Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр.София , 19 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Калин Софиянски след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 890/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, депозирано от Административния ръководител- окръжен прокурор на Окръжна прокуратура- гр. Варна за възобновяване на наказателното производство по н.д. 1147/2017 г. по описа на ВКС, Второ н.о., на основание чл.422 ал.1 т.3 от НПК. В искането се посочва, че спрямо осъдения М. Д. Х. е била постановена от Варненски окръжен съд присъда №21 от 05.04.2017 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.249 ал.1 във вр.с чл.26 от НК, за което му е било наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с решение №241 от 20.09.2017 г. на Варненски апелативен съд. С решение №40 от 23.04.2018 г. по н.д. №1147/2017 г., ВКС е отменил изцяло решението на Варненски апелативен съд по внохд №221/2017 г., като Х. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.249 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. В искането се твърди, че в основата на оправдаването на М. Х. са били поставени показанията на св.Й. Д., дадени в съдебното заседание на 21.12.2016 г. пред състав на Окръжен съд-гр.Варна, според които свидетелката е била дала разрешение на сина си М. Х. да тегли парични суми от банковата й карта. В този смисъл съдът е приел, че наличието на съгласие на титуляра на платежния инструмент, последният да бъде ползван от синовете и съпруга й изключва съставомерността на деянието по чл.249 ал.1 от НК. След постановяване на решението на ВКС е било образувано досъдебно производство /Постановление от 17.07.2018 г./ за престъпление по чл.290 ал.1 от НК,за това ,че на 21.12.2016 г. в [населено място] пред състав на Окръжен съд-Варна свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина. Посочено е, че в хода на това разследване е разпитан в качеството на свидетел П. П., а също така са приложени и сведения от Й. Д., в които тя е изложила обстоятелствата относно потвърдената от нея неистина пред ОС-Варна, както и сведения от адвокати А. А. и П. В.. На базата на тези материали, окръжният прокурор е направил заключение,че са налице основанията на чл.422 ал.1 т.3 от НПК, тъй като чрез разследване са събрани доказателства и са разкрити обстоятелства, които не са били известни на ВКС, постановил решение №40/23.04.2018 г. и които имат съществено значение за делото. Моли се да бъде уважено искането, като бъде възобновено н.д. №1147/2017 г.по описа на ВКС и делото да бъде върнато от стадия на касационното производство. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, като счита ,че са приложени достатъчно писмени данни, обосноваващи неговата основателност. Заявява, че допълнителни данни могат да бъдат събрани както чрез разследване, така и чрез проверка. Посочва, че ново установените от окръжна прокуратура данни компрометират тъкмо акта на касационната инстанция, доколкото тя, за да оправдае подсъдимия Х. се е позовала на лъжливите показания на св.Д.. Моли да бъде уважено искането и да бъде възобновено делото от стадия на касационното производство. Защитникът на осъдения-адв.Т. моли да бъде прието,че искането за възобновяване е неоснователно. На първо място възразява по отношение на писменото допълнение, направено към искането, тъй като счита, че същото е изготвено от некомпетентен орган, а именно от зам.окръжен прокурор. На следващо място, неоснователността на искането, според защитника се обосновава преди всичко с това , че приложените към него материали не са събрани по реда на НПК,тъй като лицата дали сведенията не са разпитани в качеството на свидетели. Осъденият М. Д. Х. редовно призован, не се явява пред касационната инстанция и не взема становище по искането за възобновяване на наказателното производство. ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл.420 ал.1 от НПК, а именно окръжен прокурор, предвид основанието, посочено в искането-чл.422 ал.1 т.3 от НПК и касае влязъл в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Внимателния прочит на искането за възобновяване на наказателното производство по н.д. №1147/2017 г. по описа на ВКС, сочи на недопустима синергия между основанието по чл.422 ал.1 т.1 и чл.422 ал.1 т.3 от НПК. Наказателното производство се възобновява, когато след влизане в сила на съдебния акт някои от доказателствата, върху които се основават присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински-чл.422 ал.1 .1 от НПК. За изясняване същността на това основание за възобновяване, от съществено значение се явява изясняването на съдържанието на понятието „неистинско доказателство“. Както е известно, доказателството е факт от обективната действителност, който е установен по реда, предвиден в НПК. Неистинското доказателство следва да бъде установено с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда- чрез разследване- чл.422 ал.2 от НПК. След като неистинността на доказателството по правило се установява с влязла в сила присъда, това означава, че основанието по чл.422 ал.1 т.1 от НПК се ограничава само до тези неистински доказателства, за които порокът, който ги е направил неистински, е престъпление /напр. документно престъпление, лъжесвидетелстване и т.н./. С други думи преценката дали е „неистинско“ доказателството ще се извърши с оглед състава на съответното престъпление. Изключение от правилото за установяване на неистинското доказателство с влязла в сила присъда, е чрез разследване. Чрез разследване неистинското доказателство може да се установи само, когато не може да се постанови присъда. А единствената причина за това да не може да се постанови присъда могат да бъдат основанията за прекратяване на наказателното производство /напр. настъпила амнистия, изтекла давност, смърт на дееца, изпадане на дееца в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта и др./. Няма друга причина за невъзможността да се постигне присъда. При това положение, след като окръжният прокурор претендира, че Й. Д. е депозирала неистинни показания пред състава на Окръжен съд- [населено място], т.е че е лъжесвидетелствала, е следвало да установи извършено от нея престъпление по чл.290 от НК чрез осъдителна присъда. Впрочем дори и чрез проведеното разследване, неистинността на фактите, за които е свидетелствала Д. не са установени, защото приложените материали, не са събрани по реда на НПК. След като има образувано досъдебно производство /№102/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр.Варна/ всички доказателства следва да бъдат събрани и проверени по надлежния процесуален ред. В този смисъл приложените обяснения на лицата Й. Д.,А. А. и П. В. нямат никаква процесуална стойност и не могат да бъдат взети предвид. В заключение, съдебната практика и правната доктрина приемат, че установяването на неистински доказателства чрез разследване от прокурора се извършва в самото производство, когато то не може да завърши с присъда, поради наличие на основание за прекратяване, или в хода на проверката за образуване на наказателно производство, което поради основания за прекратяване не може да бъде образувано. Във всички останали случаи неистинското доказателство следва да бъде установено с влязла в сила присъда. На следващо място, изборът на основание за възобновяване от окръжния прокурор, а именно по чл.422 ал.1 т.3 от НПК, е некоректен. При това основание е необходимо доказателствата или обстоятелствата , разкрити чрез разследване да бъдат новооткрити, т.е да не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането. Разликата в доказателствата и обстоятелствата при основанието по чл.422 ал.1 т.3 от НПК е в с оглед начина на установяването им. Когато те са установени чрез разследване, проведено от компетентен орган и по реда на НПК, ще имат характер на доказателства. Ако например са установени в рамките на друго наказателно производство /напр. заключение на вещо лице по друго дело, установило невменяемост на осъденото лице/, новите факти няма да имат характер на доказателства, а ще представляват обстоятелства по смисъла на чл.422 ал.1 т.3 от НПК. В заключение, все става дума за нови доказателства или обстоятелства, а не за доказателства, участвали при формиране на вътрешното убеждение на съда, които обаче са се оказали неистински. В последната хипотеза /каквато е и по настоящето дело/, основанието за възобновяване следва да бъде по чл.422 ал.1 т.1 от НПК. ВКС е обвързан от основанието, посочено в искането за възобновяване. Както вече беше посочено, по настоящето дело е налице несъответствие между посоченото правно основание от прокурора и изложените от него аргументи, чрез които то е обосновано, от една страна, а от друга- дори при законосъобразно посочване на основанието- чл.422 ал.1 т.1 от НПК- неистинското доказателство не е установено чрез присъда, за постигането на каквато няма процесуални пречки. По изложените съображения, ВКС намира, че не следва да уважава искането за възобновяване на н.д. №1147/2017 г. по описа на ВКС. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на н.д. №1147/2017 г. по описа на ВКС, депозирано от Административен ръководител-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-гр.Варна, на основание чл.422 ал.1 т.3 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/