Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 169

гр. София, 14.06.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1922 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение №771 от 05.07.2021 г. по в.гр.д.№670/2021 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.№167/2019 г. на ОС Монтана, в частта, с която на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати да заплати на Ц. В. П. сумата над размера от 30 000 лв. до размера от 48 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, претърпени от ищеца в резултат от ПТП от 17.08.2015 г., ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане и сумата над размера от 3 400.08 лв. до размера от 6774.17 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени от същото ПТП, ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане, като след частична отмяна на решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.№167/2019 г. на ОС Монтана, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати да заплати на Ц. В. П. сумата от още 102 000 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, претърпени от ищеца в резултат от ПТП от 17.08.2015 г., ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като се иска отмяната му в посочената част, както и в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен над сумата от 3387.09 лв. до сумата от 6774.17 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за принос от страна на пострадалия за вредоносния резултат, който с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата; съпричиняване поради управление на мотоциклет с превишена скорост. 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства по делото и в тяхната съвкупност, може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и задължен ли е съдът при преценка на заключение на съдебна експертиза да съобрази дадените от вещите лица експертни отговори в съдебно заседание. 3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по преценката на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи и да обоснове защо кредитира отбраните доказателства и за изключване от съобразяване на другите доказателства. 4. За задължението по чл.154, ал.1 от ГПК или длъжна ли е всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. 5. За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация Ц. В. П. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред ВКС по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба в частта, с която се сочи, че се обжалва въззивното решение потвърждаващо решението на първата инстанция, с което е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 3387.09 лв. до сумата от 3400.08 лв. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане – в посочената част първоинстанционното решение, с оглед подадената от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД въззивна жалба /с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, уважаваща иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 3400.08 лв./, е влязло в сила, респективно не е било предмет на обжалване пред въззивния съд, поради което липсва и произнасяне на въззивната инстанция. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия. Посочил е, че спорни по делото са въпросите относно размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, общият размер на направените разходи за лечение и наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Анализирайки подробно приетите по делото заключения на назначените по делото експертизи е достигнал до извод, че допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата /управлявал мотоциклет със значително по-висока скорост от разрешената в населено място, а именно – със 83 км/ч., при разрешена скорост от 50 км/ч./, не е в причинна връзка с настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, тъй като то би настъпило и в случай, че пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост в рамките на допустимата скорост от 50 км/ч, като и в двата случая настъпването на произшествието би било непредотвратимо за него. Посочил е също така, че не се установява по несъмнен начин и обстоятелството, че в случай, че пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост в рамките на разрешената – до 50 км/ч., макар настъпването на ПТП да е непредотвратимо, той би получил по-леки травматични увреждания – при изслушването на заключението на първоначалната експертиза вещото лице изрично е заявява, че дори при настъпване на произшествие при скорост от 20 км/ч., настъпването на летален изход за мотоциклетиста не е изключено, а при неуспешно проведено пълно и главно доказване от страна на ответника на възражението му за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, възражението следва да се отхвърли, като неоснователно. След задълбочен анализ на СМЕ, показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства е установил следните факти и обстоятелства: В пряка причинна връзка с процесното ПТП от 17.08.2015 г., ищецът, тогава на 27 години, е получил открито счупване на дясната подбедрица с многофрагментарно счупване на голям пищял (тибия) и малък пищял (фибула), с широко, дълбоко кожно ламбо (отлепване на кожния слой) и засягане на кръвоснабдяването на крайника; За лечение на получените увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност, първоначално в продължение на 3 месеца без прекъсване, през които е проведено оперативно лечение за реканализиране (бай-пас) на нарушената цялост на хранещия съд на долен десен крайник (на ниво подбедрица), както и операция за ревизиране на многофрагментарно открито счупване на двете кости /тибия и фибула/ на дясната подбедрица с поставяне на метална остеосинтеза - метална плака и винтове; Впоследствие многократно е бил хоспитализиран по повод на възникнало усложнение – възпалителен процес, който възпрепятства възстановяването, като е претърпял повече от 13 оперативни интервенции за периода от настъпване на произшествието, да настоящия момент; Въпреки това, състоянието му продължава да е тежко, с неясна перспектива и вероятност за ампутация на десния крак, като понастоящем ищецът все още не може да се придвижва самостоятелно извън дома си, а в рамките на дома си извършва ограничени движения с помощни средства – патерици; Проведеното лечение през целия период от процесното ПТП до настоящия момент /около шест години/, е било съпроводено със силни болки, непрекъсната нужда от чужда помощ, липса на социални контакти, неясна перспектива на оздравителния процес; Преди процесното ПТП ищецът е бил здрав, активен млад човек, а настъпилото ПТП коренно е променило начина му на живот, както и перспективите пред него – ищецът е преживял изминалите 6 години в непрестанни интензивни болки и страдания, множество хоспитализации и над 13 оперативни интервенции, болезнени терапевтични процедури, множество обезобразяващи белези по крака, както и по местата, от които са вземани материали за автопластика, непрекъснато нуждаещ се от чужда помощ, загубил е независимия си начин на живот, социалните си контакти, понастоящем е обезверен, депресивен, станал по-агресивен, загубил е трайно работоспособността си. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил, че претендираният от ищеца размер на обезщетението от 150 000 лв. за търпените от него неимуществени вреди, е напълно справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД - съобразен е с формулираните критерии в ППВС №4/1968 г., отговаря на характера и тежестта на получените увреждания, изключително продължителния възстановителен процес, търпените през целия период и продължаващи към момента интензивни болки и ежедневни страдания, непрекъснатата до момента нужда от чужда помощ, загубената самостоятелност, настъпилата коренна промяна в начина на живот и перспективите за личностово развитие, като посоченият размер е съобразен и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика по сходни случаи. По отношение размера на претърпените имуществени вреди е кредитирал документите за направени медицински разходи във връзка с проведеното лечение на ищеца, като е установил, че същите кореспондират на описаните в медицинската документация и изготвената СМЕ медицински манипулации и лечение, поради което е приел, че искът за претърпени имуществени вреди се явява основателен до размера на сумата от 6 774,17 лв.
С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но в случая не е осъществено поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.235, чл.236 и чл.154 от ГПК, формирана по реда на чл.290 от ГПК, е дал собствено разрешение на предмета на делото, като е обсъдил доводите и възраженията на страните /включително тези на застрахователното дружество относно вида и характера на полученото увреждане/, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. приетата медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на назначените по делото експертизи/, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В константната практика на ВКС /обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС.
От друга страна съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване от съда /въз основа на приетите по делото доказателства/ във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Възприетият от въззивният съд извод за извършено от пострадалия нарушение, което обаче не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е направен след подробен и детайлен анализ на събраните по делото доказателства и неуспешно проведено пълно и главно доказване от страна на ответника на възражението му за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат /в частност на твърдението, че в случай, че пострадалият е управлявал мотоциклета със скорост в рамките на разрешената – до 50 км/ч., макар настъпването на ПТП да е непредотвратимо, той би получил по-леки травматични увреждания/. В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради което решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос.
Всъщност с поставените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В тази връзка следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Тъй като в случая по делото е установено, че поради необжалване, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която в полза на ответника по касация е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., несъмнено е, че са налице категорични доказателства, че Ц. В. П. не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В светлината на изложеното се опровергава осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/, поради което и независимо от изхода на спора по касационната жалба, присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, не се следва.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в частта й, с която се сочи, че се обжалва решение №771 от 05.07.2021 г. по в.гр.д.№670/2021 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.№167/2019 г. на ОС Монтана, в частта, с която на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати да заплати на Ц. В. П. сумата над размера от 3387.09 лв. до размера от 3400.08 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат от ПТП от 17.08.2015 г., ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1922/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №771 от 05.07.2021 г. по в.гр.д.№670/2021 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.№167/2019 г. на ОС Монтана, в частта, с която на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати да заплати на Ц. В. П. сумата над размера от 30 000 лв. до размера от 48 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, претърпени от ищеца в резултат от ПТП от 17.08.2015 г., ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане и сумата над размера от 3 400.08 лв. до размера от 6774.17 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени от същото ПТП, ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която след частична отмяна на решение от 31.08.2020 г., обявено с №38/01.09.2020 г. по гр.д.№167/2019 г. на ОС Монтана, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати да заплати на Ц. В. П. сумата от още 102 000 лв., допълнително обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, претърпени от ищеца в резултат от ПТП от 17.08.2015 г., ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.