Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 04 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 240 по описа за 2013 година. Постъпило е искане от осъдения А. Д. М. за възобновяване на нохд № 1497/12 г. по описа на Районния съд – гр. Ловеч. Възразява се наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК с искане за оправдаване. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява, като искането се поддържа от защитата му. Представят се писмени бележки, по съдържание абсолютно идентични с постъпилото искане за възобновяване. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 69 от 04.12.2012 г. по нохд № 1497/12 г. ЛРС осъдил подс.М., както следва: 1) на основание чл.159г, във връзка с чл.159б , ал.1, чл.159а, ал.2, т.т.2 и 3, чл.159а, ал.1, чл.29, ал.1 б.”а”, чл.26, ал.1, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 НК – на три години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор; 2) на основание чл.156, ал.3, т.т.2 и 3, във връзка с чл.156, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 НК – на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; 3) на основание чл.159г, във връзка с чл.159в, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 НК – на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; 4) на основание чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК на пробация; 5) на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, като е наложено най-тежкото, а именно три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; 6) на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 08.06.2012 г. Присъдата влязла в сила на 19.12.2012 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането на осъдения е подадено в ЛРС на 11.01.2013 г. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият М. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тях, а съдът, като установил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Като съобрази горното доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Липсват основания за възобновяване на наказателното дело и съображенията за това са следните: 1. При разглеждане на делото не са допуснати претендираните от искателя нарушения на процесуални правила, нито се установяват такива, за които настоящата инстанция следи служебно. Съставът на съда не е незаконен, по смисъла на чл.348, ал.2, т.3 НПК. Обстоятелството, че разпитът на пострадалата в досъдебното производство, проведен по реда на чл.223, е извършен от съдия В. – член на съдебния състав, разгледал и решил делото по същество, не се обхваща от хипотезите по чл.29, ал.1 НПК, и само това не предпоставя наличието на условията на чл.29, ал.2 НК, а други доводи за предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото, на същия съдия, не се сочат от искателя и защитата му. Данните, съдържащи се в протокол от съдебно заседание от 04.12.2012 г. (л.53 и сл.), както и тези от досъдебното производство, не дават основание да се приеме, че не са били налице предпоставките за прилагане на особената процедура (действително направено безпротиворечиво волеизявление по чл.371, т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка на решаващия съд); редът за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, регламентиран в глава двадесет и седма от НПК е спазен, а присъдата на ЛОС е постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК. Наказанията на подсъдимия са индивидуализирани по реда на чл.58а, ал.4 НК. Обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 НПК, като в обстоятелствената му част се съдържат достатъчно ясни фактически положения за признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави. Що се отнася до оспорването на признатите от подсъдимия факти, на плоскостта на изложеното по-горе и в съответствие с указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т.8, може да се добави, че допустимата защита на подсъдимия е ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт, тъй като той доброволно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира доказателственото им обезпечаване, в настоящото производство. Друг е въпросът, че същите обстоятелства, няма пречка да бъдат поставени на вниманието на съответния прокурор, с оглед на възможното осъществяване на правомощията по чл.422, ал.1, т.3 НПК. Последното е относимо и към доводите относно данните, съдържащи се в сл.д.№ 111/11 г., на което защитата на осъдения е поставила акцент. 2. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Правната оценка на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, приети за установени по реда на чл.373, ал.3 НПК, е правилна и законосъобразна. При оценката на признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави по чл.156, 159г, във връзка с чл.159б и по чл.159г, във връзка с чл.159в НК съдът по същество е съобразил указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/09 г. на ОСНК на ВКС, т.3. В същите предели, правилно е ангажирана отговорността на осъдения и за престъпление по чл.343в НК. 3. Наложените на осъдения наказания са индивидуализирани по реда на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55 НК, като по вид и размер не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Друг е въпросът, че за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, съображенията на решаващия съд са повече от декларативни, а на места дори неправилни. По-обстоен коментар е излишен, доколкото настоящата проверка е инициирана по искане на осъдения. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Д. М. за възобновяване на нохд № 1497/12 г. на Районния съд – гр. Ловеч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: