Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 14.05. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 23.04.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л. Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 111 /2012 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Г. И. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1521/10.10.2011 год., по в.гр.д.№ 660/2011 год., с което на осн. чл. 270, ал.3,изр.1 ГПК, във вр. с чл.269 ГПК е обезсилено решение № 116/ 30.11.2010 год., по гр.д.№ 1196/2009 год. на Софийски окръжен съд, в частта за уважаване на иска с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ / отм./, неправилно квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 226, ал.1 КЗ, за сумата 19 190.57 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 10.01.2009 год. до окончателното и изплащане и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения пряк осъдителен иск. В останалата част, с която исковата претенция на настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу „ Д.-О. З.” АД е уважен за сумата 10 000 лв., заедно със законната лихва върху същата, считано от 10.01.2009 год. до окончателното и изплащане първоинстанционното не е обжалвано и е влязло в сила. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила и на материалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по основателността на подадената въззивна жалба. Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК в проведеното съдебно заседание на 23. 04. 2013 год. не е изразила допълнително становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: І. По поставените правни въпроси: С определение № 973 от 28.12.2012 год., по горепосоченото дело, състав на ІІ-ро т.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право, а именно: 1.”Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, респ. на чл.226, ал.1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди?” и 2. „ Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл.45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?” С Тълкувателно решение № 2/10г. от 06.06.2012г. по тълк.д.№ 1/10г. ОСТК на ВКС, имащо задължителен за съдилищата характер, касационната инстанция се е произнесла по отношение на така поставените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси, по които касационното обжалване е допуснато, като е възприела различно спрямо даденото от въззивния съд разрешение на същите. Според същото, при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е допустим, като плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407,ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл. 226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. ІІ. По основателността на касационната жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, Софийски апелативен съд е приел, че увреденото лице, на което е присъдено обезщетение на основание чл.45, ал.1 ЗЗД за причинените му от деликт неимуществени вреди, няма право на обезвреда и от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по имуществена застраховка „Гражданска отговорност”, поради което предявеният пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./от пострадалата от настъпило на 11. 10. 2005 год. ПТП по вина на застрахования в ответното ТД водач на МПС, ищца Е. И. е недопустим. Позовавайки се на постановките в т.11 на ППВС № 7/77 год. и ППВС № 4/75 год., според които делинквенът и застрахователят на гражданската отговорност на последния не са солидарно отговорни , решаващият съд е счел, че увреденото лице разполага с алтернативно съществуващи възможности да бъде удовлетворено или от прекия причинител по деликтното правоотношение по реда на чл.45 ЗЗД, или от застрахователя на гражданската отговорност на виновния причинител на вредата, поради което паралелното търсене на отговорност за обезщетяване едновременно и от двамата, макар и в отделни процеси срещу всеки един от тях, както е процедирано в случая, е недопустимо. Възприетото разрешение Софийски апелативен съд е аргументирал и с функционалната обусловеност на прякото право от деликтното право, което,според изложеното, води до извод, че то съществува само и доколкото деликтното право не е реализирано, което по делото не е налице. Решението на въззивната инстанция е неправилно. Съобразени постановките в ТР № 2/2010 год. на ОСТК на ВКС дават основание да се приеме, че предявеният от касатора, като ищец, пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, в частта му, предмет на въззивната жалба на ответника - „ Д.- О. З.”АД, не е недопустим. Поради това обжалваното въззивно решение, с което е обезсилен първоинстанционния съдебен акт за уважаване на пряката искова претенция на Е. Г. И., основана на чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ за сумата 19 190.57 лв. и е прекратено производството по делото в тази му част, като постановено при наличие на посочените в касационната жалба касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, следва да бъде отменено. На осн. чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по основателността на подадената от ответното ЗАД въззивна жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд, на осн. чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, направени от страните в производството пред ВКС. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1521/ 10.10.2011 год., по в.гр.д.№ 660/2011 год., в частта му, с която е предявения от Е. Г. И. срещу „ Д.- О. З. ”АД пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./, неправилно квалифициран по чл.226, ал.1 КЗ, е уважен за сумата 19 190.57 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2009 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.