О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60391 София, 05.11.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2362 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. А., Н. М. А. и „Деведжи-2005“ ООД чрез пълномощника им адвокат В. Я. против решение № 21037 от 8.03.2021 г., постановено по гр.д. № 243 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 163 от 5.08.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на Районен съд-Момчилград и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Е. Р. А. и И. И. А. против Н. А. А., Н. М. А. и „Деведжи-2005“ ООД иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор **** при условията на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том I, рег.№ 200, дело № 17 от 21.01.2020 г. на нотариус Г. Г. за сумата 9900 лева, при условие, че заплатят на купувача „Деведжи-2005“ ООД тази сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Е. Р. А. и И. И. А. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Е. У., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че спорът по делото е предложили ли са Н. А. А. и Н. М. А. /притежавали 1/2 ид.ч. от имотите в режим на съпружеска имуществена общност/ на Е. Р. А. и И. И. А. /притежаващи другата 1/2 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност/ да изкупят правата им, прехвърлени на 21.01.2020 г. с договор за покупко-продажба на „Деведжи-2005“ ООД. Към нотариалния акт, обективиращ договора, е приложена декларация, в която е вписано, че Н. А. А. и Н. М. А. предлагат на Е. Р. А. и И. И. А. да закупят правата им за сумата от 9900 лв., че ищците са получили предложението на 10.01.2020 г. и за отказали да закупят имотите, като това е удостоверено с подписите на Р. О. Б. и А. М. А., които са разпитани по делото като свидетели и твърдят, че са очевидци на отправеното предложение и направения от ищците отказ за закупуване на имотите. При така възприетите факти, Окръжен съд-Кърджали, позовавайки се на съдебната практика по решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 690/2008 г., II гр.о. и по решение № 452 от 16.02.1957 г. по гр.д. № 7738/56 г. на ВС, IV гр.о., е посочил, че формата за валидност на поканата по чл.33, ал.1 ЗС е писмена и липсата на писмена покана се приравнява на липса на покана изобщо, а позовавайки се на практиката на ВКС по решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1185/2009 г., I гр.о. – че поради забраната на чл.164, ал.1, т.1 ГПК свидетелски показания за установяване на факта на поканата са недопустими. Счел е, че нормата на чл.33 ЗС е достатъчно ясна и точна, тъй като говори за „представяне пред нотариуса на писмени доказателства“. Такива доказателства могат да бъдат втори екземпляр или препис от поканата, отправена от съсобственика-продавач до останалите съсобственици, удостоверение от нотариуса за отправянето на такава покана и други. Свидетелски показания обаче не могат да бъдат допуснати нито пред нотариуса, нито в производството за изкупуване, за да се установи фактът, че съсобственикът-прехвърлител е предложил на другите съсобственици да купят неговия дял. Единствената хипотеза, в която свидетелските показания биха били допустими за установяване на факта на поканата е, когато представените по нотариалното дело писмени доказателства за поканата, са унищожени не по вина на съсобственика-продавач. По тези съображения въззивният съд е формирал извод, че на ищците не е предлагано да изкупят дела на съсобствениците-продавачи, поради което предявеният иск е основателен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Н. А. А., Н. М. А. и „Деведжи-2005“ ООД се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса /обобщен и уточнен от съдебния състав/: възможно ли е отказът за получаване на писменото предложение да бъде удостоверен върху самото предложение с подписите на двама свидетели и налице ли е забраната на чл.164, ал.1, т.1 или т.3 ГПК за разпит на тези лица като свидетели в производството по чл.33, ал.2 ЗС за установяване връчване на писменото предложение и отказ за приемането му. Въпросът е относим към формираните от въззивния съд мотиви за начина, по който се доказва отправянето на писмена покана, обусловили и извода за основателност на иска. По този въпрос липсва отговор в решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1185/2009 г., I гр.о., както и в съдебната практика по решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 690/2008 г., II гр.о. и по решение № 452 от 16.02.1957 г. по гр.д. № 7738/56 г. на ВС, IV гр.о. Даденото тълкуване е, че е недопустимо със свидетели да се установява наличието на покана, т.е. фактът на поканата, тъй като закона изисква писмена форма за доказването. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по въпроса липсва произнасяне на ВКС по чл.290 ГПК и отговорът изисква тълкуване на закона за допустимите доказателствени средства, чрез които в производство по чл.33, ал.2 ЗС се установява фактът на поканата и фактът на нейното връчване и респ.отказът за приемане на предложението. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21037 от 8.03.2021 г., постановено по гр.д. № 243 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кърджали. В едноседмичен срок от съобщението Н. А. А., Н. М. А. и „Деведжи-2005“ ООД да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 92.50 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: