Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 14 март 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 214/2012 г. Касационното производство е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 30090/2011 година по описа на РС- Монтана, в частта му протекла по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се поддържа, като основание чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон, а именно чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК. Твърди се, че при групиране на наказанията, съдът е включил в една съвкупност престъпления, които са в отношение на рецидив помежду си, а не в отношение на съвкупност – престъплението по н о х д № 30090/2011 година е извършено на 1.06.2010 година, след като е влязло в сила определение за одобряване на споразумение, по н о х д № 1475/2007 година. Иска се отмяна по реда на възобновяването на определението от 13.10.2011 година за групиране наказанията на Н. П. Н. и прекратяване на наказателното производство от ВКС. Пред касационната инстанция осъденият Н. не се явява, редовно призован. Представлява го служебно назначеният защитник адвокат С. Д. от САК. Прокурорът поддържа искането на Главния прокурор. Защитникът пледира същото да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. С атакуваното определение, в производство по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, 6-ти наказателен състав при Монтанския районен съд, на основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК групирал наказанията на осъдения Н. Н., наложени за престъплението по н о х д № 30090/2011 година, по описа на РС-Монтана, извършено на 1.06.2010 година и това наложено с определение за одобряване на споразумение, по н о х д № 1475/2007 година, по описа на РС-Видин, като определил едно общо наказание – най-тежкото, в размер на 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 2 от НК приспаднал изтърпяното до момента на групирането наказание лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 3 от НК, по отношение на изтърпяното наказание пробация, съдът постановил същото да се приспадне изцяло от общото наказание лишаване от свобода, като два дни пробация се зачетат за един ден лишаване от свобода. При проверката по делото и по-конкретно по приложената справка за съдебното минало на осъдения и тази за изтърпените наказания лишаване от свобода и пробация, се установи, че Н. е осъждан общо 6 пъти. До 15.04.1998 година е изтърпял наказанието по четвъртата присъда по н о х д № 177/97 г. по описа на ВР-Враца, а до 5.03.2011 година е изтърпявал наказанието пробация по н о х д № 1475/2007 година, по описа на РС- Видин. Установи се и това, че е основателно искането на Главния прокурор, тъй като деянието по н о х д № 30090/2011 година е извършено на 1.06.2010 година, след като е имало влязла в сила присъда / в случая определение за одобряване на споразумение, което има последица на влязла в сила присъда/ на 19.02.2008 година. Следователно, посочените две осъждания не могат да формират съвкупност, тъй като чл. 23 ал. 1 от НК допуска налагане на общо наказание само, ако едно лице е извършило едно или няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Към момента на постановяване на атакуваното определение, осъденият Н. е изтърпявал наказанието от шест месеца лишаване от свобода, с начало на изпълнението 20.07.2011 година. Очевидно към момента на провеждане на производството пред ВКС, той не е изтърпял това наказание, тъй като по повод връчването на искането на Главния прокурор и призоваването му, е постъпила информация от затвора във Враца, че от 3.02.2012 година е прекъснато изпълнението на същото наказание. Дори и да го е изтърпял, този въпрос е ирелевантен при обсъждане на въпроса налице ли са законовите изисквания за групирането на наказанието. От изложеното до тук следва, че определението от 13.10.2011 година за групиране наказанията на Н. П. Н. е постановено в нарушение на закона. Определено е общо наказание за престъпления, които се намират в отношение на рецидив по между си, а не в отношение на съвкупност. Това налага отмяна по реда на възобновяването на определението постановено по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК по н о х д № 30090/2011 година. Поради липса на предмет / присъди за групиране/, това частно наказателно производство следва да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВАВА наказателното производство проведено по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК по н о х д № 30090/2011 година по описа на РС-Монтана и ОТМЕНЯ изцяло постановеното по него определение от 13.10.2011 година за групиране на наказанията на Н. П. Н. и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по същото дело. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: