3 Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 20 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 30 по описа за 2015 година. Постъпило е искане от осъдения Г. А. Г. за възобновяване на внохд № 522/14 г. на Окръжния съд-гр.Бургас, с което се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС молителят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 114/13 г. Районният съд-гр.Айтос осъдил подс.Г. на основание чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години. С решение № 174 от 30.07.2014 г. по внохд № 522/14 г. БОС изменил присъдата на АРС както следва: преквалифицирал извършеното от подсъдимия по чл.325, ал.1 НК; оправдал същия по първоначално предявеното му обвинение по чл.325, ал.2 НК; намалил наложеното наказание на 1 година лишаване от свобода и наложил на подс.Г. наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане диспозитивите на първоинстанционната присъда и въззивното решение по средствата за масово осведомяване в [населено място]. В останалата част присъдата на АРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. Пределите на настоящата проверка са стеснени, тъй като не е оспорено оправдаването по чл.325, ал.2 НК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Възражението срещу съответността на обвинителния акт на изискванията на чл.246, ал.2 НПК не намира опора в данните по делото. Нещо повече, очевидно се игнорира намесата на въззивния съд, щом се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа описание на „фактическа съпротива” от страна на молителя. Не се установява съдът по същество да е „тълкувал превратно доказателствата по делото”, в частност показанията на св.Т.. За същият свидетел не са установени обстоятелства, които да предопределят оценка за недобросъвестност. В тази връзка следва да се посочи, че обяснимо се пренебрегва това, че доказателствената съвкупност е формирана от различни по вид източници, а не само от гласни такива и не най-вече и основно от показанията на св.Т.. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Изложените в мотивите на решението съображения по признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.325, ал.1 НК изцяло се споделят от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Данните по делото не указват на наличието на условията на чл.55 НК, поради което правилно наказанието на дееца е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Наложеното наказание лишаване от свобода не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Съответно на изискванията на чл.57, ал.2 НК съвкупната санкция отговаря на целите, посочени в чл.36 НК. Водим от изложеното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. Г. за възобновяване на внохд № 522/14 г. на Окръжния съд-гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: