Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * правен интерес * земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент


                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
                        По чл. 274, ал.3, т.1 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 65
                                       София 10.02.2009 г.

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на  шести февруари,  две хиляди и девета  година в състав:

                                  
        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
                                    ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова 
                                                                       Бонка Дечева               


като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 61/2009 година



Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Н. Д. С. , К. Е. Г. , Е. Г. С. , Д. П. Г. , Г. П. Н. , Т. А. С. , Д. И. С. , П. И. С. , Р. П. Г. , З. В. А. , М. В. Г. , К. С. К. и З. С. Г. са подали частна жалба срещу определение № 339 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 525 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Б., с което е оставено в сила определение № 285 от 27.08.2008 г. постановено по гр.д. № 138 от 2008 г. на Царевския районен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се инвокират оплаквания за пороци на определението, поради нарушаване на процесуалния и материален закон и необоснованост.
Навеждат основания за допустимостта на касационната проверка на определението , които се съдържат в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК защото намират, че съдилищата са се произнесли по съществен процесуален въпрос, а именно наличието на правен интерес от провеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ при заявено възстановяване на имота от един от наследниците на общия наследодател и постановено решение в тази насока, в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд. Представят копия от решения на Върховния касационен съд.
Ответниците З. Г. Л., П. Г. Б. и С. Г. С. в срока по чл.276, ал.1 ГПК са представили отговор в който подържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение и алтернативно намират, че същото е законосъобразно , а подадената частна касационна жалба е неоснователна.
Върховния касационен съд , Първо отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна:
Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК защото е насочена срещу определение на въззивен съд , потвърждаващо определение на първоинстанционен съд , с което се прегражда съдебното производство, което е с обжалваем интерес над 1000 лева/у-ние за данъчна оценка от 1048,80 лв./.
Върховния касационен съд намира, че частната касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В атакуваното въззивно определение е развита тезата за липса на правен интерес от провеждането на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ след като не е заявено възстановяване на земеделската земя с площ от 13 446 дка в м. “Г“, гр. К. от името на общия наследодател С, а тя е възстановена в полза на негов наследник Г наследодател на ответниците като негов собствен имот в стари реални граници по пр. К-20 на ПК”К”. Посочил е че правен интерес от провеждането на иска има само в случаите когато е съществува висящо производство по чл.14, ал.3 ЗПСЗЗ , или възможността такова да бъде образувано каквото в полза на ищците не е налице. С § 22 от ПЗР на ЗИД ЗПСЗЗ /Дв бр13 от 2007 г./ срокът за предявяване на исковете по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ се ограничи до 13.05.2007 г. вкл. Отделно от това е посочено, че заявяването от един от наследниците ползва всички останали само на общ наследодател, но в случая заявяването е било направено са себе си, а не от името на наследниците.
Определението е неправилно.
Спора за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ би бил преюдициален по отношение на административното производство по чл. 14, ал.3 ЗПСЗЗ , което обуславя наличието на правен интерес само ако нито една от страните в процеса , разглеждащ отрицателния установителен иск, заявен към минал момент, не е поискала възстановяване на земеделската земя , тъй като сроковете за това са изтекли и правото да се иска възстановяване е преклудирано. С разпоредбата на чл.14, ал.7 и ал. 7а ЗПСЗЗ обаче се предвижда възможност постановеното решение от Поземлената комисия, рес. от Общинската служба по земеделие и гори да бъде поправено при наличието на определени условия . Тази поправка може да се извърши както по отношение на имота, така и по отношение на адресата на индивидуалния административен акт, което обуславя правен интерес от провеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ. В този смисъл посочените разпоредби са категорични , че при откриване на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението може да се промени решението като се променят и лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението. Тази възможност не е ограничена със срок при наличието на съдебно решение. В случая съществува постановено съдебно решение за възстановяване на собствеността на имота, което обуславя и правният интересот провеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯВА определение № 339 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 525 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Б. и определение № 285 от 27.08.2008 г. постановено по гр.д. № 138 от 2008 г. на Царевския районен съд .
ВРЪЩА делото на Царевския районен съд за продължаване на съдебното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: