О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н   И   Е   № 462   С  о  ф  и  я, 05 ноември 2009 г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  02  н о е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 521/2009 година.   С касационен протест от Апелативна прокуратура – Велико Търново се атакува решение № 105 от 02.07.2009 г. по ВНОХД № 117/2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново, като се навежда основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в същия съображения. Подсъдимият Е. Х. Б. от Република Гърция не се явява, като делото се разглежда в негово отсъствие при условията на чл.269 ал.3 т.3 б.”б” от НПК. Договорно наетият му защитник адв. Хр. Богданова от САК моли протеста да бъде оставен без уважение.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 30/12.03.2009 г. по НОХД № 260/2007 г. на Окръжен съд-Плевен подсъдимият Е. Х. Б. от гр. Х., Република Гърция, гръцки гражданин, е признат за невинен по две обвинения по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.2 ал.2 от НК за това, че на 15.04.2001 г. и на 15.04.2002 г. в Плевен, като изпълнителен директор на “Плама”-АД, с променено наименование “Нова Плама”-АД, със седалище и адрес на управление в Плевен, като данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 ал.1 т.2 от ЗОДФЛ, в първия случай е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 73 791,96 лв, за доходи, произтичащи от източник в Република България, като не е подал данъчна декларация по силата на чл.41 ал.1 от същия закон за деклариране на облагаем доход за 2000 година, а във втория случай, че в същото му качество избегнал плащането на данъчно задължение в особено големи размери – 79 411,56 лв за доходи, произтичащи от източник в РБ, като затаил истина в годишна данъчна декларация, която се изисквала по силата на чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ, относно действително получения доход във връзка с повереното му и осъществено управление на дружеството и е оправдан по така предявените му обвинения. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура – Плевен като неправилна, необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова за осъждането на подсъдимия и по двете предявени му обвинения за данъчни престъпления, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. С подадения протест прокурорът изразява недоволство от въззивното решение, съзирайки наличие на касационното основание “нарушение на закона” и иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от апелативната инстанция. В пренията пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по съображенията, изложени в него.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че касационният протест следва да бъде оставен без разглеждане поради следното: Касационният протест не отговаря дори на минималните изисквания за предизвикване проверка от ВКС на атакувания съдебен акт. И ако лаконичното му съдържание преповтаря изложеното във въззивния протест, той не е съобразен и с характера на претендираната проверка и правомощията на касационната инстанция. За разлика от въззивния съд, който е длъжен да провери първоинстанционната присъда изцяло както с оглед на наведените му оплаквания и развити от страните доводи, така и служебно, настоящата инстанция извършва проверката на второинстанционния съдебен акт в рамките на заявените основания и подкрепящите ги данни. Именно последното и в най-малка степен не е съобразено от протестиращия прокурор. Макар формално да сочи, че с атакуваното решение е допуснато “нарушение на закона”, жалещият се прокурор в три изречения прави опит за разбор на показанията на св. П на “много други свидетели” за получаването “поне един път” от страна на подс. Б. на дължимо месечно възнаграждение, но доколкото за това обстоятелство липсвали съответни счетоводни записвания, то настоява размерът му да се определи съобразно заключението на “вещи лица”. Накрая, формулирайки искането си, настоява ВКС да упражни правомощието си по чл.354 ал.3 т.3 от НПК, т.е. да се отстрани нарушение (но какво?) на материалния закон, допуснато при постановяване на оправдателна присъда. Касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК е налице, когато при правилно установени факти не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В случая прокурорът не сочи каквото и да е нарушение на съда при извличане на правно значимите факти, а от друга страна няма развити каквито и да е съображения поради що счита, че материалният закон е нарушен. Така подаденият протест, макар да е предизвикал деволутивното си действие, всъщност представлява негодно процесуално средство на обвинителя да обоснове и получи съответната подкрепа от настоящата инстанция за отстраняване на каквото и да е, било процесуално, било материалноправно закононарушение и следва да бъде оставен без разглеждане.   С оглед на изложеното и на основание чл.32 ал.1 т.3 вр.чл.351 ал.4 т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново против решение № 105 от 02.07.2009 г. по ВНОХД № 117/2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново и ПРЕКРАТЯВА образуваното по него касационно производство по н.д. № 521/2009 г по описа на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо наказателно отделение.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: