Р Е Ш Е Н И Е № 547 София, 03.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 918 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. „Т.-3”-к. на „М. М.-и.”-Е., представлявано от процесуален представител юрисконсулт К. М. срещу решение № 123/16.05.2012 г. по гр.д.№143/2012 г. на Окръжен съд-гр.Стара Загора. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност и необоснованост на извода на въззивния съд , че работодателят е бил известен за извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение още на 18.01.2011 г. и че при издаване на заповедта за уволнение е изтекъл преклузивния срок по чл.194 КТ . Изразява се становище, че явяването на работника в приемния ден при управителя на рудника не може да обоснове извод за откриване на нарушението, извършено от него.Липсват доказателства, за направено признание , още повече, че същият в исковата си молба твърди, че не го е извършил.Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноски за възнаграждение за процесуално представителство за трите инстанции съобразно предвиденото в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба С. З. К.,чрез процесуалния си представител адв.Н. К., оспорва жалбата. С определение №1091/18.10.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия материалноправен въпрос, следва ли под „откриване” на дисциплинарното нарушение да се разбира узнаването му от субекта на дисциплинарна власт по информация дадена от извършителя. Прието е ,че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с решение №93/18.04.2003 г. по гр.д.№2753/2001 г.,ІІІ г.о., което е касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По така поставения въпрос, допуснат до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното: Съгласно чл.194 ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Краткият срок тече от откриване на нарушението- това е узнаването му от субекта на дисциплинарна власт. То трябва да обхваща пълна информация относно субекта на извършването му, време, място и начин на осъществяване, всички обективни и субективни признаци отнасящи се до нарушението.Само получаването на достатъчно данни , позволяващи установяването на всички негови съществени признаци и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение, може да бъде определено като откриване. Настоящият състав на ВКС споделя разрешението на правния въпрос, дадено с цитираното по-горе решение на ВКС постановено по реда на ГПК /отм./. По касационната жалба настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното: Ищецът работел по трудово правоотношение с жалбоподателя като машинен оператор на товарачни машини над 1,5 куб.м. На 13.01.2011 г. при извършена полицейска проверка на личния му автомобил, в резервоара било установено наличие на 25 л индикирано със специален реагент на работодателя дизелово гориво, на стойност 62,50 лв.По повод проверката било образувано досъдебно производство №17/2011 г. на РУП –Гълъбово . Ищецът бил привлечен като обвиняем по чл.204 б.”а” вр.чл.201 НК, но тъй като възстановил стойността на горивото, наказателното производство било прекратено и делото изпратено на РУП-Гълъбово за налагане на административно наказание по чл.218-б НК.Постановлението за прекратяване било получено от работодателя на 03.09.2011 г. Преди това с писмо от 26.08.2011 г. на РУП-Гълъбово , работодателят по повод направено от него запитване ,бил уведомен за установеното по досъдебното производство, повдигнатото обвинение и прекратяването му. На 18.01.2011 г. ищецът посетил в приемния му ден управителя на рудника, като съобщил за полицейската проверка и искал да знае как ще се постъпи с него.Според показанията на свид.Н. Г., присъствала на разговора, не се е коментирало за индикирано гориво.Със заповед №09/10.10.2011 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание уволнение, като е прието, че са налице нарушения на трудовата дисциприна по чл.187 т.т.7 и 8 КТ-злоупотреба с доверието на предприятието и неизпълнение законните разпореждания на работодателя, издал изрична заповед, с която се забранява изнасянето на горива , смазочни материали и др. от работниците, без надлежно разрешение.С въззивното решение е отменено решението на първоинстанционния съд, който отхвърлил исковете по чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ, предявени от ищеца. Въззивният съд ги е уважил, като е приел, че жалбоподателят е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение в разговора на 18.01.2011 г. и че дисциплинарната отговорност е погасена, поради изтичане на преклузивния срок по чл.194 ал.1 КТ. С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, този извод не е правилен.От доказателствата по делото е установено, че с получването на постановлението за прекратяване на досъдебното производство на 03.09.2011 г. или най-рано с получаването на писмото на РПУ от 26.08.2011 г. работодателят е получил всички необходими данни за извършеното дисциплинарно нарушение от ищеца и по този начин то е било открито. Неправилен е изводът ,че това е станало още на 18.01.2011 г. Разговорът на ищеца с управителя е бил посветен на това, какво ще се случи с него във връзка с проведената полицейска проверка, а не на съобщаване на конкретни данни , позволяващи установяването на всички съществени признаци на деянието.Узнаването на извършеното дисциплинарно нарушение е станало най-рано с получаването на цитираното писмо, с което управителят е бил уведомен за установеното в досъдебното производство и повдигнатото обвинение. Тогава може да се приеме, че е било открито нарушението.Наложеното наказание на ищеца е в рамките на законовия срок и поради това неговата дисциплинарна отговорност не е погасена по давност.Извършеното нарушение обективно е много тежко и следва да бъде наказано с най-тежкото дисциплинарно наказание. Претендирани са от жалбоподателя разноски за всички инстанции за процесуална защита, което следва да бъде уважено, с оглед изхода на делото и въз основа на чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.7 ал.1т.1 от Наредба № 1/04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 123/16.05.2012 г. по гр.д.№143/2012 г. на Окръжен съд-гр.Стара Загора и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. З. К. против Р. „Т.-3”- к. на „М. М.-и.”-Е. искове по чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ, както следва: -за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му извършено със заповед №09/10.10.2011 г. на управителя Т. К.; -за възстановяване на предишната работа като машинен оператор на товарачни машини над 1,5 куб.м., участък РТНК-5; -за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето от 10.10.2011 г.-17.10.2011 г. през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 376,92 лв. ; по чл.225 ал.2 КТ за времето от 18.10.2011 г. до 24.10.2011 г. през което е работил по трудов договор с по-ниско възнаграждение в размер на 60,12 лв. и по чл.225 ал.1 КТ за времето от 25.10.2011 г. до 10.12.2011 г. през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата 2010,29 лв.,ведно със законната лихва от 12.12.2011 г. ОСЪЖДА С. З. К. да заплати на Р. „Т.-3”-к. на М. „М.-и.”-Е. сумата 810 /осемстотин и десет/лв. направени разноски по делото за процесуално представителство за трите инстанции . В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: