4 Р Е Ш Е Н И Е № 33 С., 06.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1178/ 2011 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Г. К. - от [населено място] срещу Решение № 379 от 18.07.2011 г. по т.д. № 944/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 306 от 26.07.2010 г. по т.д. № 96/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото, с което решение е отхвърлен искът на В. Г. К. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] за установяване, че не дължи 83 114.90 лв. по запис на заповед от 28.12.2004 г., издаден за 120 000 лв. от [фирма] - [населено място] в полза на [фирма] - [населено място] и за обезсилване на издадения изпълнителен лист, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че по издаден на 24.01.2006 г. по ч.гр.д.№182/ 2006 г. изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.), той и „Б. петролеум” солидарно са осъдени да платят на [фирма] 83 114.90 лв., на 08.12.2009г. [фирма] е продал вземането си на [фирма], въз основа на която фактическа обстановка и на основание §2 ал. 9 от ПЗР на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., обосновава, че следва да се разгледа предявеният иск с правно основание чл. 254 ГПК(отм.), като изброяването не е изчерпателно и разпоредбата следва да се тълкува разширително - това е правната му възможност да се защити извън чл. 439 ГПК - разпоредба, която е неприложима, тъй като е неприложим ГПК (в сила от 2008 г.). Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмена Молба - Становище, оспорва жалбата, като неоснователна, като счита, че искът е недопустим. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмено Становище, оспорва жалбата, като неоснователна, тъй като искът е неоснователен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 293 ал. 4 ГПК, приема следното: С Определение № 691 от 28.09.2012 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като вероятно недопустимо, тъй като е разгледан иск, какъвто не е предявен - иск по чл. 254 (отм.) ГПК и не е разгледан предявеният иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по отхвърлен иск на В. Г. К. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] за установяване, че не дължи сумата 83 114.90 лв. по запис на заповед за 120 000 лв. от 28.12.2004 г. с издател [фирма] - [населено място] в полза на [фирма] - [населено място] и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Изложени са съображения, че предмет на производството е недължимост на сума, за която на основание чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.) [фирма] се е снабдил с изпълнителен лист, ищецът е обжалвал определението за издаване на изпълнителен лист, което е потвърдено по ч.гр.д.№ 1374/2007 г. на ПОС и не се е възползвал от възможността да иска спиране по чл. 250 ГПК (отм.). Съдът е посочил, че предявеният на 16.02.2010 г. отрицателен установителен иск не може да бъде разгледан по чл. 254 ГПК (отм.), нито по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), а само по реда на чл. 424 ГПК, твърдения за което ищецът не излага, а и не са налице ограничителните условия на закона, което изключва допустимостта на иск по чл. 124 ал. 1 ГПК. Затова е обезсилил решението, с което е разгледан иск по чл. 254 ГПК (отм.) и е прекратил производството по делото. По въпроса за защита на длъжника в изпълнителния процес с общия установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизането в сила на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), има трайно установена практика на ВКС - постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоя- щите на ВКС съдебни инстанции: Р.№129/14.10.2011 г. по т.д.№ 864/2010 г. на І т.о. и Р.№216/ 28.08.2012 г. по т.д.№ 913/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Тази практика е в смисъл, че когато с установителен иск длъжникът оспорва вземане, за което е издаден изпълнителен лист по чл. 237 ГПК (отм.), искът е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. По същество на касационната жалба. Жалбата е основателна. Въззивният съд неправилно е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на посочената сума, е недопустим, като не може да бъде разгледан по чл. 254 ГПК (отм.), нито по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), като ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) не допуска предявяване от длъжника на отрицателен установителен иск на общо основание - по чл. 124 ал. 1 ГПК. Срещу ищеца е издаден на основание чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.) изпълнителен лист по ч.гр.д. №182/2006 г. на ПРС с влязло в сила определение. Предявеният отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата 83 114.90 лв. по запис на заповед от 28.12.2004 г., с правно основание чл. 254 ГПК (отм.), не може да се разгледа на това основание, тъй като този иск не се обхваща от §2 ал. 9 пр.2 ПЗР на ГПК - не се касае за производство, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, нито за молба за спиране по чл. 250 ГПК (отм.), нито за молба за спиране на изпълнение на въззивно решение. Тъй като длъжникът има правен интерес да обори материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, да предяви иск за установяване, че не дължи сумата, произтичаща от несъдебно изпълнително основание - чл. 237 ГПК (отм.), предмет на този иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо право, искът е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.). Въззивният съд вместо да разгледа иска на предявеното основание с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и поддържани от ищеца, като е квалифицирал иска по чл. 424 ГПК, какъвто иск не е предявен, и като не е квалифицирал иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, се е произнесъл на непредявено основание. На основание чл. 293 ал. 4, вр. чл. 270 ал. 3 пр. 3 ГПК решението следва да се обезсили и делото - да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 379 от 18.07.2011 г. по т.д. № 944/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на предявения иск от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: