Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                  № 395   гр.София, 01.06.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на    десети  май     две хиляди  и десета година , в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                                    ЕРИК ВАСИЛЕВ   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №1629 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение №164 от 16.02.2010 год., по касационна жалба на „С” А. , представлявана от адв. Хр. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 70 от 07.04.2009 год., постановено по гр.д. №63/2009 год. на Пернишкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 584/29.10.2008 год. по гр.д. № 8/2008 год. на Районен съд гр. П., с което е признато за незаконно уволнението на И. С. Б. от гр. П., извършено със заповед №103/22.11.2007 год. на упълномощените представители на „С” А. , гр. П., с която на осн. чл. 190,ал.1,т.7 във вр. чл. 126,т.8, във вр. чл. 188,т.3 и чл. 330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение , считано от 22.11.2007 год. и уволнението е отменено , И. С. Б. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и „С” А. е осъдена да му заплати сума в размер на 7 322,04 лв., дължимо обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ, както и сума в размер на 441,08 лв. неоснователно удържано обезщетение по чл. 221,ал.2 КТ за срока на предизвестие, ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на иска 04.01.2008 год. до окончателното им изплащане. Касационното обжалване е допуснато по материалноправия въпрос дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства , както и по процесуалноправния въпрос дали съдът следва да разглежда спора по същество, когато в уволнителната заповед подробно е посочено дисциплинарното нарушение / фактът, представляващ уволнителното основание/, което според съда не може да се съотнесе към посочената правна квалификация като разпоредба от КТ . Прието е, че с въззивното решение, първият въпрос е решен в противоречие с цитираната незадължителна практика на ВКС, а вторият е от значение за точното приложение за закона и за развитие на правото, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. / С оглед задължителното тълкуване , дадено в т.3 от ТР №12009 год. на ОСГКТК на ВКС, решенията на ВКС постановени по ГПК / отм./ попадат в т.2 на чл. 280,ал.1 ГПК поради което при противоречие на въззивното решение с решения на ВКС, представляващи незадължителна практика, следва да се приеме, че касационното обжалване е допуснато на това основание, а не на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , както е посочено в определението по чл. 288 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение / касационни основания за отмяна по чл. 281, т.3 ГПК/ . Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове за да бъдат отхвърлени . Ответникът по касация И. С. Б. чрез адв. М оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да се посочи, че при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства , меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства. В тези случаи заповедта не е лишена от мотиви, поради това не може да бъде отменяна на формално основание като постановена в противоречие с чл. 195 КТ и спорът относно нейната законосъобразност , следва да се разгледа по същество. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение , доколкото е има разминаване между мотивите на заповедта и законовия текст на наложеното дисциплинарно наказание. С оглед на това е приел , че е нарушена императивната разпоредба на чл. 195,ал.1 КТ и само на това основание е отменил заповедта като незаконосъобразна без да разглежда спора по същество. Предвид казаното вече , тези изводи на съда са неправилни и не могат да бъдат споделени . Производството по делото е образувано по искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 и на осн. 272,ал.1 във вр. чл.221,ал.2 КТ , предявени от И. С. Б. срещу „С” А. ,гр. Перник за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № 103 /22.11.2007 год. , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „механошлосер, окомплектовчик валци, оксиженист, електроженист” в Л. цех, за заплащане на обезщетение в размер на 7 322,04 лв., за претърпени вреди в резултат на незаконното уволнение за периода от 22.11.2007 год. до 22.05.2008 год. и за заплащане на сума в размер на 1000 лв. – неоснователно удържано обезщетение по чл. 221,ал.2 КТ за срока на предизвестие. По делото не се спори, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е поискал и получил обяснения от работника във връзка с вменяваното му дисциплинарно нарушение, поради което императивната разпоредба на чл. 193 КТ е спазена. В заповедта е посочен нарушителят , нарушението като същото е описано като фактически обстоятелства , както и кога е извършено. Извършването на визираното в заповедта нарушение , а именно натоварване в товарен автомобил на 21 броя бронзови втулки и 21 броя сауници от Л. цех с цел кражба, се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства : докладна записка на началник охраната на завода А. Х. с дата 13.11.2007 год., дадените от него свидетелски показания, както и от показанията на св. Р, и С. А. С. – шофьори на камиона, с който са изнесени материалите , С. К. К. - началник смяна в охранителната фирма, извършените очни ставки от първоинстанционния съд . Същевременно посочените от ищеца Б. свидетели не опровергават другите събрани по делото доказателства , които дават подробна , конкретна и непротиворечива информация относно деянието. При тези данни нарушението следва да се приеме за доказано. От субективна страна същото е умишлено нарушение на трудовата дисциплина и се квалифицира като злоупотреба с доверието на предприятието / чл. 190,ал.1,т.4 , предл. 1-во КТ./В заповедта е посочена друга правна квалификация на деянието - по чл. 190,ал.1,т.7 КТ във връзка с чл. 128 КТ като това само по себе си и в контекста на казаното вече, не опорочава заповедта. Уволненият работник не проявява критичност към извършеното нарушение. Нарушението е тежко и съответства на тежестта на наложеното наказание. Предвид изложеното заповедта, с което е наложено е законосъобразна. Доколкото въззивният съд е стигнал до други правни изводи , постановеното от него въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 КТ бъде отхвърлен. Доколкото останалите искове са обусловени от изхода на спора по иска за отмяна на уволнението, те също подлежат на отхвърляне. На осн. чл. 78,ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора И. С. Б. следва да бъде осъден да заплати на „С” А. , гр. П. направените пред трите инстанции разноски в размер на 865 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 70 от 07.04.2009 год., постановено по гр.д. №63/2009 год. на Пернишкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 584/29.10.2008 год. по гр.д. № 8/2008 год. на Районен съд гр. П.,както и в частта за разноските ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Б. от гр. П. срещу „СТОМАНА ИНДЪСТРИ” А. , гр. П. искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,2 и 3 КТ за отмяна на извършено със заповед №103/22.11.2007 год. на упълномощените представители на „С” А. , гр. П. дисциплинарно уволнение, за възстановяване на И. С. Б. на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на размер на 7 322,04 лв., както и за заплащане на сумата от 441,08 лв., удържано обезщетение по чл. 221,ал.2 КТ за срока на предизвестие. ОСЪЖДА И. С. Б. от гр. П. да заплати на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ” А. , гр. П. направените в производството разноски в размер на 865 лв. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: