О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 359 гр. София, 25.07.2016 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като разгледа докладваното от съдията Костова ч. т. д. № 647/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (с предходно наименование [фирма]) –гр.Пазарджик срещу определение №811/03.12.2015 г. по в.т.д. №694/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд. С него е оставена без уважение частна жалба на дружеството срещу определение №551/9.07.2015г. на Разградски окръжен съд, постановено по гр.д. №286/2014г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №19/21.05.2015г. по гр.д. № 286/2014г., в частта му за разноските. Частният жалбоподател, излага становище, че решаващите изводи на въззивния съд за постановяване на атакувания съдебен акт са неправилни и необосновани. Твърди, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са извършили комплексна преценка за съответствието на фактическата и правна сложност на делото със заплатения адвокатски хонорар. С оглед на изложеното моли касационния съд да отмени изцяло, постановеното от АС –гр.Варна определение, като осъди ищцата С. Н. К. да заплати на дружеството сумата от 49 453,31 лв., представляваща пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството е образувано по молба на ответника [фирма] пред Разградският районен съд за изменение на постановеното от същия съд решение №19/21.05.2015г. по гр.д. №286/2014г., в частта му за разноските. Предвид направеното от ищеца С. Н. К. възражение за прекомерност на претендираните разноски, съдът, след като е отчел материалния интерес, действителната фактическа и правна сложност на предявените срещу ответника искове по чл. 29 ЗТР, предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение (според правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) е достигнал до изводът, че не са налице основания за изменение на решението в частта, досежно присъдените разноски на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата от 2000лв.. Въззивният състав е възприел изводите на районния съд. Посочено е, че при своевременно направеното от насрещната страна (ищец) възражение за прекомерност, присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото по предявените искове по чл.29 ЗТР. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Процесуалноправният въпрос: „Въз основа на какви критерии следва да се извършва преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК? е релевантен за спора, с което е осъществена както основната предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК, така и допълнителната по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото не е направена комплексна оценка на всички обстоятелства от значение за формиране на извод за фактическата и правна сложност на делото, и съответствието й с предвидените в Наредба №1 за минималните размери на адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл са дадените в т.3 на ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения и в какъвто смисъл е определение № 460 от 28.07.2014г. по гр.д. № 3559/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС. Съгласно разяснението в т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В мотивната част на тълкувателното решение е разяснено, че съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, като съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Следователно, при направено искане по чл.78, ал.5 ГПК съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В конкретния случай въззивният съд не е съобразил, че освен исковете по чл.29 ЗТР, съдът се е произнесъл по два иска за нищожност на договор за делба на дружествени дялове / поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави/, от преюдициално значение за предявените искове по чл.29 ЗТР. Процесуалният представител на дружеството - ответник е участвал във всички проведени съдебни заседания със събиране на доказателства – разпит на свидетели и изслушване на експертиза, изготвил е отговор на исковата молба, обемът на приетите и обсъдени по делото писмени доказателства е значителен, изготвена е писмена защита. Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, както и цената на предявени искове, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че действително заплатеният от дружеството размер на адвокатско възнаграждение от 49 453.31 лв. е прекомерен, но неправилно е намалено възнаграждението до 2000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение за неоценяеми искове по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лв. Цената на оценяемите искове по чл.26 ЗЗД е 5100 лв.,т.е. минималното адвокатското възнаграждение за един иск е 585 лв./ чл.7, ал.2 от Наредбата/. Настоящият състав намира, че ще следва да се присъди двойния размер на минималните адвокатски възнаграждение за предявените искове, а именно в размер на 4140 лв., т.е. допълнително ще следва да се присъдят 2140 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение №811 от 3.12.2015г., постановено по в.т.д. № 694/2015г. на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №811 от 3.12.2015г., постановено по в.т.д. № 694/2015г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение №551 / 9.07.2015г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 286/2014г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №19/21.05.2015г., постановено по гр.д. №286/2014г. в частта за разноските, за разликата над 2000лв. до 4140 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА С. Н. К. от [населено място] да заплати на [фирма] (с предходно наименование [фирма]) още сумата от 2140 лв., разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. В останалата обжалвана част потвърждава определението на Варненския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: