Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 179   гр. София, 15.05.2010 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА           Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година  в състав:                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев                                                 ЧЛЕНОВЕ:       1. Снежанка Николова                                                                             2. Велислав Павков                                                                        при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 77 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. С касационна жалба, А. Р. Р. и Л. К. М. са обжалвали решението, постановено по в.гр.д. №457/2009 година от Окръжен съд – Шумен, с което е отменено решението на Районен съд – Шумен, постановено на 05.06.2009 година по гр.д. №1483/2008 г. Постановено е ново по съществото на спора, с което е допусната делба на недвижимия имот, описан в исковата молба, при равни права на двамата съделители - А. Р. Р. и Р. Ю. Б.. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Ответникът по касация не взима становище по касационната жалба. Съдът, като взе предвид доводите на страните и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.2 и чл.293 от ГПК, приема следното: В производството по делба, във фазата на нейното допускане, въззивния съд е приел, че придобиването на жилището на основание ПМС №170/30.08.1991 година, има характер на възстановяване на собствеността върху имота така, както е съществувала и с титулярите от момента на неговата продажба през 1989 година, при заминаване на собствениците за Република Турция. След развалянето на алеаторния договор, по силата на който, през 1983 година ответника по иска за делба А. Р. е придобила собствеността върху имота, заедно със своя съпруг по силата и под режима на СИО, собствеността върху имота се е върнала в потримониума на наследниците на прехвърлителя по алеаторния договор, респ. на неговите наследници – страните по иска за делба. Касационното обжалване е допуснато във връзка с произнасянето от въззивния съд по материално правен въпрос, доколко изкупуването на жилището, преди развалянето на алеаторния договор, по реда, предвиден в ПМС №170/1991 година, представлява възстановяване на собствеността върху имота или се явява способ за придобиване на собственост по силата на правна сделка, както и доколко съпругът на лицето, което е изкупило по реда на цитираното постановление имота, е придобил в съсобственост имота, доколкото е заплатена цена, по-голяма от получената през 1989 година. По тези материално правни въпрос, с определението си по чл.288 от ГПК, касационния съд е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото по тях липсва установена съдебна практика, като в случая в подзаконовия нормативен акт – ПМС №170/1991 година съществува неяснота и не се дава отговор. С разпоредбата на чл.1 от ПМС №170/30.08.1991 г. за уреждане на социални проблеми в някои райони на страната, се създава възможност, недвижими имоти, изкупени по реда на чл.23, ал.2 и чл.26 от ЗСГ /отм./ и чл.73, ал.1 и чл.108, ал.2 от НДИ /отм./ от общински народни съвети, министерства, ведомства и други държавни учреждения и организации, държавни и общински фирми и другите държавни юридически лица от български граждани, направили постъпки за заминаване на Република Турция през периода м.май – септември 1989 г., да се предложат за изкупуване от предишните им собственици. Разпоредбата ограничава кръга на лицата, които имат право да придобият собствеността върху обектите, както и кръга сделки, предвид очертаното в разпоредбата на постановлението основание за придобиването на собствеността от държавата или общинските народни съвети и останалите посочени лица и организации. ПМС №170/1991 г. очертава също така и реда за изкупуването, като при формирането на цената на това изкупуване се връща цената на имота, която е получена при неговата продажба, а ако има подобрения, които са извършени междувременно, те се заплащат допълнително. Тълкуването на разпоредбите на постановлението, води до извод, че под „предишен собственик”, следва да се има предвид собственика, от чийто патримониум е излязло имуществото, независимо от способа на неговото придобиване преди отчуждаването през 1989 година, в т.ч. и по транслативна сделка, каквато е договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане. След като постановлението ограничава както приложното поле на сделките, предвид основанието за тяхното сключване, както и кръга на субектите, които имат право да изкупят обратно имотите, въвеждайки и задължение за купувачите по тези сделки да предложат изкупуване от предишните собственици, целта на предвиденото изкупуване е възстановяване на правото на собственост върху имотите така, както е съществувала преди сделките от 1989 година. При липсата на съдебна практика относно приложението на разпоредбата на чл.1 от ПМС №170/1991 година и предвид тълкуването, направено по-горе, следва да се приеме, че изкупуването по реда на цитираното постановление, има характер на възстановяване на собственост, срещу връщането на получената цена. Възприетото от въззивния съд в тази насока съвпада с горното тълкуване по този материалноправен въпрос, във връзка с произнасянето по който е допуснато касационното обжалване. Дали съпругът на лицето, което е изкупило по реда на цитираното постановление имота, е придобил в съсобственост имота, доколкото е заплатена цена, по-голяма от получената през 1989 година е втория материалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд. По съображенията, изложени по-горе и касаещи приложното поле и характера на сделката по чл.1 от ПМС №170/1991 г., собствеността се възстановява във вида и при субектите на правото на собственост, към момента на продажбата от 1989 година. Ако към този момент имотът е бил придобит и е попадал под режим на СИО, то и след изкупуването му по реда на ПМС №170/1991 година, имотът следва да се счита също под режим на съпружеска имуществена общност. Този режим се определя не от фактът, че при изкупуването по реда на постановлението е заплатена по-голяма от получената през 1989 година цена, а поради фактът, че през 1989 година, имотът е бил съпружеска имуществена общност. Заплащането на подобренията от страна на купувача при изкупуването по реда на ПМС№170/1991 г. при наличието на граждански брак и за което заплащане се предполага, че е извършено със общи на двамата съпрузи средства, води до наличието на облигационни правоотношения между заплатилия ги и собственика на имота, но не и придобиване на съсобственост под режим на СИО на това основание. По доводите на жалбоподателя, направени в касационната жалба на основание чл.281 от ГПК, съдът приема следното: След развалянето на алеаторния договор, и действието на това разваляне, имотът, до този момент под режим на СИО, се е върнал в патримониума на наследодателя на страните по делото Р. Б. и А. Р. , като след откриването на наследството, същия е станал съсобствен между наследниците, при равни права, в какъвто смисъл е постановеното решение по допускането на делбата. Този извод се налага от възприетото от касационния съд по отговора на поставените въпроси по които е допуснато касационното обжалване, а именно, че изкупуването по реда на ПМС №170/1991 г. има характер на възстановяване на правото на собственост върху имота така, както е било към момента на продажбата на имота през 1989 година, както и че с факта на изкипиването, съпругът на собственика, в чиято полза се възстановява правото на собственост не придобива собственост в режим на СИО. Фактът, че в съдебния състав на окръжния съд е участвувал съдия, който е постановил първоинстанционното решение по развалянето на алеаторния договор не прави постановеното решение по настоящия казус нищожно, доколкото не са налице предпоставките за нищожност на съдебно решение. Нищожно е решението, постановено от ненадлежен или незаконен съдебен състав, както и извън правораздавателната дейност на съда, неподписаните или абсолютно неразбираеми съдебни решения. Следва да се отбележи, че в производството по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за развалянето на алеаторния договор съдът не се е произнасял с обвързваща сила по спорния предмет по настоящото дело, имащо за предмет делба на имуществото, след развалянето на договора за прехвърляне на право на собственост, срещу задължение за издръжка и гледане, с оглед последиците от развалянето на договора. В тази насока доводите на жалбоподателя за постановяване на решението при нарушение на процесуалните правила във връзка с участието в съдебния състав на съдия, взел участие при постановяването на решението за разваляне на алеаторния договор, са неоснователни. Постановеното решение от въззивния съд следва да се остави в сила, доколкото същото е правилно и обосновано, като не са налице касационните основания, сочени в касационната жалба по реда на чл.281 от ГПК. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение на Окръжен съд – Шумен, постановено на 04.11.2009 година, по гр.д. № 457/2009 година. Решението е окончателно.   Председател: Членове: 1. 2.