Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  296   София, 13 юли   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Румен Ненков     ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева    Елена Авдева   при секретар..Кристина Павлова.....................и в присъствието на прокурора П.Маринова....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 266 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдения С. А. М. за възобновяване на производството по нохд № 1014 /2008 г. по описа на Районния съд в гр. Р.. В искането се сочи, че производството е протекло в отсъствие на подсъдимия и се настоява за повторното му провеждане. Защитникът на подсъдимия поддържа искането, позовавайки се на разпоредбите на чл.423 от НПК. Прокурорът пледира срeщу искането с аргументи, почерпени от процесуалното поведение на осъдения, който нарушил ограниченията на наложената му мярка за неотклонение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Р. с присъда № 119 от 09.09.2008 г. признал подсъдимия С за виновен в извършването на престъпления по чл. 206,ал.3 ,пр.2 във вр. с ал.1 и чл.26,ал.1 от НК и по чл. 196,ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК , поради което и на основание чл.54 и чл. 23 ,ал.1 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Съдът възложил в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в сила. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК от процесуалнолегитимирана страна и се отнася до влязъл в сила съдебен акт, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Обвинителният акт срещу С. А. М. е постъпил в районния съд на 18.04.2008 г. Съдията докладчик разпоредил на основание чл.248, ал.2 от НПК да се връчи препис от него на подсъдимия и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2008 г. Призовката за подсъдимия и обвинителният акт се върнали невръчени с придружително писмо № 48/15.05.2008 г. на кмета на с. Н. село, Община Р., в което той съобщавал, че М. не живее в селото. На 30.05.2008 г. съдът изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от подписка в задържане под стража и постановил щателното му издирване. Началникът на Районното полицейско управление в гр. В. уведомил съда, че по отношение на С. А. М. са предприети мерки за местно и общодържавно издирване. На 09.09.2008 г директорът на ОДСМВР – гр. Р. изпратил писмо, с което удостоверил, че щателното издирване не е дало резултат и продължава. Съдът намерил, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т. 2 от НПК за неприсъствено провеждане на съдебното производство, назначил служебен защитник на подсъдимия, разгледал делото и постановил атакуваната в настоящето производство присъда. Тези обстоятелства доказват процесуалната основателност на искането предвид разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК /редакция ДВ, бр.109/2008 г./, според която претенцията на задочно осъденият за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 от НПК /редакция ДВ , бр.109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено му с чл.254,ал.4 от НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, тъй като към момента на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство, но въпреки това следва да се повторят. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 от НПК законодателят създаде различен от досегашния процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчната информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Не се касае за “обратно действие” на наказателнопроцесуалната норма, а за приложението й към актуално, развиващо се в настоящето, производство за възобновяване. Този изход на делото налага да се вземе отношение и по мярката за неотклонение, тъй като има данни, че задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. След нейното постановяване районният съд с определение от 09.09.2008 г. е потвърдил необходимостта от продължаване на задържането под стража на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не намира основание за промяна на тази мярка за неотклонение. Подсъдимият показва голяма мобилност и склонност да пребивава в качеството си на овчар на места извън територията на страната без административен адрес /вж.протокола от съдебното заседание от 06.03.2009 г./, което сочи на реална опасност да се укрие . Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И   ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1014/2008 г. по описа на Русенския районен съд и ОТМЕНЯВА постановената по него и влязла в законна сила присъда № 119 от 09.08.2008 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.