Р Е Ш Е Н И Е №52 София, 10.05.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2217 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. М. чрез пълномощника й адвокат М. К. против решение № 377 от 6.03.2018 г., постановено по гр.д. № 911 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 771 от 24.02.2017 г. по гр.д. № 14936/2014 г. на Районен съд-Варна за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор **** и всички други приращения, като получената цена се разпредели поравно между Г. С. М. и Л. В. Б. Л. В. Б. чрез пълномощника си адвокат М. В. оспорва касационната жалба и поддържа, че при липса на одобрен за имота ПУП-ПРЗ същият не е урегулиран, а земеделски и при преценка реалната му поделяемост следва да се приложи чл.72 ЗН. С определение № 580 от 27.11.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: по какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл.72 ЗН и ЗСПЗЗ. Въпросът е относим по настоящото дело, по което въззивният съд, кредитирайки заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел, че за местността „Малка чайка“, където се намира имотът няма одобрен ПУП-ПРЗ, нито местността е определена за селищно образование и за нея да съществува план за новообразуваните имоти, поради което имотът е земеделски. Доколкото имотът не е в регулация за него не важат изискванията на ЗУТ, а за земеделски имот следва да бъдат спазени изискванията на чл.72 ЗН, която норма определя минималните размери на различните земеделски имоти при делбата. Тъй като процесният имот е под посочените граници, то той е неподеляем, както е посочило и вещото лице и делбата му следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. По основанието за допускане на касационно обжалване: В чл.72 ЗН и в чл.200 ЗУТ са въведени, чрез изисквания за минимални размери, пространствени критерий, относими при преценка реална поделяемост на един поземлен имот, като нормата на чл.72 ЗН се прилага за земеделски имоти, а нормата на чл.200 ЗУТ - за имоти в границите на населените места и селищните образувания. Преценката кои от критериите ще бъдат приложени се обуславя от основното предназначение на територията, в която попада имотът. Чл.7 ЗУТ урежда седем вида територии, като земеделските, горските и урбанизираните могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Основното предназначение на територията се определя от концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Определеният в чл.200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на населените места, т.е. за урбанизираните територии. Легалното определение за територия на населено място се съдържа в § 5, т.6 ДР ЗУТ – селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Урбанизирана територия са и селищните образувания, чиято дефиниция е в чл.3, ал.4 ЗАТУРБ /селищни образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население/ и чл.22, ал.1 ЗАТУРБ /територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници; селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище/. Границите на населеното място се определят от общия устройствен план съгласно чл.104, ал.1 ЗУТ, че този устройствен план определя преобладаващото предназначение на териториите и е задължителен при изработването на подробния устройствен план, както и чл.20 ЗОЗЗ, че границите на земеделските земи, които се включват в границите на убранизираните територии се определят с общ или подробен устройствен план. Урегулирането с подробен устройствен план определя конкретното предназначение на всеки имот, т.е. фактическите и правни действия, които носителят на вещното право може да извършва за вбъдеще /за урбанизираните територии вида конкретно предназначение е посочен в чл.8, ал.1, т.1 ЗУТ/ и е предпоставка за промяна на предназначението на земеделски имот по реда на ЗОЗЗ. Следователно щом поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който при преценка реалната му поделяемост се прилага чл.200 ЗУТ, като без значение е дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване атакуваното въззивно решение е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В случая приложимите критерии при преценка дали делбеният имот е реално поделяем на два дяла са тези по чл.200 ЗУТ, тъй като имотът попада в обхвата на одобрения през 2012 г. общ устройствен план на [населено място]. Обстоятелството, че липсва урегулиране с подробен устройствен план, който да определи конкретното предназначение на делбения имот, е неотносимо, тай като изискванията на чл.200 ЗУТ се прилагат и за неурегулираните имоти в урбанизирани територии, като в тази хипотеза е приложима процедурата по чл.201, ал.1 ЗУТ /с оглед обстоятелството, че имот в урбанизирана територия е предназначен за урегулиране с подробен устройствен план/, но не и тази по чл.201, ал.3 ЗУТ, тъй като последната касае само урегулираните поземлени имоти. Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази приключила ли е процедурата по изработване и одобряване на ПУП за процесния имот, разрешена със заповед № 305 от 31.08.2017 г. Ако процедурата не е приключила, следва да изслуша експертно заключение за възможните варианти за реална поделяемост на процесния имот при приложение ограниченията по чл.200 ЗУТ, спрямо които да предприеме действията по чл.201, ал.1 ЗУТ. Ако процедурата е приключила - да прецени приложимостта на чл.201, ал.3 ЗУТ. При положително становище за поделяемост съдът ще следва да даде указания на страните да представят скица-проект по чл.52, ал.1 ЗКИР. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 377 от 6.03.2018 г., постановено по гр.д. № 911 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: