Р Е Ш Е Н И Е № 50011 София, 16.02.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, първо отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. №945/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. А. срещу решение №141 от 20.12.2021 г., постановено по в.гр.д. №466/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ състав, в частта му, с която е потвърдено решение №260058/07.07.2021 г. по т.д. №35/2020 г. на Силистренски окръжен съд за отхвърляне на иска на Т. А. против ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 30 000 лв. - разликата над присъдените 50 000 лв. до претендираните 80 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответното дружество за въззивната инстанция. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че при формиране на фактическите си и правни изводи, апелативният състав не е отчел поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Според касатора въззивният съд само формално е посочил, че се съобразява с критериите за справедливост, без да мотивира значението на конкретните факти относно следващото се обезщетение. Излагат се доводи, че видът и тежестта на уврежданията, както и липсата на пълно физическо и психическо възстановяване на ищеца, обуславят присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и осъждането на застрахователното дружество да заплати на касатора допълнително сумата от 30 000 лв. – над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г., както да му заплати дължимите разноски за всички съдебни инстанции. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. С определение №50551/02.11.2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следния правен въпрос, преформулиран от съда съгласно правомощията му, разяснени в т. 2 от мотивите на Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: Относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В проведеното на 13.02.2023 г. открито съдебно заседание не се явява касатора Т. А.. От неговия пълномощник – адвокат М. е депозирана писмена молба, с която се поддържа касационната жалба по изложените в жалбата съображения и се претендират разноски за всички съдебни инстанция, съобразно приложените по делата списъци по чл.80 ГПК. Ответното дружество ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД не изпраща представител в откритото заседание. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил частично решение №260058/07.07.2021 г. по т.д. №35/2020 г. на Силистренски окръжен съд относно началния момент на дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди като е постановил, че ответникът дължи законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от 13.01.2020 г. Съдът е присъдил разноски в полза на въззиваемото дружество в размер на 450 лв. С въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в обжалваната му от ищеца част, с която е отхвърлен иска на Т. Г. А. против ЗАД „Булстрад В. Иншурънс груп" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП на 19.12.2019 г. за разликата над присъдената сума от 50 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. (или 30 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. С оглед липсата на въззивна жалба от застрахователя въззивният състав е посочил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителната му част, поради което със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия) отговорността на ЗАД „Булстрад В. Иншурънс груп" АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да заплати на ищеца обезщетение за вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 19.12.2019 г. поради виновното поведение на Г. К. - водач на застрахования при ответника л.а. „К. С." с per. [рег.номер на МПС] . Произнасяйки се по оплакването на въззивника, че присъденият от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв. е занижен, въззивният състав е посочил, че в резултат на застрахователното събитие ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на ляв бъбрек, многофрагментно счупване на средната тръбеста част на лявата бедрена кост, счупване на лявата голямопищялна кост в областта на вътрешния кондил с линеарна фрактурна линия по оста от костта, счупване на лявата глезенна става, обуславящи, поотделно и заедно, наличието на трайно затруднение на ляв долен крайник, за срок не по-малък от 9-12 месеца за бедрената кост, при условие, че не възникнат усложнения като прогнозата е, че левият крак няма да се възстанови напълно функционално. Съдът е отразил, че останалите увреждания представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота, но съчетани с тежката травма на долния крайник, водят до клиничните предпоставки за изява на травматичен шок поради съпровождащата болка. Апелативният състав е кредитирал показанията на св. Б. П. - съжител с ищеца, от които се установява, че: след извършената операция, състоянието му било критично и постоянно викал от болка; след едноседмичен престой в болницата той е бил на легло пет месеца и половина; инцидентът се е отразил върху съня и психиката на ищеца - първите три месеца не спял „по цели нощи", стряскал се и викал; вследствие от инфекция, настъпили допълнителни усложнения, свързани с уринирането, поради което около месец и половина е бил с катетър и не е ставал от леглото; след като започнал да ходи, в продължение на пет - шест месеца се движил с помощни средства, но продължава да изпитва болки и затруднения. В обжалваното решение е отразено, че преценявайки размера на дължимото обезщетение за неимуществени врези, първоинстанционният съд правилно е приел, че сумата от 50 000 лв. представлява справедлив размер на обезщетението. Въззивният съд е посочил, че първата инстанция е приложила принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, след като се е съобразила с характера на причинените увреждания и отчитайки значителния период, през който ищецът е търпял болки и страдания, в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в продължително обездвижване, силни болки и невъзможност за водене на нормален живот, невъзможност да се грижи самостоятелно за себе, зависимост от чужда помощ в продължителен период от време и имайки предвид, че травматични увреждания в левия крак не позволяват неговото пълно възстановяване. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. По релевантния за спора пред касационната инстанция въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване : „Относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД“, е формирана трайна е непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. №566/2010 г. на II т.о.; решение №158/28.12.2011 г. по т.д. №157/2011 г. на I т.о.; решение №88/09.07.2012 г. по т.д. №1015/2011 г. на II т. о. и др., както и задължителна практика на ВС, съдържаща се в указанията, дадени в ППВС №4/1968 г. В т. ІІ от ППВС №4/1968 г. е прието, че „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. Според Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно ; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Според решенията на ВКС, посочени по-горе, съдът следва да прецени всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение да прецени приноса им спрямо увреждането, а не единствено да ги изброи. По правилността на въззивното решение в обжалваната му част. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че така формулираният въпрос е решен от въззивния състав в противоречие с указанията, дадени в ППВС №4/1968 г., както и в цитираната по-горе практика на ВКС, която настоящият състав споделя. За разлика от постановките, изложени по-горе, относно критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, в случая въззивният съд се е задоволил да изброи релевантните за размера на неимуществените вреди обстоятелства, така както са установени от първата инстанция, след което, действайки като контролно - отменителна инстанция, е потвърдил правилността на обжалваното решение. Във въззивното решение липсва произнасяне по оплакванията във въззивната жалба за необсъждането от първоинстанционния съд на твърдението на ищеца за занижен размер на обезщетението с оглед факта, че фрагментарното счупване на левия крак на ищеца е довело до скъсяване на крайника и че е налице намален обем на движение в тазобедрената, коленната и глезената стави, обуславящ пожизнена инвалидност. В тази връзка в обжалваното решение не е обсъдено в пълнота и заключението на експерта по извършената допълнителна СМЕ, прието от първата инстанция на 02.06.2021 г. Настоящият касационен състав възприема релевантните за спора по чл. 52 ЗЗД обстоятелства, приети за установени с въззивното решение, а именно че: 1.) в резултат на застрахователното събитие ищецът е получил : контузия на ляв бъбрек ; многофрагментно счупване на средната тръбеста част на лявата бедрена кост ; счупване на лявата голямопищялна кост в областта на вътрешния кондил с линеарна фрактурна линия по оста от костта ; счупване на лявата глезенна става; 2.) посочените по-горе травматични увреждания са обусловили, поотделно и заедно наличието на трайно затруднение на ляв долен крайник за срок не по-малък от 9-12 месеца за бедрената кост ; прогнозата е, че левият крак на ищеца няма да се възстанови напълно функционално с възможност да възникнат допълнителни усложнения и 3.) останалите увреждания, съчетани с тежката травма на долния крайник водят до клиничните предпоставки за изява на травматичен шок, поради съпровождащата болката ; след извършената операция и едноседмичен престой в болницата ищецът е изпитвал изключителна болка като в продължение на пет месеца и половина е бил на легло; инцидентът се е отразил върху съня и психиката на ищеца - първите три месеца не спял „по цели нощи", стряскал се и викал; вследствие от инфекция, настъпили допълнителни усложнения, свързани с уринирането, поради което около месец и половина е бил с катетър и не е ставал от леглото; след като започнал да ходи, в продължение на пет - шест месеца се е движил с помощни средства като продължава да изпитва болки и затруднения. Отделно, с оглед допълнителното заключение по извършената СМЕ, следва да бъде отчетено, че понастоящем е налице намален обем на движението в тазобедрената, колянната и глезенната стави поради оток, болка и контрактура в ставите. При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че сумата от 80 000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Касационният състав акцентира върху следните обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетението в пълния му претендиран размер : На първо място съдът отчита, че тежката, съчетана травма на три нива в областта на ляв долен крайник (бедро, коляно – глезенна става) са довели до травматичен шок поради болката, съпровождаща тези механични увреждания. Релевантно за спора е и обстоятелството, че болката, съпровождаща оперативното лечение и последващата рехабилитация е непрестанен спътник на ищеца до пълното му възстановяване. На второ място съдът се съобразява с неблагоприятната прогноза, че левият крак няма да се възстанови напълно функционално, че са възможни усложнения, както и че понастоящем е налице намален обем на движението в тазобедрената, колянната и глезенната стави поради оток, болка и контрактура в ставите. На последно място съдът взима предвид болките и въздействието върху психиката на ищеца в резултат на настъпилите усложнения в здравословното му състояние. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата от 50 000 лв. до 80 000 лв. като вместо него бъде постановено осъждането на ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ да заплати на Т. А. още 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. (ответното дружество не е обжалвало въззивното решение относно датата, от която дължи лихва за забава, приета от въззивния съд). Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Отмяната на въззивното решение в обжалваната му част и уважаването изцяло на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди обуславя пререшаване на въпроса относно дължимите от застрахователното дружество разноски по делото за всички съдебни инстанции. За първата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 2 520.40 лв. ( с решението на първата инстанция ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 3 919.41 лв. - изчислени по компенсация при доказани от ищеца разноски в размер на 6 439.81 лв.). За въззивната инстанция ответното дружество дължи на ищеца разноски в размер на 2 316 лв., а за касационната инстанция – сумата 4 260 лв. Общо с настоящото решение застрахователят следва да бъде осъден да заплати допълнително на ищеца разноски за трите инстанции в размер на 9 096.40 лв. (2 520.40 лв. + 2 316 лв. + 4 260 лв. ) над присъдената сума за разноски от първата инстанция от 3 919.41 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал.1, ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №141 от 20.12.2021 г., постановено по в.гр.д. №466/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ състав, в частта му, с която е потвърдено решение №260058/07.07.2021 г. по т.д. №35/2020 г. на Окръжен съд Силистра за отхвърляне на иска на Т. Г. А. против ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД за сумата 30 000 лв., както и в частта, с която Т. Г. А. е осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД разноски за въззивната инстанция в размер на 450 лв., и вместо него постановява: ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], пл. „Позитано“ №5 да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Т. Г. А. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] допълнително сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) - разликата над присъдените 50 000 лв. до претендираните 80 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, резултат от ПТП, станало на 19.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД да заплати на Т. Г. А. допълнително сумата 9 096.40 лв. (девет хиляди деветдесет и шест лева 40 ст.) – разноски за трите съдебни инстанции, над присъдените разноски с първоинстанционното решение от 3 919.41 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: