О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 612 София, 23.11.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………….......……............................. и с участието на прокурора ………....…...…………….................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3130 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1-във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 12841/7.Х.2015 г. на [фирма]-София, подадена против определение № 2538 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.VІІІ.2015г., постановено по ч. гр. дело № 1905/2015 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу определение № 1344/26.ІІІ.2015 г. на Благоевградския ОС – за прекратяване на първоинстанционното пр-во по т. д. № 28/2015 г. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение търговецът настоящ частен касатор претендира отменяването му, както и присъждане на направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК дружеството частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но - вместо ясно и точно да формулира релевантен за изхода на делото въпрос, твърди следното: 1. На страната се вменява задължение, във връзка с плащане на държавна такса, да представи доказателства за нареждане на сумата в указания срок; 2./ На страната не е вменено и не може да бъде вменено задължение да следи и съблюдава за датата на постъпване на сумата по сметката на съда. Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, били следните пет въпроса: 1./ Може ли гражданският съд, въпреки, че е изискал само представяне на документ за внесена държавна такса и при условие, че това указание изпълнено, да прекрати производството поради неполучаване – в субективно определен от него срок – на наредената сума на държавната такса?; 2./ Ако страната е изпълнила в срок задължението си да представи документ за внесена държавна такса и същата такса е получена от съда, има ли съдът право да прекрати производството, като прецени, че фактът, че сумата на държавната такса не е постъпила по сметката му в деня на нареждането може да се вмени във вина на страната, извършваща плащането?; 3./ Допустимо ли е гражданският съд, след като издаде разпореждане за отстраняване на нередовности по искова молба във връзка с образуване на делото, да приеме – въпреки точното изпълнение на неговото разпореждане – че страната следва да изпълни допълнителни условия, за да бъде образувано делото?; 4./ Следва ли страната, за да спази буквата на закона, да осигури получаването по сметката на съда на определената държавна такса или се счита, че тя е спазила преклузивния срок ако е наредила дължимата д.т. и е представила доказателства за това в определения от съда срок?; 5./ Има ли разлика дали плащането е било извършено чрез онлайн банкиране, т.е. „електронно” - чрез електронен платежен документ или е извършено писмено – с попълване на платежно нареждане в определен клон на банка? Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че представеният по делото документ не удостоверява извършеното плащане, макар и да било очевидно, че преводът на сума в размер на определената държавна такса от 32 000 лв. е бил нареден по интернет, но за да можело да се установи, че наистина е направен, това обстоятелство следвало да бъде надлежно удостоверено от съответната банка (с подпис на съответния неин служител и поставен печат на кредитната институция). Докато уникалният регистрационен номер /123966665 от датата 22.ІІІ.2015 г./ на паричния превод всъщност означал само, че той е бил нареден по вярна сметка и че при наличие на средства по същата те биха могли да бъдат преведени, а визираният срок на валидност предпоставял, че до неговото изтичане /на датата 30.ІІІ.2015 г./ нареждането за превод можело да изчаква постъпване на парични средства по сметка на наредителя, с които да бъдела извършена операцията. Същевременно, по довод на търговеца частен въззивник, съставът на САС е могъл да констатира, че с горепосочената държавна такса сметката на първостепенния съд е била заверена на датата 26.ІІІ.2015 г.- три дни след изтичането на дадения срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. При тези данни по делото от значение за точното прилагане на закона (чл. 128, т. 2 ГПК, но също така и чл. 60, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи) се явява формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК предпоследен правен въпрос, а именно дали следва страната, т.е. ищецът, да осигури реалното получаване по сметка на първостепенния съд на съответната дължима по делото държавна такса, или за спазване на преклузивния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК е достатъчно да са представени доказателства, че в пределите на същия плащането на държавната такса е било надлежно наредено. В процесния случай необходимостта от допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол произтича от това, че внасянето на дължимата държавна такса е било предприето от търговеца настоящ частен касатор в неприсъствен ден от едноседмичния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК чрез т. нар „интернет банкиране”, т. е. безкасово, а според чл. 305 ТЗ такова плащане се смята за „завършено” със заверяване на сметката на кредитора. Наред с това представеният с допълнителна молба документ, върху който липсвали подпис на банков служител и печат на банката на наредителя - [фирма] (B.: B.), е имал заверка от адвокат на частния касатор, извършена по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата. Следователно налице е противоречие между три закона – ГПК, ЗПУПС и ТЗ – досежно това кое плащане на държавна такса следва да се счита за извършено надлежно в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, което следва да бъде преодоляно. Разгледана по същество частната касационна жалба на [фирма]-София е основателна. Съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата в кръга на работата си адвокатът /вкл. и този от Европейския съюз/ има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Изрично в този законов текст е посочено, че пред съда те имат „силата на официално заверени документи”. Следователно меродавни в случая са обстоятелството, че завереният от адв Н. Ц. от САК препис от електронно платежно нареждане №[ЕИК], носещо датата на представяне 22.ІІІ.2015 г. /неприсъствен ден, неделя/ е било с посочен срок на изпълнение датата 23.ІІІ.2015 г. – т. е. последната от срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, както и обстоятелството, че представянето на този заверен по реда на чл. 32 ЗА препис от документ в канцеларията на първостепенния съд е извършено по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК: с пощенска пратка по куриер, чието приемане за изпълнение е станало на 23.ІІІ.2015 г. Изискването на чл. 128, т. 2 ГПК към редовността на всяка една искова молба е тя да се придружава от документ за „внесените държавни такси”, когато такива се дължат. В процесния случай Благоевградският ОС е имал качеството на получател на платежна услуга, към когото доставчикът й, в случая [фирма], е имал задължението по чл. 39, ал. 1, т.т. 1, 2 и 5 от Закона за платежните услуги и платежните системи да предостави - „незабавно след изпълнението на платежната операция” – да предостави информация за регистрационния й номер, платеца и стойността й, изразена във валутата, в която средствата са предоставени на разположение на получателя, а също и „вальора на заверяване на сметката на получателя”. При посочен срок за изпълнението му - датата 23.ІІІ.2015 г., която е последна от дадения на настоящия частен касатор срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, ирелевантно по делото е какъв е срокът на валидност на представеното в заверен препис електронно платежно нареждане, както и самото процедиране на доставчика на платежни услуги към получателя. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи, когато моментът на получаване на платежното нареждане не е работен ден за доставчика на платежните услуги на платеца, платежното нареждане се смята за получено на следващи работен ден. Ето защо, по отношение спорния в настоящето частно касационно производство предмет се налага извод, че - при съобразяване разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК - въззивната инстанция е могла да констатира, че със сума в размер на 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева), представляваща равностойността на дължимата държавна такса, сметката на първоинстанционния Благоевградски ОС е била заверена на по-късната дата 26 март 2015 г. След като търговецът настоящ частен касатор, действащ в процесуалното качество на ищец, е направил всичко зависещо от него, за да изпълни надлежно даденото му от първостепенния съд указание по чл. 129, ал. 2-във вр. чл. 128, т. 2 ГПК, то отговорът на релевантния правен въпрос е следният: При указание по чл. 129, ал. 2-във вр. чл. 128, т. 2 ГПК, дадено от първоинстанционен или от въззивен съд, когато плащането на дължимата държавна такса се извършва безкасово, т.е. електронно, в частност чрез т. нар. „интернет банкиране”, достатъчно за преценката дали същото е било изпълнено надлежно е не конкретната дата /вальор/, когато сметката на съответния съд е била заверена, а дали в пределите на дадения му преклузивен срок ищецът е наредил на своя доставчик на платежни услуги, т.е. на обслужващата го банка, да извърши превод на сума, равностойна на дължимата от него държавна такса, както и представил ли е той в същия срок в съдебната канцелария доказателство, че платежно нареждане за извършването на такава операция е било направено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение № 2538 Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.VІІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 1905/2015 г., КАКТО И потвърденото с него определение № 1344/26.ІІІ.2015 г. на Благоевградския ОС за прекратяването на образуваното пред него първоинстанционно производство по т. д. № 28/2015 г. „на основание чл. 129, ал. 3 ГПК”. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по исковата молба с вх. № 707 от 4.ІІІ.2015 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2