7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
СОФИЯ, 01.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 388/2012 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 302 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2407/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено частично решение № 90 от 20.10.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. на Районен съд- [населено място] и в отменените части е постановено друго по същество на спора, с което Г. П. Н. и М. Н. Н. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат незаконно построена двуетажна сграда № 2 в ПИ 00702.515.72 по КК на [населено място] относно обособения коридор със застроена площ 29.68 кв.м и козирка със застроена площ 4.85 кв.м на първо ниво и за цялото второ ниво от 60.98 кв.м, както и да преустановят търговската дейност- производство и търговия с хляб, извършвана както лично, така и чрез фирми в сграда № 2.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената от Г. Н. и М. Н. касационна жалба. Развити са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Становището на ответника по касация С. А. П., изразено чрез неговия процесуален представител е, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното:
От фактическа страна по делото е прието, че ищецът и ответниците са съсобственици при равни права - по ½ ид. част, на дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 00702.515.72 по КК на [населено място]. Ищецът е собственик на първия етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сграда, заедно с източната част от избените помещения и 1/2 ид. част от таванските помещения, а ответниците - на втория етаж и на ½ ид. част от избените и от таванските помещения. През 1996 г. страните взаимно си учредили право на строеж за построяване на отделни обекти в предвидената за изграждане по одобрен архитектурен проект пристройка към жилищната сграда: на ищеца С. П. и съпругата му - за построяване на източната стая от приземния етаж на пристройката, първи жилищен етаж от пристройката и 1/2 ид. част от тавана, а на ответниците Г. Н. и М. Н. - за построяване на склад със застроена площ 3.6 кв.м и гараж със застроена площ от 17.6 кв.м, и двете помещения на приземния етаж на пристройката, втория жилищен етаж на пристройката и 1/2 ид. част от тавана на жилищната сграда. Със същия нотариален акт страните уговорили, че Г. и М. Накови ще ползват западната половина от дворното място и изградените в нея постройки, а С. П. и съпругата му - източната половина. Последните се съгласили Г. Н. и М. Н. да преминават през тази част за достъп до гаража си, който ще се изгради в приземния етаж на пристройката, като достъпът включва и преминаване с автомобил.
През 1993 г. праводателите на ищеца учредили на Г. Н. право на строеж на една гаражна клетка и стопанска постройка с обща площ 39 кв.м в западната страна на съсобствения им парцел. През 1994 г. ищецът дал съгласие тази сграда да се ползва за фурна. Преустройството е извършено въз основа на одобрен проект, разрешение за строеж и виза. През 1994 г. обектът работилница за производство на хляб е приет с протокол обр. 16.
Установено е по делото, че към настоящия момент в имота има изградени масивна жилищна сграда върху 130 кв.м - сграда № 1, както и масивна стопанска сграда № 2 с площ 87 кв.м, на две нива, като второто ниво е с площ 60.98 кв.м. В тази сграда има коридор, обособен от част от външната стена на жилищната сграда и външната стена на работилницата за хляб, а другите две стени са изградени допълнително. Площта на сграда № 2 е с 34.53 кв.м по - голяма от предвидената в проекта за преустройство на гаража в работилница за хляб. Разстоянието между сграда № 2 и спалнята на ищеца е 2.25 м.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че изграденото извън обема на одобрения проект за преустройство на гаража в работилница за производство на хляб /коридор с площ 29.68 кв.м, козирка с площ 4.85 кв.м и цялото второ ниво от 60.98 кв.м/, представлява незаконно строителство, което както само по себе си, така и с оглед осъществяваната в постройката стопанска дейност, смущава спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, поради което следва да бъде премахнато. На следващо място е приел, че осъществяваната в сграда дейност по производство и търговия с хляб също се отразява неблагоприятно върху упражняването на правото на собственост на ищеца върху притежаваните от него жилищни помещения и затова следва да бъде преустановена, макар преустройството да е било извършено въз основа на одобрен проект и да съответства на здравните норми и изисквания за осъществяване на този вид дейност. Обосновал е този извод със събраните по делото гласни доказателства, установяващи шум и вибрации от работата на машините, които в 2 часа през нощта събуждали спящите в съседство хора, шум от пристигащите в 5 часа сутринта автомобили и от разговарящите работници, неприятната миризма, появата на огромни плъхове и хлебарки и пр.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита.
В решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр.д. № на ВКС, ІІ г.о. е прието, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Действията на трети лица, които създават психически дискомфорт, ако са извършени в нарушение на установена от нормативен акт забрана, сочат на нарушаване на друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим имот, особено ако представляват по естеството си административна дейност.
В решение № 424 от по гр.д. № на ВКС, ІІ г.о. е прието, че следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Целта на негаторния иск е защита на правото на собственост, когато то е накърнено, а не защита на други права.
Даденото в цитираната съдебна практика разрешение относно приложното поле на негаторните искове по чл. 109 ЗС се споделя от настоящия състав. Искът по чл. 109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Този иск е недопустим като способ за защита срещу неоснователни действия, с които се засягат или застрашават други имуществени или неимуществени права.
В случая предявеният от ищеца иск по чл. 109 ЗС се основава на твърдението, че в съсобственото дворно място ответниците са изградили постройка, в която извършват дейност/ производство на хляб/, която е източник на наднормен шум, вибрации, замърсяване, неприятни миризми, които пречат на нормалното използване на жилището му в същия имот. Установено е по делото, че се касае за гараж, построен от ответниците въз основа на надлежно учредено право на строеж, който впоследствие е преустроен в работилница за хляб, за което са били издадени необходимите строителни книжа. Към тази сграда има коридор, обособен в резултат на затваряне на проход, образувал се между жилищната сграда след пристрояването й и работилницата. Две от стените на този коридор са съответно външната стена на работилницата и външната стена на жилищната сграда, а другите две стени са допълнително изградени. Част от едната стена на коридора представлява външната фасада на първия етаж на жилищната сграда, където е разположена дневната на ищеца, а разстоянието от края на общата стена до спалнята на първия етаж е 2.25 м. Прието е заключение на съдебно- техническа експертиза, според което съществуващата фурна се различава съществено по застроена площ от одобрените проект за изграждане на гараж със стопанска постройка и проекта за преустройство на гаража в работилница за хляб. Площта на фурната надхвърля с 34.53 кв.м предвидената по проекта за преустройство площ, като включва допълнително описания по- горе коридор с площ 29.68 кв.м и усвоена козирка със застроена площ 4.85 кв.м. Извън одобрения проект е изградено и цялото второ ниво с площ 60.98 кв.м. Представени са писмени доказателства, установяващи измерени от РИОКОЗ равнища на шум във времевия период от 23.00 л. до 07.00 часа над допустимите норми. Разпитани са свидетели, които са установили, че хлябът се произвежда през нощта, сутрин рано се експедира с автомобили. Целият този процес е свързан с шум и вибрации от производствените машини, разговори на работниците от цеха, неприятна миризма, отделяне на частици от брашното, които се отлагат в двора, поява на гризачи и хлебарки.
С оглед на изложеното и установените факти по делото, правилно въззивният съд е приел, че осъществяваната от ответниците производствена и търговска дейност в съсобствения имот, представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като обективно създава пречки за нормалното ползване на жилището на първия етаж съобразно обичайното му предназначение. Не може да бъде споделено разбирането на касаторите, че неблагоприятните въздействия от осъществяваната от тях дейност, доколкото са установени по делото - наднормен шум, вибрации, неприятни миризми, замърсяване, евентуално засягат други лични права на ищеца, но не ограничават правото му на собственост върху жилището, поради което защитата по чл. 109 ЗС е неприложима. Жилището е предназначено за постоянно обитаване, а несъмнено всички тези проявления от осъществяваната производствена дейност имат за последица влошаване на хигиенно - битовите условия за живеене. В тази връзка следва да се посочи, макар че това обстоятелство не е коментирано от въззивния съд, че преустройството на гаража в работилница за хляб е било разрешено при условията на т.9 от приложение № 2 към Наредба № 7/ 1992 г. за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда - като малка фурна за хляб с нормирано работно време на дневни смени. Това условие обаче не е спазено - фурната работи през нощта и това е безспорно установено по делото. В този смисъл даденото от ищеца съгласие за извършване на преустройството на гаража във фурна не създава за него задължения да търпи неблагоприятните последици от осъществяваната в нея производствена дейност и не може да обоснове отхвърляне на негаторния иск, щом условията, при които е дадено, съществено са се изменили.
Въззивното решение е неправилно и в частта, с която е постановено частично премахване на построена двуетажна сграда № 2 относно обособения коридор със застроена площ 29.68 кв.м и козирка със застроена площ 4.85 кв.м на първо ниво и цялото второ ниво от 60.98 кв.м. В тази част строителството е извършено извън обема на отстъпеното на ответниците право на строеж и в отклонение на одобрения архитектурен проект за преустройство на гаража в работилница за хляб, в резултат на което площта на постройката е увеличена с 34 кв.м. По делото обаче е установено, че с нотариалния акт за учредяване на право на пристрояване на жилищната сграда, страните са си разпределили и ползването върху дворното място. По силата на постигнатото от тях съгласие, ответниците следва да ползват западната половина, а ищците - източната. Спорната постройка попада в западната част на дворното място. При това положение в тежест на ищците е било да установяват, че във вида, в който е изградена, тя пречи на упражняването на правата им върху съсобственото дворно място съобразно уговореното му разпределение или на правото им на собственост на жилището на първия етаж. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Построяването на сграда от един от съсобствениците в съсобствен имот без учредено право на строеж, или без необходимите строителни книжа само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, освен ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността.
От изложените в исковата молба и уточненията към нея обстоятелства, се налага извод, че упражняването на правото на собственост на ищците е смутено от извършваната в постройка № 2 производствена и търговска дейност, а не от самото съществуване на постройката. С уважаването на иска по чл. 109 ЗС в частта му за преустановяване извършването на тази дейност в имота, източникът на неправомерното въздействие е отстранен и се дава адекватна защита на правото им на собственост, съответстваща на вида и естеството на нарушението, поради което искът за премахване на незаконно построеното се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 302 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2407/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която Г. П. Н. и М. Н. Н. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат незаконно построена двуетажна сграда № 2 в ПИ 00702.515.72 по КК на [населено място] относно обособения коридор със застроена площ 29.68 кв.м и козирка със застроена площ 4.85 кв.м на първо ниво и за цялото второ ниво от 60.98 кв.м,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. П. против Г. П. Н. и М. Н. Н. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на незаконно построена двуетажна сграда № 2 в ПИ 00702.515.72 по КК на [населено място] относно обособения коридор със застроена площ 29.68 кв.м и козирка със застроена площ 4.85 кв.м на първо ниво и за цялото второ ниво от 60.98 кв.м.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2407/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |