Р Е Ш Е Н И Е № 212 Гр.София, 06.11. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора КОМОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.716/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №38/22.03.19 г., постановена от ОС-Бургас /БОС/ по В.Н.О.Х.Д.100/19 г., е отменена оправдателна присъда №48/18.12.18 г., постановена от РС-Несебър по Н.О.Х.Д.415/18 г., и подсъдимият М. Т. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.172 Б,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. В полза на държавата е отнет предметът на престъплението. Постъпила е жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, от съдържанието на която може да се изведе, че се релевират основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се ВКС да постанови решение, с което деецът „да бъде признат за невиновен, да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, като се потвърди присъдата на РС-Несебър“. В постъпилото допълнение към жалбата се развиват доводи по посочените основания. Настоява се ВКС да „постанови решение, с което да признае за невиновен подсъдимия М. Т. Н. по повдигнатото обвинение, като потвърди присъдата на РС-Несебър“. В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован,не се явява и не изпраща процесуален представител. С молба от 19.09.19 г.,изпратена до ВКС, е уточнил,че се отказва от защитата на своя адвокат. Същевременно, с молба от 25.10.19 г., той моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа жалбата си и желае да бъде оправдан. Представителят на ВКП намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и аргументацията по тях, като съобрази становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на обстоятелствата, които е допустимо да бъдат обсъдени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, същата се счита задължена да даде определени пояснения. Това поведение се корени в исканията, отправени към ВКС за оправдаване на дееца и респективно потвърждаване на присъдата на първостепенния съд. Накратко казано, предмет на ревизия в настоящото касационно производство е постановената от БОС второинстанционна присъда /чл.346,т.2 НПК/. Наред с казаното, става дума за първо разглеждане на делото пред ВКС. Тези обстоятелства от своя страна формулират три отговора, които трябва да бъдат дадени по претенциите на подсъдимия за финализиране на наказателното производство срещу него. За да постанови оправдателен съдебен акт /решение/, ВКС е нужно да реализира правомощията си, заложени в разпоредбата н чл.354,ал.1,т.2, пр. посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Но то е възможно, само ако решаващата инстанция, чийто акт подлежи на разглеждане, е приела непрестъпна фактология, ала въпреки това е осъдила касатора. В конкретния казус изведените фактически положения формират извод за престъпно поведение. По-нататък, върховната съдебна инстанция по наказателни дела поначало е съд по правото, не и по фактите. В нормата на чл.354,ал.5,изр.2 НПК обаче е заложено изключение от това правило, когато тя може да стане инстанция по същество, реализирайки правомощия на въззивен съд. Именно тогава ще бъде изправена пред възможност да отмени съдебния акт на второстепенния съд и да потвърди присъдата на първостепенния съд. Но това е допустимо, видно от закона, само при трето редовно гледане на делото пред ВКС, каквото настоящото не е, както и при прилагане на съответни конкретни правомощия на второинстанционен съдебен състав. Изложеното води и до отговор на третия въпрос, свързан с контекста на отправените искания от подсъдимия. Този съд не може директно да постанови оправдателен съдебен акт, нито да се произнесе направо по първоинстанционната присъда. Ако сподели следователно процесуалните доводи на жалбоподателя, анализът по които би извел неправилно приложение на материалния закон с осъждане на дееца, то би била приложима разпоредбата на чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3 вр. ал.1,т.2 НПК- отмяна на присъдата на БОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Такава претенция не присъства в жалбата, нито в допълнението към нея, макар и в крайна сметка, в съобразие със съдържанието им, да е изводима в светлината на процесуалния закон. По същество погледната, аргументацията по сезиращия настоящата инстанция документ, е несъстоятелна. Най-напред се атакува изготвеният на досъдебното производство протокол за претърсване и изземване, който се явява решаващ, що се касае до инкриминираните вещи. На стр.7 и 8 от мотивите към второ-инстанционната присъда БОС е взел подробно отношение по повдигнатия и пред него довод за негодност на третираното писмено доказателствено средство. Обсъдил е показанията на разпитаните по делото свидетели-поемни лица. Констатирал е съответните противоречия в изявленията на В. П. и е ценил тези от тях, които съвпадат с останалия доказателствен материал. Затова не се приема, че през цялото време лицето е било извън помещението. Съдът прецизно е отбелязал, че поведението на свидетеля Т. носи белезите на оказване на физическа помощ на органа на досъдебното производство, а не реално извършване от негова страна на действия по изземване на процесните вещи. Общо казано, покрит е минималният стандарт за приемане на протокола за претърсване и изземване като годен и съответно е допустима преценката му по същество. Не се съзират основания за нарушаване на ал.3 и ал.4 на чл.137 НПК, както твърди защитата. Това твърдение е по-скоро голословно. В крайна сметка поемните лица са подписали протокола за претърсване и изземване като присъствали на тези процесуално-следствени действия, извършени от 12.40 ч.до 13.25 ч. /т.е.,не изключително дълго време/. Не може да се очаква от тях да си спомнят всички детайли по претърсването и изземването не само предвид изминалия период от време, но и предвид множеството вещи-дрехи, които са иззети. Не се очаква да могат да предложат и подробности по процедурните действия, осъществени от органите по разследване, защото не са версирани в професионалната тема. Те са това, което е отразено в протокола- поемни лица, които са присъствали на провеждането на процесуално-следствено действие, и свидетелстват за записаните обстоятелства в съответния протокол, без да отразят никакви бележки и възражения. Годността на преценката по отношение на инкриминираните вещи се атакува на следващо място и предвид обстоятелството, че не било ясно как са били опаковани същите, къде са се намирали, когато са разопаковани за оглед, как са транспортирани и кога, на кого са предадени и т.н. Като оставим настрана прекаленото формализиране на изискванията от страна на касатора, изложени в допълнението към жалбата, каквито процедурата по НПК не визира в детайли, посоченото възражение също е неоснователно. На л.8 и сл.от ДП е приложен коментираният вече протокол за претърсване и изземване, от който е видно, че е съставен на 14.06.16 г. от разследващия полицай при ОД-МВР-Бургас Р. М.. На л.96 и сл. от ДП е приложен протокол за оглед на веществени доказателства от 06.10.16 г. От него е видно, че същият разследващ полицай /който не е нужно да предава сам на себе си вещите, в чието изземване е участвал/ в сградата на Областна дирекция на МВР-Бургас, съответен адрес, при дневна светлина /от 9.00 ч.до 15.30 ч./, заедно с две поемни лица, са пристъпили към оглеждане на вещите, иззети с протокол за претърсване и изземване от 14.06.16 г. Огледният протокол обяснимо е по-детайлен, но дрехите са пряко относими като вид и характеристики към тези по предишния протокол и в контекста на конкретно повдигнатото обвинение по чл.172 Б,ал.1 НК. Това не се променя и при предаване на веществените доказателства за експертна оценка с постановление от 06.10.16 г., ведно с огледния протокол за тях /л.98 и сл.от ДП/. Няма никакво основание да се твърди, че е налице манипулационно поведение от страна на органите на досъдебното производство спрямо инкриминираните стоки. И на последно място, действително е установено някакво различие в бройките, което БОС е преценил като техническа грешка при описването на голямото количество дрехи, при това с прецизиране на изображенията на всяка от тях. Преценката не се приема от подсъдимия, като по този начин се спори за идентичността на иззетите и експертно оценени вещи. Липсва обаче задълбочено противопоставяне на тезата на въззивния съд, а е отразено просто несъгласие с нея. По този начин ВКС е лишен от възможността да обмисля потенциалните възражения на страната. Отговаря общо, че въззивната инстанция е дала подробен отговор на обсъждания въпрос, като разумно е разяснила разминаванията /л.8 долу,л.9 от мотивите към присъдата/ със споделими мотиви. Аргументацията на БОС е надлежна и в частта по приложението на материалното право. Доколкото липсва конкретно оспорване на решаващите съображения в тази посока, предвид атакуване основно на годността на доказателствените материали, единствено трябва да се заяви, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела се съгласява с тях. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №38/22.03.19 г.,постановена от ОС-Бургас по В.Н.О.Х.Д.100/19 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/