Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 23.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 645/2017 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор от апелативна прокуратура–гр. София срещу решение № 87 от 23.02.2017 г. на Софийския апелативен съд (САС), постановено по ВНОХД № 16/2017 г. по описа на същия съд. В протеста на прокурора са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 1 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. На първо място, представителят на обвинителната власт е изложил съображения, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на чл. 305, ал. 6 от НПК, забраняващ присъдата да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на подсъдимия. Освен това според прокурора САС неправилно интерпретирал доказателствата, за да обоснове липсата на субективен елемент на деянието. Кредитирайки обясненията на подсъдимия относно надписа на пакетчето „M. C. – M. de C.”, съдът счел, че той го възприел като „рекламен трик”, макар че подсъдимият по-скоро заявил, че си е превел думата „C.” като кока-кола, а „M.” като термин от кръстословиците за вид чай. Съдът се опрял на констатацията, че пакетчетата чай не били скрити, въпреки че разпиляването им в багажа на подсъдимия говорело, че той не искал да бъдат открити, като съзнавал, че пренася чай със забранено вещество, а именно кокаин. За пренасянето през граница бил ирелевантен фактът, че чаят бил закупен от магазин, за което подсъдимият представил бележка, още повече, че кутията липсвала, а били открити само пакетчетата. Не можело да се споделят твърденията, че обстоятелствата във връзка с личността на подсъдимия създавали единствено „смътни предположения за евентуална осведоменост, но не и категоричен извод за наличие на умисъл”. Тъкмо обратното, на базата на възможността да говори съответния чужд език, на ерудицията си и на познаването на културата и бита на гражданите на Перу, подсъдимият много добре знаел какво означава надписа на пакетчетата и съдържанието му, поради което било наивно да се твърди, че направил аналогия с кока-кола. Предвид тези аргументи прокурорът счита, че бил налице и субективният елемент на инкриминираното престъпление. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест на прокурора при САП по изложените в него съображения. Подсъдимият М. Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание на касационната инстанция и не взема лично становище по протеста на прокурора. Защитникът му адв. Д. счита, че атакуваното решение на САС следва да бъде оставено в сила, а протестът – отхвърлен като неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 222 от 21.09.2016 г., постановена по НОХД № 610/2016 г., СГС, НО, 24 състав, е признал подсъдимия М. Т. Т. за невинен в това, че на 01.07.2014 г. в [населено място], на летище С., пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество – чай от листа на кокаинов храст, с нетно тегло 40 грама, с процентно съдържание на активното вещество кокаин 0,27%, на стойност 1800 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК. По протест на прокурор при СГП срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 16/2017 г. по описа на САС, като с атакувано решение № 87 от 23.02.2017 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил съдебния акт на СГС. Касационният протест е допустим – подаден е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледан по същество, протестът на прокурора е неоснователен. При разглеждането и решаването на делото първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са убягнали от вниманието на втората инстанция. В частност, неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 305, ал. 7 от НПК (предишна ал. 6 – ДВ, бр. 63 от 2017 г. ). В касационния протест се твърди, че в първоинстанционната присъда СГС пространствено мотивирал като алтернатива приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, отразявайки в мотивите си, че дори ако поведението на подсъдимия е осъществявало и от субективна страна състава на инкриминираното престъпление, то деянието отново не би било престъпно поради малозначителността му. Според прокурора коментарът на съда през призмата на „ако” – „то” не водел до еднозначност на приетото решение относно виновността на дееца, което съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно „санирано” с акта на апелативния съд. При внимателния прочит на мотивите на първоинстанционната присъда става ясно, че в съдебния акт на СГС подробно и убедително е защитена тезата за отсъствие на субективната страна на инкриминираното по отношение на подсъдимия Т. престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК. Волята на съда в този смисъл достатъчно ясно е обективирана на стр. 7 – стр. 9 от мотивите, в които са изтъкнати и анализирани редица обстоятелства, обуславящи направения извод, че той не е съзнавал, че закупените от него пакетчета чай съдържат високорисково наркотично вещество и, съответно, че пренасянето му през границата на страната е забранено. В тази насока са коментирани фактите, че чаят е бил закупен от търговски обект – магазин за подаръци на летището в [населено място] – за сумата 21 перуански сола (около седем щатски долара), за която покупка, платена с дебитна карта, е била надлежно издадена касова бележка; че подобен артикул се разпространявал свободно в търговската мрежа в Перу с цел консумация; че филтърните пакетчета са били поставени в ръчния багаж на подсъдимия, без да бъдат укрити; че в багажа му не е бил установен тайник; че при извършената проверка от митническите служители на аерогара София поведението му било нормално, като той дори съдействал на проверяващите; при намирането на пакетчетата не отричал, че са негови, предал ги доброволно, обяснил откъде, как и защо ги закупил, представил касовата бележка за закупуването им. На стр. 10 от мотивите действително в алтернативен план съдът е развил накратко и теза за малозначителност на деянието, основаваща се на заключението на приетите заключения на физикохимична и съдебна психиатрична и токсикологична експертизи. Въз основа на тях е прието, че наличното в инкриминираното общо нетно количество чай (40 грама в 40-те броя пакетчета) процентно съдържание кокаин (0,27%) било незначително ниско, като количеството кокаин във всяко от отделните пакетчета не би оказало наркотичен ефект върху употребилото го лице и не би предизвикало токсични прояви, а при приемане на общото количество във всичките 40 броя пакетчета за някои лица би настъпил токсичен ефект, изразяващ се в еуфория, неспокойствие, лек до средно изразен тремор, сърцебиене, повишено кръвно налягане и т. н., каквито последствия биха се наблюдавали и при предозиране с метилксантинови стимуланти (кафе, чай, някои енергийни напитки). Оценявайки тези факти от гледна точка на обществената опасност на деянието, съдът е приел, че биха могли да обусловят явната й незначителност. Съдържанието на мотивите в тази им част обаче изрично обхваща и уточнението, че такъв въпрос би стоял само в случай, че поведението на подсъдимия Т. „осъществяваше и от субективна страна престъпния състав по чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК”. Използваната конкретна фраза: „За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и поведението на подсъдимия Т. да осъществяваше и от субективна страна престъпния състав на чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК, деянието нямаше да е престъпно…” съвсем не обуславя извод за нееднозначност на вътрешното убеждение на съда и колебание по въпроса дали е налице или отсъства субективният елемент от състава на престъплението. Напротив, цитираният израз ясно и недвусмислено показва, че разсъжденията във връзка с приложението на чл. 9, ал. 2 от НК са посочени единствено „за пълнота” – за изчерпателност на изложението, в случай, че по делото бяха налице доказателства и относно прекия умисъл на дееца. В такъв именно смисъл и въззивният съд е разчел мотивите на първоинстанционната присъда, като на стр. 8 от атакуваното решение е посочил, че изразяват допълнителни „евентуални възможни доводи” за оправдаването на подсъдимия, ако „биха били налице доказателства, мотивиращи и умисъла на дееца”. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с дадения от състава на САС прочит на аргументацията на първоинстанционния съд, както в цялост, така и конкретно в оспорената от прокурора част, като намира за необходимо да изтъкне, че съдържанието на съдебния акт следва да се интерпретира само според действителното му значение, без да се допуска изолирано тълкуване на отделни фрагменти извън общия смислов контекст на акта. Що се касае до възраженията на прокурора за неправилна интерпретация на доказателствата, с които е мотивирана липсата на субективен елемент на деянието, настоящият съдебен състав ги намира за свързани с обосноваността на въззивното решение. Макар и в касационния протест да са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, развитите от представителя на обвинителната власт съображения по същество разкриват недоволство от дадената от съдебните инстанции оценка на достоверността на обясненията на подсъдимия. Със залегналите в протеста доводи се изразява несъгласие с направения от въззивния съд извод относно отсъствието на пряк умисъл у дееца при осъществяване на деянието, като се настоява определени факти да бъдат интерпретирани по предложения от прокурора начин, разминаващ се със становището на въззивния съд. Това възражение представлява оплакване за необоснованост, на което ВКС не дължи отговор. То не е възведено като касационно основание, защото касационната инстанция няма правомощие да анализира и оценява самостоятелно доказателствените материали, замествайки суверенното право на въззивния съд като инстанция по фактите да прави собствена преценка на доказателствената съвкупност при съобразяване с процесуалните изисквания за това. ВКС многократно и последователно е изтъквал в решенията си, че касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на предходните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Атакуваните съдебни актове могат да бъдат проверявани само за наличието на пороци в доказателствената дейност на решаващите инстанции, в частност при изграждане на вътрешното им убеждение. В този аспект ВКС констатира, че всички възприети от състава на САС фактически положения, включително и досежно субективната страна на деянието, са изведени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. В процесуалната дейност на съда липсват пороци, които да доведат до съмнителност на приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда и то, след нова задълбочена собствена проверка на всички доказателствени материали и пълноценно изясняване на отправените от прокурора при СГП възражения за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд, обусловили извода за субективната несъставомерност на деянието. Доводите на прокурора са били подробно анализирани, като САС е изложил съдържателни аргументи защо ги приема за неоснователни (стр. 4, 5, 7 от решението). Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е кредитирал голословно обясненията на подсъдимия Т., че не е осъзнавал, че пренася през границата високорисково наркотично вещество кокаин под формата на чай. При проверката на това доказателствено средство са взети предвид комплексно установените по делото фактически обстоятелства, които са анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, обективно и коректно според действителния им смисъл, без да се допуска превратна интерпретация на което и да е от тях. От процесуална гледна точка правилно е изведено заключението, че фабричният надпис на пакетчетата с чай – „M. C. – M. de C.” – не доказва по начина, указан в чл. 303 от НПК, знанието на дееца за субстанцията, съдържаща се в пакетчетата. Споменатите вече по-горе факти относно начина и мястото на закупуване на чая, предназначението му – за подарък, мястото, където са били поставени в ръчния багаж на подсъдимия, поведението му при проверката и пр. пространно са коментирани и от двете предходни съдебни инстанции, като убедително подкрепят еднозначния извод за отсъствие на умисъл. На залегналите в атакуваното решение съображения не може да се противопостави соченият от прокурора аргумент, че личностните качества, интелектът и ерудицията на подсъдимия изключвали неосведомеността му относно съдържанието на закупения и пренасян през границата чай. Това твърдение правилно е оценено като недопустимо предположение, с което не могат да се мотивират изводите на съдебния акт. По отношение на наведения касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК в протеста не са изложени конкретни доводи, тъй като твърдението за наличието му изцяло се основава върху неоснователните претенции за неправилно разрешаване на въпроса за субективната страна на деянието. Съгласно чл. 304 от НПК оправдаването на подсъдимия М. Т. по обвинението за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК е законосъобразна и логична последица от субективната несъставомерност на инкриминираното деяние, като ВКС няма какво да добави към юридически точната аргументация на САС. С оглед изложеното може да се обобщи, че при проверката на атакувания въззивен съдебен акт не се констатират нарушения нито на процесуалните правила, нито на материалния закон. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 23.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 16/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, ІІ състав. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.