Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1     София, 20.01.2010 година     В ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                      ТОТКА КАЛЧЕВА                                                                                  при  участието на секретаря Красимира Атанасова  и с участието на прокурора изслуша докладваното от Председателя (съдията) Таня Райковска т. д. № 821/2009 г.   Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на “Б” А. , с. Д. срещу влязло в сила на 07.05.2009 г. решение № 67/19.05.2008 г. по гр. д. № 349/2008 г. на Софийски апелативен съд. Молителят счита, че е налице посоченото основание за отмяна по чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение – Решение от 28.12.2007 г. по гр. д. № 1405/2005 г. на Софийски апелативен съд, което му противоречи. Молителят е посочил, че от материалите по гр. д. № 1405/2005 г. и от експертизата по делото е видно, че предмет на това дело са отношения - съществуващи права и задължения за периода 03.01.2002 г. до 31.12.2002 г. между страните, по повод доставка на стоки, както и че едни и същи доставки са предмет и на двете дела. Ответникът по молбата “Х“ ЕА. не взема становище за нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните по релевираното основание за отмяна на чл. 303, т. 4 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена на 03.08.2009 г. от заинтересована страна в рамките на законовия тримесечен срок по чл. 305, т. 4 ГПК, считано от влизане в сила на последното решение - 07.05.2009г., поради което е процесуално допустима. П. молба за отмяна е неоснователна. В молбата за отмяна се визира отменителното основание по чл. 303, т. 4 ГПК, като в подкрепа на твърденията си молителят Б. е изложил тезата за идентичност на двете дела на САС - гр. д. № 1405/2005 г. и 349/2008 г., мотивирайки се с наличие на правоотношения за един и същи период във връзка с извършвани доставки за времето от 03.01.2002 г. до 31.12.2002 г. и преценката, изложена от експертизите по двете дела за изпълнение на договорните задължения на страните. Не е налице противоречие между визираните по-горе решения на Софийски апелативен съд. С решението по гр. д. № 1405/2005 г. съдът е осъдил “Х”А. да заплати на “Б” А. сумата 21 49. ,93 лв. представляваща дължима цена на доставени пилета по договор за продажба, за която е съставена данъчна фактура № 992/29.03.2002 г., както и лихва за забава за времето от 29.032002 г. до 27.07.2007 г. в размер на 6 528,96 лв. С решението по гр. д. № 349/2008 г. Софиийски апелативен съд е осъдил “Б” А. да заплати на “Х” А. сумата 45 543,62 лв., представляваща цена на стоки по фактури с номера № 7071/03.06.2002 г., № 7232/18.07.2002 г. и № 7413/19.09.2002 г. на основание чл. 327 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2007 г. до окончателното й заплащане. Съдилищата са разглеждали различни по време търговски правоотношения между страните, свързани с продажба на различни стоки /еднодневни пилета, разплодни яйца и разфасовки прясно охладено пиле/, като единственото съвпадение е изкупуването на еднодневни пилета, но количеството по двете фактури, предмет на обсъждане, е различно /6375 бр. по фактура № 992 и 22060 бр. по фактура № 7071/. За да е налице противоречие е нужно да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. В случая, предявените искове,които съдилищата са квалифицирали по чл. 327 ТЗ по всяко едно от делата са относими към различни периоди от време,макар и да се обхващат от една календарна година/2002/. М. правоотношения, предмет на гр. д. № 1405/2005 г. са свързани с отделен договор за продажба от 03.01.2002г. на точно визирано в договора количество - 6375 бр. пилета, и издаването на данъчната фактура, на която се е позовал и съдът е било в съответствие с чл.2 от този договор,съдържащ уговорка за заплащане на цената след издаване на фактурата. По т. д. № 349/08 г. правоотношенията не са били регулирани от писмен договор, а страните са се позовавали на изготвените три броя фактури, които са материализирали стоките предмет на договорни отношения, количеството им и цената. Или макар и да става дума за едни и същи страни и търговски правоотношения по повод продажба на пилета, яйца и разфасовки, извършени в рамките на една календарна година /2002 г./ не е налице един и същи предмет, нито предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.   Ирелевантно е твърдението, че в експертното заключение по цитираното дело били обсъждани и трите броя фактури, представени и в по-късно заведеното дело, тъй като съдът е изградил своите изводи досежно фактите, след преценка на всички релевантни за спора доказателства, в това число и на експертизата в тази й част, относима към твърдяното в исковата молба вземане. Не е налице на тази основа противоречие в цитираните влезли в сила решения, тъй като за основанието по т.4 на чл. 303 ГПК от значение е единствено наличието на противоречие в диспозитива на решението, а не в мотивите на съдебния акт. Отделно от това и по отношение на мотивите липсва противоречие, тъй като по т.д. 349/2008г.на Софийски апелативен съд е посочено, че съдебно прихващане не е предявено , както и че не са били представени годни доказателства за установяване на прихващане по реда на чл.104 ГПК досежно сумата по фактура № 992/29.03.2002г. Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І-во отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Б” А. , с. Д. по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 67/ 19.05.2008 г. по гр. д. № 349/2008 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.