Р Е Ш Е Н И Е № 171
Гр.София, 29.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Майя Русева
при участието на секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1810 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. М. срещу решение №.7687/2.11.15 по г.д.№.3097/15 на Софийски градски съд, ГО, II Гс., с което е потвърдено решение от 5.09.14 по г.д.№.41889/12 на СРС, 51с., за отхвърляне на предявения от касатора частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 вр. чл.88 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 12712,90 лв. - левова равностойност на 6500евро /част от претендирана като подлежаща на връщане сума от 26000 евро/, дадена на основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.08, и за плащане на сумата 385,73лв. лихва за забава за периода 16.11.11–1.03.12г. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му; претендират се разноски.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
С определение №.631/24.07.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд съгласно чл.271, чл.272, чл.236 ал.2 ГПК да обсъди в мотивите си всички направени от страните доводи, възражения, фактически твърдения, относими към спорното право.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не е бил надлежно развален – поради което и не е отпаднало основанието за връщане на платената по него сума. Посочил е, че право да развали двустранния договор има изправната страна след даване на подходящ срок за изпълнение - което не е необходимо само ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава е станало безполезно или ако непременно е следвало да се извърши в срок. В случая не е доказано ищецът да е отправил изявление за разваляне преди подаване на исковата молба /предвид липса на доказателства за редовно връчване на изпратената до ответника нотариална покана и за текста на същата/ - поради което следва да се приеме, че такова се съдържа в нея и е достигнало до ответната страна с връчването й. От друга страна не се представят никакви доказателства неизпълнението да е станало невъзможно или безполезно, важи общото правило за даване на подходящ срок за изпълнение и същият настъпва в хода на делото. Съдът е приел, че неизпълнението относно срока е незначително с оглед интереса на кредитора - защото целта на договора е постигната в кратък срок след получаване на изявлението за развалянето му, условията за разваляне не са налице и основанието за плащане на процесната сума не е отпаднало.
В отговор на поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Въззивната инстанция е длъжна, дори при потвърждаване на първоинстанционното решение и препращане към мотивите му съгласно чл.272 ГПК, да отговори на направените от страните доводи и възражения, включително и да разгледа поддържаните във въззивната жалба доводи, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора /реш.№.283/14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО/.
По основателността на касационната жалба:
Между страните няма спор, че:
- на 25.02.08г. са сключили предварителен договор, с който [фирма] /продавач/ се е задължило да изгради и продаде на касатора /купувач/ недвижим имот /апартамент №.628 в сграда „Каса гранде – 2”, УПИ ІІ-1506 в кв.47, [населено място], м.”Студентски град”/ за сумата 65180 евро, платима както следва: 13000евро в деня на подписване на договора, 13000евро на следващия работен ден след подписването на договора, 39180евро - разделена на две вноски по 19590евро до 3месеца след предоставянето на купувача на Акт Образец 14 – като при плащането им продавачът ще прехвърли правото на собственост на имота /чл.3/; срокът за изграждане на сградата с акт образец 15 е 30м. от датата на издаване на Протокол за строителна линия и ниво /чл.4/; продавачът се задължава при издаване на Акт образец 14 да представи на купувача изрично посочени документи, необходими му за да получи кредит от търговска банка, който ще ползва за да изплати вноската от 39180евро /документи за собственост или за отстъпено право на строеж, актуална скица, виза за проектиране, разрешеине за строеж, одобрен архитектурен проект на етажа, на който се намира закупувания обект, протокол за заверени коти на нива, вкл. кота „било”, удостоверение от общината по местонахождение на имота по чл.181 ЗУТ за изпълнен груб строеж, удостоверение за данъчна оценка на имота, удостоверение за липса не тежести върху урегулирания имот/ /чл.17/, както и да покани писмено купувача след завършване на строителството за оглед и бележки по качеството, като посочи ден и час на огледа /чл.14/; продавачът се задължава да завърши строителството и въведе сградата в експлоатация с разрешение за ползване съгласно определенения от страните срок /чл.13/;
- купувачът е платил 26000евро /първа и втора вноска/ в деня на подписване на договора;
- на 7.05.08г. е бил издаден Протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво, на 28.09.09 - акт за приемане на конструкция /Приложение (образец) 14/, на 15.11.13 - Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, на 28.11.14 - разрешение за ползване на строежа-като преди издаването на констативния акт ответната страна е прехвърлила процесния имот на трето лице и в този акт Я. М. не фигурира /като собственик на апартамент №.628 (както и на още 39 такива и други обекти) е вписано [фирма], легитимиращо се с нот. актове от 1.02.13, 27.12.12 и 7.02.13г./;
- Я. М. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на процесното вземане на 1.03.12, на 13.03.12 заповедта е издадена – като е отразено, че длъжникът се осъжда да плати 6500евро част от платена сума /26000евро/ по прекратен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.08, на 11.04.12 ответникът е подал възражение срещу заповедта на основание чл.414 ГПК, на 5.09.12 Я. М. е предявил настоящата искова молба.
Спорен е въпросът развален ли е описания по-горе договор, респективно дължи ли се връщане на платената по него сума от касатора на отпаднало основание.
Я. М. е изпълнил в срок задължението си да плати първите две вноски от цената, а ответникът не е изпълнил своето да изгради обекта съобразно договореното в предвидения срок до 7.11.10г. /акт за установяване годността на строежа е издаден на 15.11.13г. – повече от 3 години по-късно/ и да предаде на купувача описаните в чл.17 от договора документи след издаването на акт образец 14 /установяването на това обстоятелство е в тежест на ответната страна (чл.154 ал.1 ГПК) и тя не ангажира годни доказателства в този смисъл/. При това положение купувачът не е изпадал в забава относно задължението си да плати остатъка от цената при условията на чл.3 вр. с чл.17 от договора и е изправна страна, а продавачът – неизправна, вкл. към датата на подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение /11.04.12г./.
Настоящият състав приема, че изявление за разваляне за първи път е достигнало до ответника най-късно на 11.04.12г. – когато е предявено възражението му срещу издадената по искане на Я. М. заповед от 13.03.12 за връщане на платени по договора суми на отпаднало основание поради прекратяването му /доказателства за текста на изпратената с протокол от 16.11.11ч. нотариална покана не са представени пред първоинстанционния съд съобразно чл.131 вр. с чл.133 ГПК/. От тогава до предявяването на исковата молба на 5.09.12 несъмнено е изтекъл подходящ срок за изпълнение. Доколкото ответникът не е изпълнил, договорът е бил прекратен с безрезултатното изтичане на този срок. Съдът намира, че не е налице хипотеза на чл.87 ал.4 ЗЗД, доколкото към горепосочения момент на изтичане на срока забавата е била почти 2години, респективно акт за установяване годността на строежа е бил издаден след още повече от една година, и не може да се приеме, че неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на кредитора. Предвид изложеното основанието, на което е било извършено плащане на сумата 26000евро, е отпаднало, и се дължи връщането й съобразно чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД. Същевременно, дори да се приеме тезата, че ответникът е узнал за първи път за изявлението за разваляне на договора с връчването на исковата молба на 26.08.13, преди това /към м.02.13г. – преди да е изпълнил задълженията си да предостави съответните документи по чл.17 и да изгради сградата/ процесният имот вече е бил прехвърлен от него на трето лице, като по делото е било повдигнато и възражение в този смисъл /като не го е обсъдил, въззивният съд се е отклонил от цитираната в отговора на правния въпрос задължителна практика и е допуснал съществено процесуално нарушение/. При това положение е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението на продавача по предварителния договор за прехвърляне на собствеността – тъй като не е установено приобретателят да е встъпил в него /установяването на това обстоятелство е в тежест на ответника (чл.154 ал.1 ГПК) и той не ангажира доказателства/. Касае се за хипотеза на чл.87 ал.2 ЗЗД, развалянето може да стане и без да е даден подходящ срок /реш.№.52/1.09.15 по г.д.№.538/14, ІІ ТО, ВКС/ и с получаването на преписа от исковата молба договорът се прекратява, а вземането за връщане на платената без основание сума става изискуемо. Искът по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на 12712,90лв.-левова равностойност на 6500лв.-част от общодължимата сума 26000евро, е основателен и следва да се уважи за сумата във валута /ТР 4/14 от 29.04.15 на ОСГТК на ВКС/ при условията на частичен иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 1.03.12г. до окончателното изплащане. Обезщетение за забава за период, предхождащ тази дата, не се дължи - тъй като към този момент договорът не е бил развален и вземането за връщане на полученото на отпаднало основание не е станало изискуемо. Искът с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на 385,73лв. лихви за периода 16.11.11-1.03.12 е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед всичко изложено по-горе, въззивното решение трябва да се отмени като незаконосъобразно. На касатора се дължат, съразмерно на уважената част от иска, общо 2324,23лв. разноски /от общо направени 2394,75лв. - 558,52лв. пред СРС за ДТ (до приключване на устните състезания на 27.01.14 не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар по приложеното пълномощно - такива са депозирани едва с молба от 4.02.14г.); 1244,26лв. пред СГС (261,98, 17,28лв. и 15лв. ДТ, 950лв. адв. хонорар); 591,97лв. пред ВКС; ответната страна не е представяла доказателства за направени разноски по делото.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.7687/2.11.15 по г.д.№.3097/15 на Софийски градски съд, ГО, II Гс., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Булкомстрой”Е., ЕИК[ЕИК], [населено място], 1301, р-н Л., [улица].48, да плати на Я. Г. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]06, на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД 6500евро /шест хиляди и петстотин евро/ при условията на частичен иск /част от сумата 26000евро, платена по развален предварителен договор от 25.02.2008г./, ведно със законната лихва считано от 1.03.12г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК 2324,23лв. /две хиляди триста двадесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ разноски – като отхвърля иска с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на 385,73лв. лихви за периода 16.11.11-1.03.12 като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|