Р Е Ш Е Н И Е   №  177   София,  14 април  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                            ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 760/2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Х от Турция против въззивно решение № 392 от 05.11.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 608/2009г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, което се поддържа и в съдебно заседание. Иска се намаляване размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба, които според касатора и защитника му са прекомерно високи. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският окръжен съд с присъда № 26 от 24.06.2009г. по н.о.х.д. № 178/2009г. е признал подсъдимия Х за виновен в това, че: -                              На 11.12.2008г. на Митница „Калотина” с л.а. „Нисан Съни” негова собственост е направил опит без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество- хероин с общо нетно тегло 12851.31 гр. на обща стойност 1 156 617,90лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.242, ал.2 във вр. чл.18, ал.1 и чл.54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100000лв. -                              На 11.12.2008г. за времето от 18 часа до около 24 часа на Митница „Калотина” държал високорисково наркотично вещество в голямо количество- хероин с общо тегло 12 851.31 грама на обща стойност 1 156 617, 90лв. с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.2 вр. с ал.1 и чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лв. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание в размер на най- тежкото, а именно- десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от затворен тип както и глоба в размер на 100000лв. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 11.12.2008г. На основание чл.242, ал.8 НК съдът постановил отнемане в полза на държавата на лекия автомобил, собственост на подсъдимия, а на основание чл.242, ал.7 НК- предмета на престъплението, който след влизане в сила на присъдата да бъде унищожен. Софийският апелативен съд с решение № 392 от 05.11.2009г. по в.н.о.х.д. № 608/2009г. потвърдил изцяло присъдата. Единственият довод в касационната жалба за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК е неоснователен. Съображенията, изложени в жалбата в подкрепа на наведеното касационно основания, са че поради чистото съдебно минало, направеното самопризнание и разкаяние, както и затрудненото материално положение, наложените наказания са несправедливи. Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато соченото касационно основание. Наложените наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, тъй като не е налице очевидното им несъответствие на обществената опасност на деянията, дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК. На подсъдимия са определени наказания лишаване от свобода в минималния, предвиден за престъпленията размер именно поради отчитането и правилната преценка на тежестта на обстоятелствата, имащи значение при индивидуализирането на наказанието. Определянето на по- леко по размер наказание е възможно единствено ако са налице предпоставките по чл.55, ал.1,т.1 НК, а такива правилно въззивният съд е приел, че не са налице. Обстоятелството, че подсъдимият е признал извършеното и изразил разкаяние пред съда не е достатъчно за да обоснове налагане на малко по размер наказание, тъй като справедливо е онова наказание, което е съответно на извършеното и чрез което би се постигнал целения резултат не само по отношение на извършителя на престъплението, но и по отношение на останалите граждани на обществото. Безспорно тежестта на извършеното престъпление е много висока , поради което и тежестта на наказанията е справедливо отмерена. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за изменяване на въззивното решение и то следва да се остави в сила, като подсъдимият бъде осъден да заплати направените пред тази инстанция разноски за назначения преводач. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 392 от 05.11.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 608/2009г.- на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия Х да заплати в полза на държавата сумата от 150лв. представляваща разноски за възнаграждение на назначения му пред тази инстанция преводач.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: