Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 109   С  о  ф  и  я, 16 февруари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  12  ф е в р у а р и  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 739/2009 година.   Подадена е касационна жалба от подсъдимия П. К. Ч. от Благоевград. Предмет на жалбата е решение № 431 от 10.11.2009 г. по ВНОХД № 535/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторът Ч. не се явява в касационното производство, нередовно призован, тъй като не е намерен на посочените от него адреси, включително съдебен такъв и без да е уведомил касационната инстанция за новото си местонахождение. За него се явява адв. Ст. Каракушева от САК, която излага допълнителни доводи към жалбата му в писмено изложение.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 115/19.05.2009 г., постановена по НОХД № 287/2008 г. на Окръжен съд – Благоевград отговорността на подсъдимия П. К. Ч. от Благоевград е ангажирана за престъпление по чл.257 ал.1 т.1 вр.чл.255 ал.1 пр.2-ро вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК, извършено в периода от 16.06.2000 г. до 14.11.2000 г. в Благоевград, в качеството му на управител и представляващ на “Росган”-ЕООД, със седалище в Благоевград, при условията на продължавано престъпление, като е потвърдил неистина в подадени по реда на чл.72 ал.1 от ЗДДС(отм.) декларации по чл.100 от същия закон пред ТДД-Благоевград, е укрил и избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 154 101,47 лева и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 10 000 лв, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Л.Лазарова с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание с искане за отменяването й и постановяване на нова за оправдаване по предявеното му обвинение, като с въззивното решение тя е изменена с намаляване на размера на укритите данъци на 149 109,45 лв, а в останалата част е потвърдена като правилна и законосъобразна. В касационната жалба от подсъдимия Ч се навеждат отново твърде общи оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му наказание - касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се правят алтернативно искания: за постановяване на решение за пълно оневиняване по предявеното му обвинение; за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и накрая, за изменяването му и намаляване на размера на всички кумулативно предвидени наказания лишаване от свобода, съответно и на изпитателния срок на това отложено за изпълнение наказание и на наказанието глоба в полза на Държавата. В допълнението към жалбата защитникът на жалбоподателя адв. Ст. Каракушева от САК излага доводи за непълнота на доказателствата, липса на активност от страна на въззивния съд за изясняване и чрез допълнително съдебно следствие на всички относими към предмета на доказване обстоятелства, включително и относно субективната страна при осъществяване на инкриминираните деяния, а оттам и неизпълнение на задълженията на съда по чл.13 и чл.14 от НПК и по формиране на вътрешното му убеждение по правно значимите факти. Допълнени са и доводите относно явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Подкрепени са исканията му за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и алтернативното за изменяването му с намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на изпитателния срок, за който е отложеното изпълнението му.   Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима, подадена в законния срок, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Както първоинстанционната присъда с въззивната жалба, така и решението на апелативния съд се атакува с касационната жалба с формални доводи срещу процесуалната дейност на Съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата и следващите се от тях правни изводи. И ако бланково наведените оплаквания в първата са останали неподкрепени със съответни доводи, въпреки декларацията за допълнителното им излагане след запознаване с мотивите на първоинстанционния съдебен акт, то в представеното пред ВКС допълнение на наведените в настоящата му жалба не са съобразени както с резултатите от съдебното следствие, така и с мотивите на атакуваното решение. ВКС намира, че приетите за установени фактически положения произтичат от надлежно събрани, проверени и правилно оценени доказателства и доказателствени средства, поради което с основание са споделени и от втората инстанция, която на свой ред е изложила собствен обстоятелствен анализ на същите и тяхната стойност. Обстоятелствата относно сделките, по които фирмата на подсъдимия “Росган”-ЕООД-Благоевград е получател, са изследвани чрез съответните гласни доказателствени средства, чрез графическа експертиза за истинността на подписа на посочените за издатели лица под съответните данъчни фактури, както и чрез множество писмени доказателства за достоверността на показанията им и тяхната добросъвестност като негови “съконтрахенти”, но и съответно като данъчно задължени лица във връзка с доставката на стоки и услуги, посочени в тези фактури, въз основа на които в подадените декларации по чл.100 от ЗДДС(отм.) подсъдимият е претендирал възстановяване на ДДС (данъчен кредит) на фирмата си. Не отговаря на истината, че не са изяснени обстоятелствата около сделките със ЗК “Добруджанска шир”-с. Полковник Свещарово, област Варна, като след подробния разпит на главния счетоводител на кооперацията св. Л. Димитрова (а преди това на домакина св. Й. В. ) всички страни по делото са изразили становище за пълнотата им и за заличаване като свидетел на бившия председател на кооперацията Я. Г. , както и отпадане необходимостта от разпит на касиерката К. Д. По същия начин стоят нещата и с фактурите, издадени от името на фирмата на св. Н. С. “Нигеос”-ЕООД-Айтос. Същият категорично е отрекъл те да са били издадени от него, от касиерката му Н. Димитрова, както и от който и да е служител на фирмата му, посочил е различията при издаване на съпътстващите фактурите касови бележки (липса на адрес, друг БУЛСТАТ и данъчен номер на фирмата му, в датите и номерата на фактурите). Подобни са обстоятелствата и във връзка с “доставките” от фирмата на св. К като ЕТ “Костадин Келбечев” със седалище в Асеновград, който е уточнил, че поради специфичността на продаваните от него стоки – различни металорежещи машини, заплащането им в болшинството от случаите е било по банков път, а не “в брой”, и като е посочил различията в касовите бонове, е отрекъл той или който и да е негов служител да е имал достъп до печата на фирмата и някой от тях да е издател на процесните фактури от името на фирмата му. Със съгласието на страните са били прочетени показанията на св. Н приобщени към доказателствения материал, като не е оспорено през инкриминирания период фирмата й да не е осъществявала търговска дейност. И ако съдът не се е съгласил с част от колебливите изводи на вещите лица от приетата ССЕ, за проверката им са били събрани по искане на защитата значителен обем писмени доказателства – относно регистрирани други касови апарат, дали са водени две паралелни счетоводства от насрещните фирми и т.н. и след обсъждането им, в крайна сметка всички твърдения на подсъдимия, поднесени чрез защитника му (тъй като същият се е възползвал от правото си да не дава обяснения) са отхвърлени като несъстоятелни. На този доказателствен фон напълно голословни са доводите на жалбоподателя, че обвинението се гради само на констатациите в ДРА, които съдът е проверил както със ССЕ, така и със събирането на посочените писмени доказателства. Затова ВКС намира, че обстоятелствата от значение за предмета на доказване произтичат както от констатациите на данъчните органи въз основа на нормите на данъчното законодателство, така и от допустимите от НПК доказателства и доказателствени средства за действителността на отразените данни в справките-декларации по чл.100 от ЗДДС и приложените към тях извлечения от дневника за покупките и дневника за продажбите за процесния период, в първичните счетоводни документи според ЗС и показанията на лицата, имащи възприятия за съответните “сделки”. Именно при съпоставката на всички тези доказателства се запълва с нужното съдържание изпълнителното деяние на престъплението, с което деецът цели и постига освобождаване от данъчни задължения, укриване на такива или пък получава неоснователно право на вземане от надвнесен косвен данък, какъвто е ДДС. Това може да бъде както поради регистриране на нереализирани сделки (т.н. фиктивни) чрез посочване на неверни данни в тези първични счетоводни документи, така и ползване на неистински първични счетоводни документи, които намират отражение в производната от тях справка-декларация за разчитане с РБ по ЗДДС за съответния данъчен период. Поради това, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е възприета от съда поднесената от защитата му теза, която не може да бъде споделена поради липсата на подкрепа в каквито и да е доказателства по делото. ВКС намира, че не е налице превратно тълкуване или игнориране на доказателства, те са съобразени от съда според действителното им съдържание и фактите от кръга на чл.102 от НПК са изведени съобразно процесуалните правила. Даден е отговор на твърде общите доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, с което съдът е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, поради което не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователно е и оплакването за субективна несъставомерност на деянието му, тъй като подс. Ч. е бил едноличен собственик и представляващ търговското дружество, той е подател на справките-декларации за съответните данъчни периоди, в тях са отразени сделки, каквито всъщност не са били осъществени с посочените в инкриминираните фактури търговци като доставчици на стоки и услуги, които са неистински. Като управител и представляващ “Росган”-ЕООД-Благоевград той е бил наясно какви сделки са били сключвани при осъществяваната от дружеството търговска дейност, той е предоставял на счетоводителката си св. Е. М. съответните фактури за осчетоводяване, намерили отражение в справките-декларации по чл.100 от ЗДДС(отм.) и обстоятелството, че с тях всъщност се прикрива дължимия се от фирмата му ДДС за довнасяне за съответните данъчни периоди. Защитата му правилно посочва, че за ползването от неистинските фактури следва да се понесе и отделна наказателна отговорност, каквото обвинение обаче прокуратурата не му е предявила.становените от съда факти сочат на пълно съответствие с изискуемите се от чл.255 ал.1 пр.2-ро от НК(изм.) обективни и субективни признаци на това престъпление, като с оглед особено големите размери на укрития данък правилно е приложен чл.257 ал.1 пр.1-во(отм.) вр.чл.255 ал.1(изм.) вр.чл.26 ал.1 от НК, доколкото и съгласно чл.2 ал.2 от НК този закон се явява по-благоприятен за подсъдимия както с оглед на предвиждащото се наказание, така и с оглед приложимостта на продължаваното престъпление, тъй в повечето случаи размерът на укрития данък ДДС за съответните данъчни периоди се явява в особено големи размери и води до тази по-тежко квалифицирана отговорност, но в случая без възможността от приложението на чл.24 от НК. Щом това е така, то е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. Всъщност, това основание е наведено, видно от доводите в допълнението към жалбата) с оглед оплакването само за субективна несъставомерност на деянието, което обаче е неоснователно по изложените по-горе съображения. Правилно във въззивното производство съдът е отхвърлил като неоснователно и оплакването за несправедливост на наложената на подсъдимия санкция. Тя е определена при съобразяване на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, близко до законовия минимум за наказанието лишаване от свобода и няма основание за намаляването му. Неоснователно е оплакването, че е съобразено като отегчаващо обстоятелство осъждането му, но с присъда, влязла в законна сила много след инкриминираното деяние. Изпуска се обаче фактът, че това осъждане е пак за укрити данъци и то в особено големи размери, което като характеристична данна очертава подс. Ч. като търговец, не просто нелоялен към държавата, но с утвърдени разбирания да я мами за данъците, които дължи от осъществяваната търговска дейност. Правилно съдът е преценил обществената опасност както на извършеното, така и на дееца и въпреки корекцията в предмета на престъплението е отказал да коригира наложеното на жалбоподателя наказание, както основното с лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК, така и размера на наложената му глоба. Дори при групиране на настоящето му наказание с предишното с приложението на чл.66 ал.1 от НК за двете е проявена твърде голяма снизходителност, като се има предвид размерът на вредите, причинени на фиска от укритите и неиздължени данъци на държавата. Няма каквото и да е основание за смекчаване на отговорността му и затова и в тази му част обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 431 от 10.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 535/2009 г. на Софийския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: