О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152 София, 12.04.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4505 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. В. и Р. П. В., чрез пълномощника им адвокат Н. А., против решение № 260653 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1570 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1485 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 17413/2017 г. на Районен съд - Пловдив и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на жилище-апартамент, разположено на третия и четвъртия етажи от четириетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, между съделителите и при права в съсобствеността: Т. П. В. – 1/8 ид. ч., Р. П. В.-М. – 1/8 ид. ч., Е. Д. П. – 2/8 ид. ч., В. В. Т. – 2/8 ид. ч. и А. В. Г. – 2/8 ид. ч., като е отхвърлено искането на Т. П. В. и Р. П. В.-М. за възстановяване на запазената им част от наследството на Т. П. В., починал на 24.06.1989 г. и Р. Т. В., починала на 27.03.1989 г. Е. Д. П. и А. В. Г., чрез пълномощника си адвокат М. Х. и В. В. Т., чрез пълномощника си адвокат Л. М., са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) действително ли е завещание, което има за предмет реална част от обособен обект, т.е. един негоден от вещноправна страна предмет; 2) действително ли е завещание, в което датата е посочена в края на завещанието, като годината е изписана преди подписа, а датата, след него; 3) от кой момент тече давността за искането за възстановяване на запазена част чрез намаляване на саморъчно завещание, което не е надлежно вписано в службата по вписванията, т.е. когато същото става известно на страната в хода на делото. Така поставените въпроси касаят следните фактически и правни изводи на въззивния съд: Страните са наследници по закон на Р. Т. В., починала на 27.03.1989 г. и съпруга й Т. П. В., починал на 24.06.1989 г., като касаторите Т. В. и Р. В.-М. са наследници на техния син П. Т. В., починал на 21.08.1982 г., а Е. П., А. Г. и В. Т., наследници на В. Д. И., починал на 1.02.2019 г., син на дъщеря им И. Т. И., починала на 31.08.2016 г. Общите наследодатели са придобили процесния имот с договор от 26.09.1970 г. за продажба на държавен жилищен имот. Със саморъчно завещание от 28.01.1984 г. Р. В. е завещала на дъщеря си И. И. 1/2 ид. ч. от процесния имот, като завещанието е обявено на 31.01.1992 г. по молба на И. И., а със саморъчно завещание от 20.04.1988 г., обявено на 12.04.1989 г. е завещала на дъщеря си 1/4 ид.ч. от имота. Със саморъчно завещание от 7.04.1986 г. (приложено в оригинал чрез приобщаване на нотариално дело № 1763/1986 г. на нотариус при РС-Пловдив) Т. В. е завещал на дъщеря си И. И. 1/2 ид.ч. от притежавания от него имот на [улица](сега [улица]) в [населено място] – четвърти етаж и таванско помещение, като завещанието е обявено на 21.12.1989 г. по молба на И. И.. Автентичността на завещанията е установена от експертното заключение. И. И. се е снабдила с констативен нотариален акт № 31, том І, рег. № П3518, дело № 282/27.12.2000 г. на 3/4 ид. ч. от имота, от които 1/2 ид. ч. по наследство и 1/4 ид. ч. въз основа на завещание, обявено с протокол от 12.04.1989 г. Съдът е приел за неоснователни възраженията относно действителността на завещанието на Т. В.. Посочил е, че изписаната в края на завещанието дата, но преди подписа, както е в случая, следва да се отчете като редовен реквизит на завещанието и не води до неговата нищожност. Счел е, че завещанието има предмет, тъй като с оглед начина на описание на имота, може да се направи извод, че същото се отнася именно за 1/2 ид. ч. от целия процесен имот. Имотът е описан чрез посочване на адреса му, притежаваната от завещателя идеална част и етажа му. Страните са заявили, че общите наследодатели не са притежавали друго имущество, т.е. завещателят не би могъл да завещае нещо различно. За обосновка на този извод съдът е отчел и че след съставяне на завещанието наследодателите са прехвърлили на И. И. 1/2 ид. ч. (по 1/4 всеки) от този имот (който договор е развален след смъртта им). Предвид нормата на чл. 41, ал.1 ЗН по силата на завещанието от Т. В. И. И. е придобила собствеността на 1/4 ид. ч. от процесния имот. Въззивният съд е приел за неоснователно искането за възстановяване на запазена част от наследството на Р. В. и Т. В., тъй като правото е погасено по давност. Посочил е, че давността започва да тече от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието. В случая и двете завещания са обявени от съответния нотариус по молба на И. И., с което тя е упражнила правата си на заветник и от този момент е започнал да тече давностния срок за предявяване правата по чл. 30, ал. 1 ЗН. Без значение е, че завещанията не са били вписани в службата по вписванията и Т. В. и Р. В.-М. не са могли да се запознаят с тях. Съгласно съдебната практика релевантно е не кога ищецът по иска по чл. 30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното разпореждане, а кога заветникът е изразил изрично или мълчаливо волята си да приеме наследството по завещание. Същевременно към момента на обявяване на завещанията все още не са били приети измененията в ЗС и ПВ, предвиждащи вписване на завещанията. Освен това на 27.12.2000 г. И. И. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост, с който се е легитимирала като собственик на идеални части и по завещание, т.е. това е още един момент, в който тя е упражнила правата си по завещанията. С оглед тези изводи на въззивния съд, не се констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси. Първият въпрос (действително ли е завещание, което има за предмет реална част от обособен обект, т.е. един негоден от вещноправна страна предмет) е обоснован с тезата, че процесният имот като самостоятелен обект на вещни права е разположен на две нива (трети и четвърти етаж), като от завещанието на Т. В. е видно, че завещава 1/2 ид. част от четвъртия етаж и 1/2 ид. част от принадлежностите към жилището, т.е. извършеното разпореждане е с идеална част само от четвъртия етаж (с част от едното ниво), което по същество съставлява разпореждане с реална част от самостоятелния обект и насрещната страна, чиято е доказателствената тежест, не е установила, че тази реална част може да бъде обособена съгласно действащото законодателство. С оглед посочената обосновка въпросът се явява неотносим, тъй като предпоставя, че е установено, че предмет на завещанието е реална част от процесното жилище, разположена само на нивото на четвъртия етаж на сградата. Въззивният съд обаче, тълкувайки волята на завещателя и обстоятелството, че това е единствения притежаван от наследодателите имот, е приел, че посочването на етажа е част от индивидуализацията на адреса на имота, заедно с името на улицата и града и не се касае до разпореждане с реална част от притежавания имот. Въпрос относно начина на тълкуване на волята на завещателя касаторите не поставят. Вторият въпрос (действително ли е завещание, в което датата е посочена в края на завещанието, като годината е изписана преди подписа, а датата, след него) е обоснован с твърденията, че видно от преписа от завещанието на Т. В. най-отпред е вписана годината, а по-долу е посочена и дата, като съдът не е изисквал препис от оригинала на самото завещание, а се е подвел по издадения на машина препис от същото, от който посоченото обстоятелство не може да се установи, а и доказателствената тежест за установяване действителността на завещанието е на насрещната страна, която се ползва от този документ. При посочената обосновка въпросът е изцяло неотносим, като несъответен на данните по делото и изводите на съда. Съдът е формирал изводите си не въз основа на машинописния препис от завещанието, приложен към отговора на исковата молба, а въз основа на оригинала му, приобщен като доказателства по делото заедно с нотариално дело № 1763/1986 г. на нотариус при РС-Пловдив. Оригиналния документ опровергава тезата на касаторите, че датата на завещанието е поставена след подписа. Третият въпрос (от кой момент тече давността за искането за възстановяване на запазена част чрез намаляване на саморъчно завещание, което не е надлежно вписано в службата по вписванията, т.е. когато същото става известно на страната в хода на делото) е свързан с тезата на касаторите, че съдът не е анализирал конкретните особености на настоящия случай, при който завещанието не е вписано, негов предмет е идеална част от имота, като е установено, че Р. В. вече тридесет години живее с него заедно с И. И., за която се е грижила през последните години от живота й и между тях не е имало противоречия относно притежанието на собствеността, а следователно касаторите е нямало как да узнаят, че наследодателите на техния покоен баща са направили завещания в полза на друг наследник с когото са живели съвместно. Касаторите не са приложили практика на ВКС, подкрепяща тезата им и в която да е дадено тълкуване, че погасителната давност за предявяване правото по чл. 30 ЗН започва да тече от момента, в който притежаващият правото узнае за завещанието, накърняващо запазената му част. По въпроса не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е практика на ВКС, на която се е позовал въззивния съд и в съответствие, с която е формирал изводите си. С решение № 142 от 21.04.2012 г. по гр. д. № 988/2011 г., ІІ гр. о. на ВКС е дадено тълкуване по въпроса за начина, по който следва да бъдат упражнени правата по завещание, за да се приеме, че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството, като е прието следното: Правата по завещание следва да бъдат упражнени чрез действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството, считайки себе си за собственик на разпореденото с тази сделка имущество. Тези действия следва да достигнат до знанието на наследника по закон, за да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството и да сочат обема на разпореденото със завещанието имущество-дали завещателното разпореждане е универсално или касае отделни имоти, притежавани от наследодателя към момента на неговата смърт. Простото уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на определено лице не може да постави началото на погасителната давност по отношение на претенцията за възстановяване на запазената част, тъй като само въз основа на него наследникът по закон не би могъл да прецени дали запазената му част е накърнена, т.е. дали следва да потърси по съдебен ред защита на своето право - за да се заяви едно право за защита пред съд страната следва да знае дали това право е накърнено и по какъв начин, тъй като процесуалният закон изисква посочване в исковата молба на обстоятелствата, на които се основава иска и точно формулиране на отправеното до съда искане /чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК/. Още повече, че фактът на накърняването на запазената част е обвързан не само с момента на откриване на наследството, но и с приемането на наследството, доколкото правата върху наследственото имущество преминават към ползващото се от завещателното разпореждане лице от момента на откриване на наследството, но само ако последното е било прието. В тази смисъл следва да бъдат възприемани и указанията, дадени в т. 3, буква ”г” на ППВС №7/1973 г. за това, че петгодишният давностен срок за погасяване на искането по чл. 30 ЗН започва да тече от момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието, тъй като на наследника по закон следва да бъдат известни направените от наследодателя завещания, за да може да упражни правото си. Когато саморъчното завещание е оставено на съхранение при нотариус, моментът, в който заветникът упражнява правата си по завещанието е моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено то съгласно чл. 27, ал. 4 ЗН – от този момент за наследника по закон съществува възможност да се уведоми за наличието на завещание и за лицето, в полза на което е направено то, за да защити евентуално накърнени с него свои имуществени права, като релевантно е не кога ищецът по иска по чл. 30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното разпореждане, а кога заветникът е изразил изрично или мълчаливо волята си да приеме наследството по завещание, тъй като съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановяват направените от ответниците по касационната жалба разноски, както следва: на Е. Д. П. и А. В. Г. сумата 1000 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат М. Х. и на В. В. Т. сумата 1000 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат Л. М.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260653 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1570 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Т. П. В., [ЕГН], [населено място], [улица] Р. П. В.-М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплатят разноски по повод касационната жалба, както следва: на Е. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1 и А. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.5 сумата 1000 лв. и на В. В. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 5, ап. 15 сумата 1000 лв. Районен съд – Пловдив да направи копия от документите по нотариално дело № 792/31.01.1992 г. и нотариално дело № 1763/7.04.1986 г., да приложи копията към настоящото дело и да върне оригиналите на нотариалните дела на Агенция по вписванията, [населено място]. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: