6 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 14 юни 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №388 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№1170/2012 г. на Апелативен съд гр.София са подадени касационен протест на Апелативна прокуратура гр.София и касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховна касационна прокуратура,с доводи за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата и нарушение на закона. Частните обвинители и граждански ищци лично и ,чрез повереника им поддържат жалба си със същите доводи . Подсъдимия К. К. лично и чрез защитата си е на становище протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци,да се оставят без уважение,а решението на Апелативния съд в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 19.12.2012 г. постановено по внохд.№1170/2012 г. на Апелативен съд гр.София е потвърдена присъда по нохд.№76/2012 г. на Окръжен съд гр.Перник. С посочената присъда подсъдимия К. К. К. е признат за невиновен,за времето от 6.08.2010 г. до 7.08.2010 г. в [населено място] умишлено да е умъртвил В. В. ,като деянието да е извършено по начин особено мъчителен за пострадалия и с особена жестокост и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 НК вр. с чл.115 НК.С присъдата са отхвърлени и граждански искове на родители на пострадалия, за неимуществени вреди. ПО ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА на частните обвинители и граждански ищци : Касационния протест на Апелативна прокуратура гр.София и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се разглеждат заедно,тъй като са с едни и същи ангажирани основания по чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК. Основните оплаквания и на прокуратурата и на частното обвинение са по доказателствената дейност на инстанционните съдилища и особено на въззивния съд. Претендира се вътрешна противоречивост на мотивите по основните факти в обвинението.Твърди се ,че от една страна съда приема ,че подсъдимия и пострадалия не се познават и нямат никакви отношения,а от друга че биологичния материал под ноктите на пострадалия /който от Д. експертизата безспорно е на подсъдимия / е попаднал там преди инцидента ,при среща между двамата, евентуално в [населено място] за закупуване на наркотик ,но няма констатации в съдебните актове подсъдимия да е продавал наркотици .Голяма част от изводите по фактите са базирани на предположения и вероятности,като липсва категоричност по основни факти от предмета на доказване. Частното обвинение счита,че от съществените процесуални нарушения, на първо място, следва да се има предвид ,че „в обвинителния акт липсва фактическо обвинение за престъпление по чл.116 НК.Прокуратурата е приела, че е достатъчно да визира датата на убийството и кога е настъпила смъртта на В. ,което улеснява тезата на подсъдимия „.Сочи се и друго-/ освен посоченото по горе / противоречие в мотивите на съдебните актове ,а именно „подсъдимия не познава [населено място] и не знае къде живее пострадалия,а няма и кола, с която на инкриминираната дата да отиде до там,но пострадалия не би отворил на непознат”-липса на логика. Протеста на Апелативна прокуратура гр.София и жалбата на частните обвинители и граждански ищци са основателни и това е така, защото : Правилно въззивния съд е констатирал –„в съда е внесен за разглеждане напълно необоснован обвинителен акт,като съдържащите се в него твърдения,въпреки положените усилия от страна на съдилищата са останали неподкрепени от събраните по делото доказателства или дори опровергани”,констатирано е и нарушение на чл.246 НПК . При изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.246 ал.1 и 2 НПК.Описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка не сочи нито място,нито време,нито механизъм на причинените на пострадалия увреди /без коментар в тази връзка „сборичкването или нанесените удари с гаечен ключ” /.Внасянето на обвинителния акт с такива непълноти /констатирани от въззивния съд, но не намерили процесуално решение /, опорочава изначално развитието на наказателния процес ,тъй като създава формални пречки за постановяване на законосъобразни съдебни актове,както е станало в случая . Разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК, регламентираща задължителните реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт освен престъплението,извършено от обвиняемия,времето, мястото и начина на извършването му,пострадалото лице и размера на вредите,обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността му трябва да съдържа и доказателствените материали ,от които се установяват посочените обстоятелства.В обвинителния акт по настоящото дело това липсва.Механичното изброяване на приложените в девет тома на досъдебното производство, доказателства и доказателствени средства в списъка по ал.4 на чл.246 НПК, няма как да замени анализа на доказателствата по смисъла на ал.2 на чл.246 НПК,които да подкрепят и установяват формулираното в диспозитива на обвинителния акт обвинение. По делото в досъдебната и в съдебна фаза е събран огромен доказателствен материал ,в една част неотносим ,въпреки което, както бе посочено по горе, не е очертан категорично предмета на доказване по делото.Последвалото обсъждане на доказателствата и доказателствените средства е довело до противоречиви изводи,резултат на игнорирани доказателства,превратно тълкувани ,подценени и надценени такива.Липсата на безпротиворечиво и категорично очертано фактическо обвинение,въпреки положените от инстанционните съдилища усилия,са ги лишили от възможността правилно да разрешат въпросите за вината и отговорността ,доколкото тези въпроси са и такива по установяване на факти /обстоятелства от значение /,а не само въпроси на приложимото материално право. В тази връзка и в двата съдебни акта се констатират множество процесуални нарушения при оценката на доказателствата,довели до противоречивост на изводите по фактите. Така въззивния съд приема ,че „няма данни по делото към момента на смъртта си /пострадалия / да е имал парични задължения към някого „ ,който извод е в противоречие с показанията на св.Ю. К. /дадени на досъдебното производство в разпита й от 8.08.2010 г. на л.38 том 3 /-„знам от В. и от К.,че В. дължи на Р. /К./ 3000 лв.,от времето когато е бил дилър на наркотици за него...натрупали са се от неотчетени пари от продажба на наркотици и от загубени дози”.Това доказателствено средство е напълно игнорирано и от обвинението,въпреки ,че в този разпит има и данни за това ,че дълго време в [населено място] пострадалия е живял в дома на родителите си с приятел И.,който е бил пребит и починал.Прието е също ,че е „възможно В. да се е срещнал с подсъдимия при закупуване на наркотични вещества в района - площад Руски паметник ,в [населено място] същия ден в късния следобед” и от друга ,че подсъдимия по същото време е пил кафе в [населено място] и от там е бил отведен до дома си от св.Л. Д..Липсвали доказателства подсъдимия да се е познавал с пострадалия, но по делото е установено ,че К. се познава и с двамата,Л. и Д. също се познават и с двамата.В тази връзка са и свидетелските показания на майката и бабата на подсъдимия за отношенията му с братята Д. и с К. .От показанията на бащата на пострадалия е установено,че при отиването им в [населено място] пострадалия се е скрил от някакви момчета,които били „измамени от К.” .Не са взети предвид и показанията на св.Й. Д.- „знаех ,че В. купува хероин от Германеца,но е спрял от една седмица преди да бъде убит,защото Германеца мислел,че В. иска да го издаде пред полицията” . За отношения на В. с Германеца говори и св.М. М.,който в приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК показания, дадени на досъдебното производство, сочи още едно игнорирано обстоятелство –„видях, че на 50 метра от нас има автомобил...беше Тойота , личеше си ,че има някой и този някой пушеше, мисля че беше „ А.”.Тази кола я видях още веднъж в деня , когато полицаите ме разпитваха за първи път ...тогава видях,че в нея имаше двама души”. Още по-драстични са противоречията в изводите по фактите на първоинстанционния съд –„установява се,че между подсъдимия и тези лица /Д. Е. Д. и Л. Е. Д. / ,са налице единствено близки приятелски отношения и нищо повече „ .В обратен смисъл са показанията на бабата на подсъдимия ,дадени в съдебно заседание,както и приобщените такива от досъдебното производство, касаещи поведението на Л. Д..В същия смисъл са и показанията на майката на подсъдимия ,която твърди –„знам ,че К. се познава с К.,който дойде да го търси от името на Л. и каза ,че ако не дойде веднага ще стане страшно .Л. и брат му Д. непрекъснато идваха да търсят К.”. Несъобразени и необсъдени са и показанията на св.Л. Д. –„от миналото лято К. не разнася сандвичи,скаран е с баща си,защото не му даваше пари” .Изводите на инстанционните съдилища за това обстоятелство са ,че и на 5.08.2010 г. подсъдимия е работил за баща си и е търсил автомобил, с който да се разнесат сандвичите. Напълно игнорирано /бегло споменато от въззивния съд / е и обстоятелството ,че от лек автомобил „Тойота А.”,собственост на св.Е. Т. на 24.08.2010 г. е намерена и съответно иззета марихуана. Най-неубедителни ,не почиващи дори на правилата на формалната логика са съображенията на инстанционните съдилища ,с които обсъждат „възможностите” за попадането на биологичен материал от подсъдимия под ноктите на пострадалия. Първоинстанционния съд приема, относно заключението на вещото лице, изготвило Д. експертизата,което е категорично за обстоятелството- биологичния материал под ноктите на пострадалия е на подсъдимия,че следва да се игнорира, от една страна ,поради липса на „доказателства за времето и мястото на привнасяне на този материал,поради което не е изключена възможността този биологичен материал да е попаднал по друг начин,на друго място и по друго време, извън сочените в обвинителния акт”.Малко по горе в същите мотиви се сочи ,че „ няма доказателства по делото подсъдимия и пострадалия да са се познавали и да са се срещали”.Цитираните изводи сочат на флагрантен пример на вътрешна противоречивост по основни факти на обвинението, с които няма как да бъде преодоляно категоричното заключение на Д. експертизата. Без да се обсъжда подробно, няма как да не се констатира,че всички съображения на първоинстанционния съд за времето на извършеното деяние са грешни, но този пропуск е поправен от въззивния съд. Неубедителни са и мотивите на въззивния съд,който приема,че между „пострадалия и подсъдимия е имало грубо физическо взаимодействие,при което части от кожата на К. е останала под ноктите на В....Една такава възможност /различна от посочената по-горе / е между двамата да е имало физическо съприкосновение по-рано същата вечер...Може да се направи извод,че около шест - седем часа преди да бъде убит, В. се е срещнал с неустановено по делото лице /лица/, от които да е получил наркотични вещества.Напълно възможно е епителните клетки под ноктите му да са попаднали по време на тази среща”.Противоречието е очевидно, защото от една страна, има грубо физическо взаимодействие,а от друга, възможност за привнасяне на биологичния материал при среща с неизвестно лице /лица/ за закупуване на наркотици/при която няма как да има такова привнасяне/ и всичко това,при приетото по-горе по фактите,че пострадалия е закупил наркотик в [населено място],а по същото време подсъдимия е бил в Б.. Примери в горния смисъл има изобилни и в двата съдебни акта, но предвид основното съществено процесуално нарушение ,това по чл.246 НПК, изброяването им е неоправдано. Изложеното по-горе дава основание на Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение да приеме,че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК,както и подробно посоченото на чл.246 НПК,поради което протеста на Апелативна прокуратура и жалбата на частните обвинители и граждански ищци са изцяло основателни,а постановеното решение при съществени процесуални нарушения и закона. Въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане,при което да се прецени и годността на обвинителния акт и отговаряли на изискванията на чл.246 НПК. Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и 3 вр. с ал.1т.4 вр. с чл.348 ал.3т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение по внохд.№1170/2012 г. на Апелативен съд гр.София,с което е потвърдена присъда по нохд.№76/2012 г. на Окръжен съд гр.София и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :