6 Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр. София, 25.03.2021 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар ..……............……..ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА .........................…… и с участието на прокурор …..........…….…...........ГАЛИНА СТОЯНОВА.………………разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 24/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Г. Г. Й. – адв.Пламен Киров срещу присъда № 131 от 19.10.2020 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 224/2020 г. по описа на същия съд. В касационната жалба от защитника на подсъдимия Й. са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на постановената от въззивния съд присъда, както и за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Й.. В жалбата, депозирана от адв.Киров на първо място се акцентира върху неправилното приложение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е преценил момента, от който пострадалият Ц. е станал опасност на пътя. Според защитника решаващата съдебна инстанция е следвало да разграничи момента, в който подсъдимият, като водач на автобус, за първи път е възприел пешеходеца, от момента, в който последният е навлязъл в платното за движение на превозното средство. В първия от посочените моменти Ц. е бил извън пътя (на изкуствен остров), поради което не е представлявал опасност за движението, за разлика от втория, когато се превръща в такава, навлизайки в платното на управлявания от подсъдимия автобус, за съжаление вече в неговата опасна зона за спиране. Като не е направил това разграничение, апелативният съд е квалифицирал инкриминираното деяние като престъпно, осъществяващо състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, вместо като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК. В подкрепа на тезата за настъпване на произшествието при условията на „случайно деяние“ се изтъкват още неправомерното движение на пострадалия по пътното платно и внезапното му навлизане пред автобуса в опасната зона за спиране. Всички изяснени по делото обстоятелства според адв.Киров сочат на обективни причини, поради които подсъдимият Й. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици – т.е. деянието се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК, с оглед на което подсъдимият Й. следва да бъде оправдан. В касационната жалба от адв.Киров се съдържа и оплакване за явна несправедливост на наказанието, като се сочи, че макар и определено при условията на чл.55 от НК, то не съответства на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Основно това оплакване се обосновава със значителния принос на пострадалия за настъпване на ПТП, както и с множеството съпътстващи негови заболявания, които са в основата на тежкия съставомерен резултат. Акцентира се също върху ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който като професионален водач на МПС не е допускал тежки нарушения на правилата за движение, а установените предходни санкционирания по административен ред са били за обичайни при ежедневно шофиране нарушения. Сочи се още, че се грижи за многобройно семейство, като професията, която упражнява и чрез която осигурява издръжката му, е пряко свързана с управление на МПС. С оглед на това лишаването му от право да управлява МПС би застрашило финансовото положение и нормалния живот на цялото семейство, би го обрекло на бедност за продължителен период от време. Всичко това според защитника надхвърля целите на наказателната репресия по чл.36 от НК и превръща наложеното наказание в явно несправедливо. Въз основа на изложените доводи касаторът е отправил към ВКС в условията на алтернативност искания за отмяна на присъдата на Великотърновския апелативен съд и оправдаване на подсъдимия Й. или за изменянето й, като на основание чл.55, ал.3 от НК бъде отменено наложеното редом с лишаването от свобода по-леко наказание лишаване от право да управлява МПС. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият Г. Й., редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му – адв.Пламен Киров, също редовно призован. От двамата не е изразено допълнително становище по жалбата. Частните обвинители Л. Ц., Л. Ц., Л. Ц. и П. Ц. – всички редовно призовани, не се явяват. Не се явява и повереникът им – адв.Детелин Ц.. От същия е постъпило становище в срока по чл.351, ал.4 от НПК, в което се съдържа възражение срещу касационната жалба и се излагат доводи в подкрепа на атакувания съдебен акт. Предлага се същият да бъде оставен в сила, като е изразено съгласие за разглеждане на делото в отсъствие на частните обвинители и повереникът им. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваната въззивна присъда на Великотърновския апелативен съд, която намира за правилна, законосъобразна и справедлива. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 7 от 07.02.2020 г., постановена по НОХД № 40/2019 г., Габровският окръжен съд (ГОС) е признал подсъдимия Г. Г. Й. за невиновен в това, на 14.09.2017 г. около 07,55 часа в гр. Габрово, на кръгово кръстовище, образувано от "Свищовска", ул. "Лазурна" и бул. "Могильов" до № 68, при управление на МПС – автобус марка „МАН“, модел „А21“, с ДК ******** , собственост на „Общински пътнически транспорт“ ЕООД гр. Габрово, да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на П. Н. Ц., поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК. Съдът се произнесъл по разноските, които оставил за сметка на държавата. По протест на прокурор от ОП – Габрово и жалба на частните обвинители чрез повереника им – адв.Цонев било образувано ВНОХД № 224/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, който с присъда № 131 от 19.10.2020 г. отменил изцяло присъдата на ОС – гр. Габрово и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия Г. Г. Й. за виновен в това, че на 14.09.2017 г. в гр. Габрово, на кръгово кръстовище, образувано от ул. Свищовска", ул. "Лазурна" и Бул. "Могильов", при управление на МПС – автобус марка „МАН“, модел „А21“, с ДК ********* , собственост на „Общински пътнически транспорт“ ЕООД гр. Габрово, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. Ц., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила на основание чл.66, ал.1 от НК. С присъдата си ВтАС наложил на подсъдимия Й. и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.343г от НК, считано от влизане на присъдата в сила. Разноските по делото, включително и тези, направени от частните обвинители, съдът възложил в тежест на подсъдимия. Касационната жалба от защитника на подсъдимия Й. – адв.Киров е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253, т.2 от НПК в законоустановения от чл.350, ал.1 вр.чл.319, ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия е частично основателна. Преди всичко следва да се отбележи, че независимо от конкретно отразените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, аргументите, с които се иска от ВКС да формира друг извод за механизма на инкриминираното ПТП въз основа на достатъчно и надлежно събрани доказателствени източници, по съдържанието си са насочени срещу правилността на фактическите констатации на ВтАС, довели го до изводи за наличие на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК и които са в основата на осъждането на подсъдимият Й.. В този именно смисъл са изложените доводи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза за липса на негово виновно поведение при настъпване на произшествието, което е следвало да бъде оценено като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Тя е мотивирана чрез възражение за допусната от решаващия съд неправилна оценка на свидетелските показания и заключението на приетата автотехническа експертиза, което по естеството си насочва към искане ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ и въз основа на него да направи нов извод за съставомерността на инкриминираното деяние, като в резултат на последния да оправдае подсъдимия Й.. В този смисъл са и съдържащите се в жалбата доводи за невярна интерпретация от страна на въззивния съд на обективно съществуващите обстоятелства, изключващи виновното поведение на подсъдимия Й. (местонахождението на пострадалия при първоначалното му възприемане от подсъдимия, което не го е характеризирало като опасност на пътя, неправомерното движение на пешеходеца по пътното платно, внезапното му навлизане пред автобуса в опасната зона за спиране). Всички тези съображения навеждат на очаквания касационната инстанция да достигне до извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, извършвайки нов анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност. Такива правомощия не са предоставени на касационната инстанция от българския процесуален закон. В касационното производство се осъществява контрол, разпростиращ се единствено върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. Фактическата необоснованост не е самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт, а в рамките на касационното производство е допустима проверка единствено на юридическата правилност на контролираните съдебни актове съобразно изложената в тях фактическа обстановка. Обсъждайки възраженията на касатора в рамките на посочените правомощия на ВКС, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения се основават на изчерпателен и коректен анализ на прецизно приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, които напълно ги подкрепят. Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу въззивното решение са насочени срещу момента, от който подсъдимият е следвало да възприеме пешеходеца като опасност на пътя от една страна, и от друга – неправомерното движене на последния по пътното платно, което е довело до невярна оценка за това, нарушението на кой от двамата участници в движението е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Тези оплаквания не могат да бъдат възприети. В мотивите към присъдата си въззивният съд е отделил необходимото внимание на тези обстоятелства от съществено значение за обективната и субективна съставомерност на деянието, давайки им отговор, който напълно покрива стандарта на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 от НПК. Изводите на Великотърновския АС изцяло се възприемат и от касационната инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря. В мотивите си на стр.10 – стр.12 ВтАС е обсъдил конкретните доводи на защитата, въз основа на които е предложено деянието да се оцени като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК и е изложил убедителни аргументи, с оглед на които тази теза е отхвърлена. В същото време, основавайки се както на заключенията на експертите от автотехническата и съдебномедицинската експертизи, така и на източниците на гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, апелативният съд е прецизирал степента, в която нарушенията на правилата за движение, допуснати както от подсъдимия, така и от пострадалия Ц. са допринесли за настъпване на произшествието. В съответствие с обективно установените обстоятелства ВтАС е приел, че възприемайки своевременно неправомерно навлезлия в кръстовището пешеходец, подсъдимият е бил длъжен да го оцени като опасност за движението, изискваща да намали скоростта на управляваното от него МПС или да спре. Като не е сторил това, е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. От друга страна въззивният съд е оценил неправомерното движение на пешеходеца като съпричиняване в значителна степен на съставомерния резултат, което напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Въз основа на тези съображения, ВКС намира, че възражението на защитата за неправилно приложение на материалния закон поради неправилна оценка от въззивния съд на действителната причина, предизвикала настъпването на инкриминираното ПТП (неправомерното движение на пострадалия по пътното платно) не може да бъде споделено и поради това следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. За основателно обаче касационната инстанция намира оплакването в жалбата от адв.Киров за явна несправедливост на наказанието. Независимо, че въззивният съд е определил същото при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, налагайки на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца и наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на 6 /шест/ месеца – т.е. близко до законовия минимум за основното и допълнително наказание, наказателната репресия, която подсъдимият следва да изтърпи продължава да бъде несъответна на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В основата на несправедливото й отмерване стои оценката на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Ц., което макар и отчетено, не е намерило достатъчен израз при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение е с относително по-голяма тежест в причинния процес, завършил с настъпване на ПТП. Това обстоятелство, наред с останалите, които смекчават отговорността на подсъдимия Й., прецизно изяснени от въззивната инстанция, както и липсата на отегчаващи, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че присъдата на ВтАС следва да бъде изменена в частта относно индивидуализацията на наказанията. В тази връзка отчитайки обстоятелството, че основната професия на подсъдимия Й. е пряко свързана с управление на МПС, а лишаването му от това право тежко би рефлектирало върху издръжката на цялото му семейство, този касационен състав намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НПК и отмени наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС. В частта относно определеното наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца с прилагане на института на условното осъждане присъдата на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. От частните обвинители чрез техния повереник в депозираното становище е направено искане за присъждане на направените от тях пред касационната инстанция разноски по делото, което следва да бъде уважено. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 131 от 19.10.2020 г., постановено по ВНОХД № 224/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, като ОТМЕНЯ наложеното на основание чл.343г от НК на подсъдимия Г. Г. Й. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на ВтАС в останалата й част. ОСЪЖДА подсъдимия Г. Г. Й. да заплати на частните обвинители Л. Л. Ц., Л. П. Ц., П. Л. Ц. и Л. Л. Ц. направените разноски пред касационната инстанция в размер на по 1500 лв. за всеки от тях. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.