4 Р Е Ш Е Н И Е № 137 СОФИЯ, 20.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело №210/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. П. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 21 от 06.03.2009 г. по гр.д. № 580/08 г. на Апелативен съд - [населено място]. С него е отменено решение № 745 от 07.12.2004 г. по гр.д. № 249/09 г. на Плевенския окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от А. П. Д., М. П. Г., Д. П. М., М. П. Г., П. Л. Г., Ц. Л. Г. и М. П. Д. против Ж. ”П.- 87” иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху имот от 4 880 кв.м, находящ се в [населено място], м. ”Стража”, пл.№ 10567 в кв. 446 по плана на града. Молителят сочи, че са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Твърди, че - били доказани документни престъпления, извършени от свидетелките Д. и Московска, които съставили неистински документ - молба за възстановяване на процесния имот - заявление № 1769/27.11.1991 г. до ПК - П., тъй като без волята и съгласието на действителния заявител Г. М. вписали като заявител А. М.. - един и същи съдия /Л. Ч./ бил председател на два отделни състава по едно и също съдебно производство в две различни негови фази - по гр.д. № 580/08 г. на Великотърновския апелативен съд като въззивна инстанция и гр.д. № 159/05 г. на Великотърновския апелативен съд, но не се е отвела, въпреки че са били налице основания за това. - установено било, че заповедта за учредяване право на строеж на Ж. от 13.04.1990 г. е нищожна, както са нищожни протоколът за строителна линия и ниво, но въззивната инстанция приела, че няма да обсъжда тези въпроси. -към 20.07.1990 г. Ж. ”П.- 87” не е съществувала като юридическо лице, което според молителя е видно от представения от него протокол № 37 от 24.04.1991 г. от заседание на общото събрание на Ж.. Ответникът по касация Ж. ”П.- 87” – [населено място] чрез своя процесуален представител адв. Бл. Р. изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за съдебен контрол, чрез който се осъществява защита срещу влезли в сила и ползващи се сила на пресъдено нещо съдебни актове, когато те са неправилни и порочността им се дължи на някои от причините, изчерпателно посочени в закона. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се допуска, когато страната - молител докаже наличието на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но страната не е знаела за тях, или новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които тя е твърдяла, но поради липса на документи не е успяла да докаже. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК следва влязлото в сила решение да е било основано на документ, на показания на свидетел или на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или решение на гражданския съд, постановено по реда на чл. 124, ал.4 ГПК, съотв. чл. 97, ал.4 ГПК/ отм./. Изложените от молителя обстоятелства, на които се основава искането му за отмяна на влязлото в сила решение, не могат да се подведат под хипотезите на чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Във връзка с т. 1 от молбата, не се представят писмени доказателства за установено по надлежния съдебен ред документно престъпление, извършено от лицата Д. и М. Субективната преценка на молителя, че е извършено такова престъпление, не може да доведе до отмяна на влязлото в сила решение. Постановяването на решение с участието на съдия, за когото са били налице основания по чл. 22, ал.1 ГПК да се отведе от разглеждането му, не се обхваща от нито едно от основанията за отмяна, визирани в чл. 303, ал.1, т.1 -7 ГПК. Доводът в молбата за отмяна за нарушение на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК по съществото си е оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение, което би могло да се разгледа по реда на инстанционния контрол, който в случая е изчерпан, но не може да се релевира в настоящото производство. Само за яснота следва да се посочи, че съдия Л. Ч. не е участвала при решаване на делото при предходното му разглеждане от въззивната инстанция/ гр.д. № 159/ 2005 г. на Великотърновския апелативен съд/, поради което не са и били налице предпоставките по чл. 22, ал.1, т.5 ГПК за отвеждането й от разглеждане на в.гр.д. № 580/2008 г. Не обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 или 2 ГПК и твърдението на молителя, че влязлото в сила въззивно решение е основано на административни актове - Заповед за учредяване на право на строеж от 13.04.1990 г. и протокол за строителна линия и ниво № 58 от 20.07.1990 г., чиято нищожност била недвусмислено установена от изслушаната по делото експертиза, но въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда доводите за нищожност. Ако заповедта е нищожна, но съдът не е взел предвид това обстоятелството, решението ще бъде неправилно, но това оплакване, както се посочи по- горе, не може да се обсъжда в производството по отмяна на влезли в сила решения, тъй като то е уредено като извънинстанционно, а не като фаза от исковия процес. Представеният с молбата Протокол № 37 от 24.04.1991 г., на който се позовава молителят за да установи, че към 1990 г., когато е издадена заповедта за учредяване право на строеж и е издадено разрешение за строителна линия и ниво, Ж. “П.- 87” не е съществувала като юридическо лице, няма това доказателствено значение, което му се придава. Съгласно чл. 8 от Закона за жилищно-строителните кооперации, Ж. се счита учредена, след като бъде регистрирана в окръжния съд, а преди изменението на чл. 8, ал.1 ЗЖСК - в районния съд, по седалището й. Следователно, съществуването или несъществуването на юридическото лице е обстоятелство, което се установява с писмени доказателства, изходящи от регистърния съд. На л. 142 от гр.д. № 937/96 г. на Плевенския районен съд е приложено удостоверение № 26 от 12.10.1987 г., издадено от Плевенския районен съд, с което се удостоверява, че Ж. “П. - 87” е регистрирана в съда на 12.10.1987 г. , т. ІХ, стр. 26. По своя характер това удостоверение е официален свидетелстващ документ, който се ползва с предвидената в чл. 179 ГПК/ чл. 143 ГПК- отм./ доказателствена сила. До установяване на неистинността му по предвидения за това ред, то обвързва съда да приеме, че Ж. ”П.- 87 “- [населено място] е възникнала като юридическо лице на 12.10.1987 г., когато е била регистрирана в районния съд, съобразно изискванията на чл. 8, ал.1 ЗЖСК в редакцията преди изменението в ДВ бр. 46/89 г. Поради това представеният от молителя протокол от 24.04.1991 г. от ОС на Ж. “П.- 87” не е от естество да установи новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото молителят М. П. Г. следва да бъде осъден да заплати на Ж.” П.- 87”- [населено място] разноски по делото за настоящото производство в размер на 2 000 лв., съобразно представените с отговора на молбата за отмяна доказателства - заверено копие от договор за правна защита и съдействие серия А № 0865766 от 28.02.2012 г. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 и 2 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 21 от 06.03.2009 г. по гр.д. № 580/08 г. на Апелативен съд - [населено място]. ОСЪЖДА М. П. Г. да заплати на Ж.” П.- 87”- [населено място] разноски за производството по чл. 303 ГПК в размер на 2 000/ две хиляди/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: