Р Е Ш Е Н И Е № 351 София, 08 октомври 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – М. Велинова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1436/2012 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /наречено от осъдения касационна жалба/ на А. М. Н. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 681/2011 година по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 11/24.01.2012 година, с което е изменена присъда № 246/22.11.2011 година на Русенския районен съд по н о х д № 1453/2011 година. В саморъчно изготвеното искане осъденият Н. твърди, че е бил осъден в съдебно производство проведено в негово отсъствие, поради това, че не е бил надлежно уведомен за това производство. Пред ВКС осъденият се явява лично и със служебно назначената за негов защитник адвокат П. К., която извън съображенията на осъдения в писменото искане, излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения /по реда на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК/ при разглеждане на делото и по-конкретно за нарушено право на защита на Н.. Твърди, че служебната му защитата е била формална и не е изпълнила задълженията си по НПК. Поддържа, че производството е протекло в отсъствие на осъдения, без негово знание, поради неизпълнена процедура от първостепенния съд по чл. 254, ал. 4 от НПК. Защитата поддържа искането за отмяна на въззивното решение на РОС и присъдата на Р. по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане па първата инстанция. Молителят лично заявява, че не е знаел за образуваното наказателно производство пред съда по обвинителен акт срещу него, тъй като не е бил уведомен за това. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, поради това, че след приключване на досъдебното производство, осъденият се е укрил и съдът е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по чл. 254 ал. 4 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като обсъди доводите в искането и становищата на страните в съдебно заседание, в пределите на правомощията си по чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 423 ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционна присъда № 246/22.11.2011 година на Русенския районен съд по н о х д № 1453/2011 година, А. Н. е бил признат за виновен в това, че на 8.01.2011 година в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с други двама подсъдими по същото дело – М. и Й., чрез разрушаване на прегради здраво направен за защита на имот и използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 172 лева от владението на Сдружение ”Всях Светих” – гр.Русе, без негово съгласие и намерение да ги присвои – прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание в размер на седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в затвор. По жалба на служебния му защитник – адвокат Г. М. от РАК, Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция изменил тази присъда и с атакуваното решение намалил размера на наказанието на четири години лишаване от свобода. В останалата част потвърдил присъдата. ВКС в настоящия състав намира искането за възобновяване на наказателното производство, основано на чл. 423 ал. 1 от НПК за процесуално допустимо. Същото е подадено от легитимирано лице и в шестмесечния срок от узнаване от осъдения за присъдата. Разгледано по същество искането е неоснователно. Досъдебното производство е започнало на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото действие на разследващия орган – оглед на местопрестъплението. След извършване на разследването за събиране на доказателства, на 31.03.2011 година А. Н. е привлечен като обвиняем за прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК и разпитан като такъв по това обвинение. В тази фаза на процеса осъденият е посочил два адреса за призоваване – постоянен в гр.Русе, на ул. Тутракан № 23 и настоящ на ул. „Бабадаг” № 1, където фактически живеел на съпружески начала с Р. Р. М.. С цитираното постановление, подписано от осъдения и неговия служебен защитник за ДП – адвокат П. Ц. от РАК, му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Двамата – обвиняемия Н. и защитата му направили изрично изявление, че не желаят да им се предявяват материалите по делото. На посочената дата – 31.03.2011 година осъденият в качеството си на обвиняем заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и желае да сключи споразумение с прокурора. По обвинителен акт на Русенската РП е образувано наказателно производство в съдебната му фаза срещу тримата съучастници в кражбата – Н. М., В. Й. и молителя Н.. В изпълнение на разпореждането на съдията докладчик по н о х д № 1453/2011 година по описа на Р., на 23.06.2011 година длъжностното лице по призоваването в този съд, връчил срещу подпис и задължение да предаде призовката за обвиняемия А. Н. и приложените към нея обвинителен акт и разпореждане на неговата фактическа съпруга Р. Р. М. по настоящ адрес – гр.Русе, ул. „Бабадаг” № 1. Поради неявяването на молителя в съдебното заседание на 5.07.2011 година, /за което бил редовно призован по реда на чл. 180 ал. 2 от НПК/, била изменена мярката му за неотклонение от подписка в задържане под стража, а делото било отложено за 20.09.2011 година, за която дата Н. бил призован от постоянния му адрес посочен на ДП – гр.Русе, ул. Тутракан № 23. При призоваването било установено, че той не живее на посочения адрес. Последвало ново отлагане на делото за 27.09.2011 година, като от момента на изменение на мярката до това заседание в съда постъпвала информация от местното полицейско управление за издирвателните мероприятия предприети в изпълнение на определението на съда за мярката за неотклонение „задържане под стража”. Поради постъпилата информация, че въпреки щателното издирване лицето А. Н. не е намерен на територията на страната и не са установени данни да я е напускал, съдът разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, на основание чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК. Поради изложеното, във връзка с призоваването на осъдения в съдебната фаза на процеса, настоящият състав намира, че той е знаел за това производство, но се е укрил, с което е направил невъзможно връчването на обвинителния акт и разпореждането на първостепенния съд за предаването му на съд. Освен това при проверката се установи, че компетентният районен съд е изчерпал всички процесуални възможности да открие местонахождението на молителя, за да му осигури правото на лично участие и защита в производството по делото. По принцип възобновяването на наказателното производство по искане на задочно осъдения по чл. 423 НПК има за цел да възстанови правото на такова лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в наказателното производство. Правото на лично участие на подсъдимия в наказателното производство произтича както от чл. 55 от НПК, така и от чл. 6, § 3, б. „с” и „d” от ЕКПЧОС. Затова задочно осъденият има право да претендира възстановяване на това му право, но то следва да се уважи само тогава, когато това му право е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия на съответния компетентен орган в досъдебното или съдебното производство. В конкретния случай, както вече се посочи осъденият Н. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, по реда на чл. 180 ал. 2 от НПК, но поради укриването си не е получил обвинителен акт и разпореждане за предаване на съд. Аргумент за неговия стремеж да се отклони от лично участие в процеса е нарушаването на правилата по взетата мярка за неотклонение, довела да вземането от съда на най-тежката мярка „задържане под стража.” Първостепеният съд правилно е разгледал делото по реда на чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК, след като е изпълнил задълженията си по призоваването на осъдения, който е бил редовно призован, но не е посочил уважителна причина за неявяването. По повод изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража” е възложил щателното му издирване. Последното видно от приложените докладни записки от полицейските органи не е дало резултат. От изложеното до тук става ясно, че осъденият се е отклонил от своето лично участие в наказателния процес за който знаел, че се води срещу него и се укрил, с което възпрепятствал първостепенният съд да изпълни задължението си по чл. 254 ал. 4 от НПК. Поради това, ВКС намира, че липсва основание за уважаване искането на задочно осъдения Н. за отмяна на атакуваното въззивно решение по реда на възобновяването на наказателното производство по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК. Настоящият състав намира, че не са налице условия за възобновяване на наказателното производство и по реда на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, с оглед визираните от защитата на осъдения допуснати съществени процесуални нарушения. По възраженията свързани с разглеждане на делото в негово отсъствие, следва да се имат предвид изложените съображения по – горе. При проверката не се установи и другото възражение за проведена формална защита от страна на служебния защитник на осъдения в негово отсъствие. Напротив именно поради процесуалната активност на назначения служебен защитник – адвокат Г. М. от Русенския АК, който с въззивна жалба е сезирал Русенският окръжен съд, последният като въззивна инстанция е изменил присъдата на Р., като намалил размера на наказанието от седем на четири години лишаване от свобода. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. М. Н. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 681/2011 година по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 11/24.01.2012 година, с което е изменена присъда № 246/22.11.2011 година на Русенския районен съд, постановена по н о х д № 1453/2011 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ: 2.