Р Е Ш Е Н И Е № 133 София 02.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2745 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на А. В. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Н. срещу решение №1097 от 2.06.2014г., постановено по в.гр.дело № 1309/2014г. на Софийски апелативен съд, гр.о., с което е потвърдено решение №238 от 10.01.2014 г. по гр. д. № 12542/2012 г. на СГС, ГО, І-6 с-в, частта, с която е отхвърлен искът на касатора за сумата от 10 000 лв./ разликата между 25 000 лв. и 35 000 лв./. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част - нарушение на чл. 52 ЗЗД и необоснованост. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък. Ответникът ЗК [фирма] не е заявила становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания и правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. За да отмени частично първоинстанцинното решение и да присъди на ищеца А. В. П. допълнително обезщетение по предявения от него иск по чл.226, ал.1 КЗ в размер на 5000 лв., САС е приел, че справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД е сумата от 25 000 лв. От значение при определяне на размера на обезщетението съдът е приел следните обстоятелства: броя, вида, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания от причинената при ПТП средна телесна повреда на ищеца, наличието на остатъчно явление – съединително –тъканно уплътнение в белите дробове, проявление на болки и страдания при студено и влажно време, козметичен белег на кожата в лявата половина на гръдния кош. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 25 000 лв. до 35 000 лв. Основателно е оплакването за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за търпените от ищеца вреди, съдът не е взел предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид да ги обсъди в тяхната съвкупност, което е в противоречие със дадените в т.ІІ на Постановление №4/68г. на Пленума на ВС указания, а също така и формираната при действието на ГПК в сила от 1.03.2008г. съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД. Понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, произтичащите от него фактически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. В конкретният случай, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта и последиците от получените от ищеца увреждания на белия дроб, времето на проявление на последиците от увреждането, както и възрастта на пострадалия. Според медицинското заключение, болките и страданията се проявяват не само при влажно и студено време, но и при физическо натоварване и усилие. Изпитването на болки и страдания при физическо натоварване несъмнено налага ограничения на ищеца в избора му да се занимава с определен вид работа и дейности, а той е в трудоспособна възраст, обстоятелство което не е взел предвид решаващия съд. Не без значение при определяне на размера на обезщетението е и обстоятелството, на което съдът не е отдал необходимото значение, че ищецът продължава да търпи болки и страдания почти три години след ПТП, каквито ще продължи да търпи при намален интезитет и след като изтекат три години от увреждането, според заключението на в.л. д-р Д.. При преценката на търпените неимуществени вреди съдът не е отдал необходимото значение за здравословното и психическо състояние на ищеца на остатъчното проявление от травмата на белия дроб, а именно, че лявата гръдна половина изостава в акта на дишането. Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства обосновават извод, че определеното от САС обезщетение в размер на 25 000 лв. е занижено. Настоящият състав на ВКС, ТК, намира, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение се явява сумата от 35 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно търпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на продължителността им, остатъчните проявления на увреждането и създадените за ищеца неудобства от полученото увреждане. В обжалваната част решение ще следва да бъде отменено и постановено решение, с което искът по чл.226, ал.1 КЗ бъде уважен допълнително за сумата от 10 000 лв. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество ще следва да заплати ДТ по сметка на ВКС в размер на 200лв. С оглед на изхода на делото, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на упълномощения от касатора адвокат К. Н. ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер от иска от 830лв., определено по Наредба №1 от 2004 г. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1097 от 2.06.2014г., постановено по в.гр.дело № 1309/2014г. на Софийския апелативен съд, гр. отделение, осми състав, в частта, с която е потвърдено решение № 238 от 10.01.2014г., постановено по гр.дело № 12542/2012г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 15.05.2010г. за разликата от 25 000 лв. до 35 000 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на А. В. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2010г. до окончателното й заплащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 200 лв. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на адв. К. Н., САК, адвокатско възнаграждение в размер на 830лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: