Р Е Ш Е Н И Е № 156 С., 23.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ………………………..……. и с участието на прокурора……….......…………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1228 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение № 419/17.VІ.2013 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по ч. т. дело № 2356/2013 г. е било отменено постановеното на 4 април 2013 г. от настоящия състав на ВКС в пр-во по чл. 307, ал. 1 ГПК определение № 107 за оставянето без разглеждане на подадената от С. Р. М. от С. молба за отмяна на влязло в сила първоинстанционно прекратително определение с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като в резултат делото е било върнато „за продължаване на съдопроизводството”, т. е. за произнасяне по съществото на същата молба за отмяна. В молбата си с вх. № 1034393/3.ІХ.2012 г. С. Р. М. поддържа, че с оставяне без разглеждане на неговото възражение по чл. 420 ГПК и „внасяне на делото в архив”, извършени с атакувания акт на първостепенния съд, последният бил го лишил от възможност да участва в делото: основание по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, на което той претендира отмяна на това влязло в сила съдебно определение. Това следвало от обстоятелството, че разписката към съобщението на заповедния съд /в случая СРС/ с указанията му от 22.VІІІ.2011 г. за ангажиране в 7-дневен срок на доказателства „относно датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение”, била оформена от връчителя по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК: с отбелязване, че връчването се прави при отказ на лицето настоящ молител. Инвокиран е довод от страна на последния, че на посомчената в разписката дата 13.ІХ.2011 г. „получателят М. не е бил в С. и кое лице е отказало получаването не е ясно???”. В откритото съдебно заседание по настоящето дело, проведено на 21.Х.2013 г., молителят М., редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. В същото открито с.з. е постъпила писмена защита с вх. № 9517/17.Х.2013 г. от ответната по молбата за отмяна кредитна институция [фирма]-С., в която нейният процесуален представител по пълномощие поддържа, че молбата за отмяна на атакуваното първоинстанционно прекратително определение следвало да бъде оставена без уважение: „поради нейната недопустимост и неоснователност”. Като разгледа същата по същество, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че тя е неоснователна. Не се констатира молителят М., вследствие нарушаване на съответните процесуални правила /чл. 39 ГПК/, да е бил лишен от възможността да участва в онзи етап от заповедното пр-во по чл. 417, т. 2 ГПК, иницииран с подаване на неговото възражение с правно основание по чл. 420 ГПК, извършено на датата 8.VІІІ.2011 г. срещу заповедта за незабавно изпълнение от 14.ІІ.с.г. по ч. гр. д. № 5483/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32-и с-в. Видно от съдържанието на тази заповед е, че в заповедното пр-во по чл. 417 ГПК М. е бил с посочен в заявлението на банката адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”В”, ет. ІІ, ап. № 50. Това именно е бил и адресът, сочен от М. в неговото възражение с вх. № 1034511/8.VІІІ.2011 г. Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК, отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга „редовността на връчването”. Към настоящата молба за отмяна не се ангажират доказателства в подкрепа на твърдението, че към датата 13.ІХ.2013 г. подателят й „не е бил в С.” и затова се налага извод, че е налице редовно връчено съобщение с указанията на заповедния съд от 22.VІІІ.2011 г. При положение, че заповедното пр-во по ч. гр. дело № 5483/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32-и с-в, е било прекратено и внесено в архив ведно с възражението на М. по чл. 420 ГПК още на 27.ІХ.2011 г., ирелевантно е предприетото от него последващо, на датата 18.Х.2011 г., упълномощаване на адвокат и съответно посочването на адреса на кантората му като съдебен адрес на настоящия молител, съгласно възможността за това по чл. 39, ал. 1 ГПК. Напротив, меродавно в случая е обстоятелството, че до архивирането на първоинстанционното дело М. не е имал съдебен адрес, различен от този, с който е фигурирал както в заявлението на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, така и в издадената въз основа на последното заповед за незабавно изпълнение на парични задължения, а също и в последвалото издаването й негово възражение по чл. 420 ГПК, за което липсват данни по делото то да е било подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419, ал. 1 от процесуалния закон. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Р. М., Е. [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица] – чрез адв. Н. Д. Г. от САК, МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила определение /без номер/ на Софийския районен съд, ГО, 32-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 5483/2011 г., с което заповедно пр-во по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК е било прекратено с оставяне на възражението му по чл. 420 ГПК срещу издадените заповед за незабавно изпълнение и изп. лист в полза на [фирма]-С. без разглеждане и с последвалото от това внасяне на делото в архив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2