат в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства и земята, която те стопанисват заедно с другите сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. В кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационния план на селището, така и тези, които се намират в регулационния план на населеното място. Според чл.11, ал.1 от Примерния устав, внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници – ал.2. С такава земя кооператорите са имали право да се разпореждат, като я прехвърлят, включително и на некооператори – ал.4. Запазването на селищния характер на посочената категория земи следва и от Постановление на Министерския съвет от 26.08.1954 год. за земеустройването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, М. и други обществени организации. Според нея земите, включени в регулационните планове на селищата, като незастроени дворни места, овощни градини, лозя и др., не се групират в блокове, а членовете на ТКЗС запазват правото си на собственост върху тези земи в реалните им граници. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.10, ал.2 от последващия Примерен устав на трудовокооперативно земеделско стопанство (обн., ДВ, бр.83 от 25.10.1968 год., загубил значение), според която собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници. Придобиването по давност е изключено по отношение на недвижим имот, който е бил земеделска земя. Този придобивен способ е приложим, ако имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията на закона по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (ЗРПВПВННИ, отм.) и по чл.29 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ, отм.), а впоследствие и по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (нова-ДВ, бр.107 от 1997 год.) за придобиването му по давност. Предмет на иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, когато правоимащите лица са пропуснали в срока, предвиден в разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, да подадат заявление за това пред административния орган. Отричането или признаването на правото да се възстанови собствеността върху земеделска земя, предполага доказване от страна на ищеца по този иск на обстоятелства, свързани с факта на притежаване правото на собственост от страна на ищца или негов наследодател, преди кооперирането на земеделската земя, както и фактът на кооперирането на земята или нейното неправомерно отнемане. При липса на твърдения за коопериране на земеделската земя или нейното неправомерно отнемане, липсват и предпоставки за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. При наличие на писмено доказателство от вида на изброените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ не е необходимо да се доказват елементите от фактическия състав на конкретното придобивно основание. При липса на доказателства, които да опровергават установената с този документ принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че наследодателят е бил собственик на имотите и наследниците му имат право да им бъдат възстановени. Това становище е съобразено с практиката на Върховния касационен съд, изразена в многобройни решения по чл.290 и сл.ГПК/напр. р.№ 870/2009 год. от 12.02.2010 год. по гр.дело № 4187/2008 год. и р.№ 488 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 1511/2009 год., двете на І-во г.о., р.№ 196 от 23.04.2010 год. по гр.дело № 175/2009 год. на ІІ-ро г.о./, които съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС са задължителни за съдилищата. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г.о. намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ-касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Порокът на решението произтича от обстоятелството, че въззивният съд неправилно е тълкувал и прилагал законодателната уредба, която налага да се приеме, че при липса на доказателства за правопрекратяващи факти до момента на обобществяването на земеделските земи, представените с исковата молба доказателства са годни да установят правото на възстановяване на собствеността. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК. По делото са представени списък на земите на кооператорите, включени в кооперативните блокове на ТКЗС [населено място], където наследодателят фигурира с 36 дка зем.земя; списък на подлежащите на оземляване жители на [населено място] от 1941 год., където наследодателят фигурира с 15 дка зем.земя, определено му е да се оземли с 35 дка зем.земя и е посочено, че притежава къща и стопански двор, без да е посочена квадратурата на двора; имотна ведомост, съставен след 1940 год. където наследодателят фигурира с 50 дка зем.земя; списък на членовете на ТКЗС, съставен след 1951 год., чиито земи са включени в кооперативните блокове на ТКЗС [населено място], където Д. К. фигурира с 4 дка; списък на стопаните от [населено място] от 1941 год., притежаващи земя до 50 дка, където наследодателят фигурира с 15 дка; протокол № 4/14.08.1941 год. където Д. К. е оземлен с 35 дка зем.земя в землището на [населено място]. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 109 от 05.03.2010 год., постановено по гр.дело № 1069/2009 год. ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ