Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
София, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева 4919 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хенди-тел“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу решение № 288 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Софийския окръжен съд.
С обжалваното решение на въззивния съд е отменено решение № 201 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 311/2018 г. на Ботевградския районен съд и са отхвърлени предявените от „Хенди-тел“ ЕООД срещу Х. М. Х. искове по чл.26, ал.2, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД за обявяване нищожност на извършения на 11.09.2017 г. от Х. М. Х. отказ от наследството на починалия на 30.05.1993 г. М. Х. Х., вписан в книгата за откази от наследство на РС Ботевград на 11.09.17 г. под № 42, стр.161, поради приемане на наследството преди извършването на отказа, както и евентуалният иск по чл.56, ал.1 ЗН за унищожаване в полза на ищеца на извършения отказ от наследство.
С определение № 222 от 07.05.2020 г. по настоящото дело служебно е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по главния иск по чл.26, ал.2, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД поради възникнало съмнение за неговата допустимост и поради необходимостта да се извърши преценка дали е допустимо кредитор да предяви иск за нищожност на извършен от длъжника отказ от наследство.
За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:
„Хенди-тел“ ЕООД / в несъстоятелност/ е предявило срещу Х. М. Х. иск по чл.26, ал.2, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД за обявяване нищожност на извършения на 11.09.2017 г. от Х. М. Х. отказ от наследството на починалия на 30.05.1993 г. М. Х. Х. поради приемане на наследството преди извършването на отказа,
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила на 27.03.2017 г. решение по гр. д. № 2038/2012 г. на Ботевградския районен съд Х. Х. е осъден да заплати на „Хенди-Тел“ ЕООД сумата от 44 984,09 лв. По това решение е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело, възбранен е имот на длъжника в [населено място], [улица] е насочено изпълнение върху този имот. В изпълнителното производство длъжникът Х. Х. е възразил, че имотът е несеквестируем, тъй като е единствено негово жилище. Съдебният изпълнител е отказал да преустанови изпълнението, като се е позовал на обстоятелството, че длъжникът притежава 1/6 ид. част от жилищен имот на [улица] 1/12 ид. част от жилищен имот на [улица]. След този отказ на съдебния изпълнител длъжникът е представил по изпълнителното дело вписан в особената книга на съда отказ от наследството на баща си М. Х. Х.. По искане на взискателя изпълнителното дело е спряно на основание чл.432, ал.1, т.2 ГПК до приключване на производството по настоящото дело.
Прието е, че с две декларации от 19.06.2017 г. ответникът Х. Х. е декларирал данни по чл.14 ЗМДТ – собственост върху жилището на [улица] върху 1/6 ид. част от жилище на [улица], а с декларация от 27.06.2014 г. е декларирал собственост на 1/12 ид. част от жилището на [улица]. Първото жилище на [улица]е закупено от него с нотариален акт № .... г., а идеалните части от двете жилища на [улица]той е придобил по наследство от своя дядо Х. В. Х., починал през 1999 г., след своя син и баща на ответника – М. Х. Х., починал през 1993 г.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявения иск е неоснователен. Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството, само ако не го е приел, поради което отказът, извършен след като е прието наследството, е нищожен поради невъзможен предмет. В случая не е налице мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН. Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши такива действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Според трайната съдебна практика подаването на декларация за облагане с данък, както и заплащането на данъка, сами по себе си не могат да обусловят извод за мълчаливо приемане на наследството, ако не са извършени и други фактически и правни действия или волеизявления, които преценени във връзка с първите, да могат да обусловят извод за безусловно негово намерение да приеме наследството на своя наследодател. Декларирането на имотите е публичноправно задължение, за неизпълнението на което са предвидени санкции, поради което само от него не може да се направи извод за приемане на наследството. Прието е също, че идеалните части от имоти на [улица] № 37 са придобити от ответника по наследство от неговия дядо Х. В. Х., починал през 1999 г., а не по наследство от неговия баща М. Х. Х., починал през 1993 г. Ответникът е наследил своя дядо по право на заместване. Разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗН допуска наследяване по заместване и в полза на лице, което се е отказало от наследството на наследодателя, когото замества. Затова представените декларации по чл.14 ЗМДТ, с които ответникът е декларирал имоти, получени по наследство от неговия дядо Х. В. Х., не могат да се приемат като аргумент за мълчаливо приемане на наследството на неговия баща М. Х. Х.. Освен това, само за пълнота на изложението, въззивният съд е посочил, че нито една от декларациите за придобитите по наследство идеални части от имоти не е подадена лично от ответника. Една от декларациите е подадена от Б. Х., сънаследник на ответника Х. Х., и в нея имотите са декларирани като получени от всички наследници на Х. В. Х., като тя ползва и останалите съсобственици – чл.14, ал.6 ЗМДТ, а другата е подадена от съсобственика Б. В. Х., отнася се за същия имот, но с настъпилите промени в съсобствеността.
Въззивното решение в частта по главния иск по чл.26, ал.2, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. В практиката на ВКС е застъпено разбирането, че кредитор на едно лице не може да предяви иск за нищожност на извършения от него отказ от наследство – решение № 43 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2019 г., III г. о. Приема се, че законът предоставя на кредитора правото да иска унищожаването на отказа от наследство в своя полза – и то дотолкова, доколкото е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. Това право се упражнява чрез специалния иск по чл. 56, ал. 1 ЗН, с който кредиторът претендира правната промяна (унищожението на отказа) единствено и само в своя полза, докато с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за недействителност на отказ от наследство се засягат права на повече лица – останалите наследници на наследодателя. Интервенирането в чужда правна сфера е недопустимо. Исковете за нищожност на отказа от наследство и за унищожаването на този отказ са различни, по своето естество искът по чл. 56 ЗН показва сходство с този по чл. 135 ЗЗД. Това са отменителни искове в полза на кредитора за отменяване на правните действия на длъжника, които го увреждат. В основата на правната им уредба е идеята да се запази имуществото на длъжника, за да се даде възможност на кредиторите да се удовлетворят от него за своите вземания, която е изразена в чл. 133 ЗЗД. Със специалния иск по чл. 56, ал. 1 ЗН кредиторите са поставени в по-благоприятно положение относно предпоставките за уважаването му, отколкото при иска по чл. 135 ЗЗД, защото те не са задължени да доказват наличността на знанието на длъжника за увреждането.
Застъпеното разбиране изцяло се споделя от настоящия състав. Следва да се посочи допълнително само това, че хипотезата, разгледана в решение № 577 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 732/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., е различна и не влиза в противоречие с решение № 43 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2019 г., III г. о. В първия случай се приема, че кредиторът може да предяви иск за установяване нищожност на отказ от наследство, извършен от наследниците на починалия длъжник, а във втория – че е недопустимо кредиторът да предявява иск за нищожност на отказа от наследство, извършен от самия длъжник. Разликата в хипотезите налага различно правно разрешение по тях.
В настоящия случай кредиторът е предявил и двата иска – искът за прогласяване нищожността на отказа от наследство, извършен от самия длъжник, е предявен като главен, а искът за унищожаване на този отказ на основание чл.56 ЗН е предявен като евентуален. Главният иск е процесуално недопустим, съответно – недопустимо е постановеното въззивно решение по този иск и то следва да бъде обезсилено. Евентуалният иск е допустим, разгледан е от съда и в тази част въззивното решение е влязло в сила поради недопускането му до касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК.
При този изход на делото на ответника Х. Х. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство – 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.12.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 288 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 201 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 311/2018 г. на Ботевградския районен съд е отхвърлен предявеният от „Хенди-тел“ ЕООД срещу Х. М. Х. иск по чл.26, ал.2, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД за обявяване нищожност на извършения на 11.09.2017 г. от Х. М. Х. отказ от наследството на починалия на 30.03.1993 г. М. Х. Х., вписан в книгата за откази от наследство на РС Ботевград на 11.09.17 г. под № 42, стр.161, поради приемане на наследството преди извършването на отказа и прекратява производството по този иск.
ОСЪЖДА „Хенди-тел“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 130547955, да заплати на Х. М. Х. от [населено място], [улица], ет..., ап... сумата от 600 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: