О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 505

гр. София, 01.07.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 112 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ОУ”Васил Друмев” [населено място], община Тервел, област Добрич, чрез адв. М. П. срещу решение № 222/14.10.2019 г. по в.гр.дело № 630/2019 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56/02.05.2019 г. по гр.дело № 633/2018 г. на Районен съд [населено място], с което са уважени предявени искове от С. Х. С. от [населено място], общ.Тервел срещу ОУ”Васил Друмев” [населено място], общ.Тервел с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложението са формулирани въпросите: 1. Съдът намира, че първи и трети въпроси, поради връзка в съдържанието следва да се обединят в един въпрос - налице ли е връзка между намалената работоспособност и трудоустрояването на работника/служителя, когато това изрично не е указано от компетентните органи и закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ обхваща ли всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника/служителя е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната работа е без противопоказания за здравето, или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при която е дадено предписание за преместване на друга работа. 2. Компетентен ли е съдът да се произнася по въпроса за трудоустрояването на лицето, когато по делото няма данни лицето да е трудоустроено, 3.Задължен ли е съдът да изследва всички обстоятелства по делото от съществено значение за установяване на обективната истина, решени в противоречие с практиката на ВКС.Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и определение на състав на ВКС, постановено по чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Х. С., чрез адв. М. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на С. Х. С. със заповед № РД-05-407/12.09.2018 г. на Директора на ОУ”Васил Друмев”, [населено място], общ.Тервел и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – старши учител ПИГ в начален етап в ОУ”Васил Друмев”,с.Орляк, общ.Тервел.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че между тях е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши учител ПИГ в начален етап“.
Прието е също за установено от Заповед № 461/02.07.2018 г., че кметът на [община] е наредил финансирането на ОУ „Васил Друмев“ да бъде спряно до представяне на програма от директора на училището, включваща мерки за оптимизиране на персонала за периода от 01.07.2018 г. – 21.12.2018 г. В изпълнение на тази заповед, и като част от мерките, предвидени в програма за оптимизиране на разходите, директорът на основното училище решил да уволни ищеца.
Съдът е приел, че с предизвестие изх. № РД-18-329/12.07.2018 г. директорът на ОУ „Васил Друмев“ е предизвестил С. С., че трудовото му правоотношение ще се счита прекратено от 14.09.2018 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Предизвестието е връчено на ищеца на 12.07.2018 г.
Със Заповед РД-05-407, издадена на 12.09.2018 г. от директора на ОУ „Васил Друмев“, трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на посочените в предизвестието основания, считано от 14.09.2018 г.. Заповедта му е връчена на 18.09.2018 г.
Прието е, че с Експертно решение № 2534/13.07.2917 г. към момента на уволнението на С. С. е била определена седемдесет и девет процента трайно намалена работоспособност.
От правна страна съдът е посочил, че първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай ищецът се е ползвал от закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, обосновавайки се с приетото по делото експертно решение на ТЕЛК. Посочил е също, че до извод, че работодателят не е преодолял закрилата, районният съд е стигнал, след като констатирал, че последният не е поискал предварително разрешение за уволнението на ищеца от инспекцията по труда.
Приел е, че ответникът-жалбоподател оспорва посоченият решаващ извод на първоинстанционния съд. Приел е също, че ответникът отрича ищецът да е трудоустроен, като застъпва становището, че за да възникне правото на трудоустрояване в полза на едно лице експертното решение трябва изрично да е издадено с цел трудоустрояване и в него да се посочат противопоказни условия на труд.
Преценен е за правилен извода на ответника, че в процесното експертно решение, като резултат от освидетелстването на С. С. е определен единствено процента на трайно намалена работоспособност, без да са посочени противопоказни условия на труд.
Прието е за неправилно становището, поддържано във въззивната жалба, че от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ се ползват само лицата, за които е издадено експертно решение с цел трудоустрояване и с посочени противопоказни условия на труд.
Въззивният съд е приел, че работата, която е изпълнявал ищецът, като „старши учител ПИГ в начален етап“, не е била несъвместима със здравословното му състояние, че такава е била преценката на експертната комисия, извършила освидетелстването, че поради тази причина не са отбелязани противопоказни условия на труд, както и, че издаването на предписание до работодателя за преместване на ищеца на друга работа се е оказало ненужно.
Приел е също, че становището на ответника е неправилно, тъй като не се държи сметка за съществуващата връзка между намалената работоспособност на работника и трудоустрояването му, както и, че не се отчитат целите, които се преследват с предоставянето на закрила на тази категория работници.
Посочено е, че връзката между тях е такава, че намалената работоспособност е предпоставка за възникване правото на трудоустрояване, което може да приеме две форми: преместване на работника на друга подходяща работа или изпълнение на същата при облекчени условия. Прието е, че трудоустрояването е последващо спрямо установяването на намалената работоспособност, но не винаги е задължително, тъй като работата, която изпълнява работника може да е подходяща за него. Прието е също, че единствената разлика между двама работници с установена намалена работоспособност, изразяваща се в това, че единият изпълнява подходяща за здравето му работа към момента на освидетелстването им, а другият не, не може да бъде основание за различното им третиране от законодателя, и първият да не се ползва от закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Изводът е обоснован, като съдът се е позовал на практика на ВКС, изразена в решение на състав на съда по чл.290 ГПК
Прието е, че този извод се подкрепя и при разкриване на целта, която се преследва с предоставянето на закрила на определени категории работници.
Приел е, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ е само част от общата специална закрила, с която се ползват работниците с намалена трудоспособност, и в която се включват още самото им право на трудоустрояване, както и правото им по чл. 147, ал. 1, т. 4 от КТ; по чл. 319 от КТ и др.
Според въззивния съд идеята на законодателя е от специалната закрила по КТ да се ползват работниците с намалена работоспособност, тъй като се предполага, че поради здравословното си състояние, възможността на тези лица да престират работната си сила се явява ограничена, а това би могло да ги направи по-малко „желани“ от работодателя, че намалената им работоспособност ги прави по-уязвими, а не трудоустрояването им. Приел е, че трудоустрояването е само възможност за лицата с намалена работоспособност, обвързана от характера на изпълняваната от тях работа, но не и задължителна последица. С оглед на това е приет за правилен извода, че от специалната закрила се ползват работниците с намалена работоспособност, а не само трудоустроените.
При тези съображения е формира извод, че от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ се ползват не само работниците, за които ТЕЛК е издала предписание за трудоустрояване, а и тези, за които не е издала такова, но е установила намалена работоспособност.
Прието е, че ищецът е сред лицата, ползващи се от закрила. Прието е също, че работодателят е следвало да поиска и да получи предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението му. Посочено е, че по делото не са налични доказателства, от които да се установява изпращане на такова искане от страна на ОУ „Васил Друмев“ и получаване на разрешение, че последният не твърди обратното, поради което е преценен за правилен извода на първоинстанционния съд, че закрилата не е била преодоляна и уволнението на ищеца е незаконно.
С оглед на изведените фактически и правни изводи и като е съобразил разпоредбите на чл. 344, ал. 3 от КТ въззивният съд е приел, че разглеждането на трудовия спор по същество не е необходимо.
Поради основателността на главния иск е приел за основателен и акцесорния иск за възстановяване на ищеца на предишната работа, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
При тези съображения е изведен решаващ извод че Решението от 02.05.2019 г. по гр. дело № 633/2018 г., с което Районен съд – Tервел е уважил исковите претенции на ищеца С. С. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е правилно и законосъобразно и поради това е потвърдено.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 316/10.06.2011 г. по гр.дело № 1545/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че разпоредбата на чл.333,ал.1,т.2 ГПК изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл.328,ал.1,т.2,3,т.5 и т.11 и чл.330,ал.2,т.6 КТ да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато работникът или служителят е трудоустроен. Правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалена трудоспособност. Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл.314 КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалена трудоспособност. Такова изискване не се съдържа и в чл.73, от Наредбата за медицинската експертиза/отм.Д.в.бр.36 от 14.05.2010 г./, действала към момента на уволнението. Единственото разграничение, което прави посочената разпоредба с оглед процента на трайно намалената работоспособност е в органът, който се произнася за работоспособността, за работното място и трудоустрояването. В чл.73,ал.2 НМЕР/отм./ при лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от трудоустрояване – чл.73, ал.3 НМЕР/отм./
Поради това, когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ.
Правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 167/30.07.2014 г., постановено по гр.дело № 6368/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос относно момента, в който се преклудира възможността на ищеца по иск за отмяна на уволнение да въвежда довод за налагане на дисциплинарното наказание след сроковете по чл.194,ал.1 КТ. Така цитираната практика на ВКС е неотносима към поставения правен въпрос. Поради това съдът намира, че не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване п чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. Допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е обосновано с цитирано определение № 410/04.10.2018 г. по т.дело № 973/2018 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.288 ГПК. Същото е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 222/14.10.2019 г., постановено по в.гр.дело № 630/2019 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 7364/15.11.2019 г., подадена от ОУ”Васил Друмев”, с. Орляк, община Тервел, обл.Добрич, чрез адв. М. П..
Указва на жалбоподателя ОУ”Васил Друмев”, с.Орляк, община Тервел, обл.Добрич в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса и да представи платежен документ за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: