О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228 гр. София, 15.06.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Александър Цонев Членове: Филип Владимиров Джулиана Петкова като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1938/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. С. С., представляван от адв. Е. П., срещу въззивно определение № 672/09.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 525/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, с което е потвърдено определение № 260637/31.01.2022 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по гр.д.№12663/2019г. В частната жалба се излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение; оспорва се изводът на съда за недопустимост на производството поради идентитет с друго вече приключило дело между същите страни. Сочи се, че е налице само идентичност на страните, но претенциите на ищеца по двете дела произтичали от различни правопораждащи факти. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите: по какви критерии съдът е длъжен да приеме, че е налице едно и също основание на исковете в случаите на идентичнист на страните и искането по тях, следва ли да се приеме, че е налице различно основание на двата иска при наличие на различни изложени в тези искове правопораждащи факти, по които се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С обжалваното определение САС е приел, че производството е образувано по искова молба, с която се иска осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на задължението си за осъществяване на надзор и за обезпечаване на законосъобразно наказателно производство, по което да се съберат доказателства, доказващи по безспорен начин повдигнатото срещу ищеца обвинение по н.о.х.д. № 351/2014 г. на Плевенския окръжен съд, приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Въззивният съм приема, че първата инстанция правилно е прекратила производството на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка – сила на пресъдено нещо, формирана от постановеното решение № 100206/29.07.2020 г. по гр. д. № 119/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Ловешки окръжен съд за отхвърляне на предявения от С. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 800 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради неправилното му осъждане по н.о.х.д. № 351/2014 г. на Плевенски окръжен съд. Констатирано е, че в това предходното производство същият ищец е претендирал обезщетение за неимуществени вреди вследствие на същото наказателно преследване, като е налице пълен субективен и обективен идентитет, включително и по отношение на твърденията относно липса на извършен от разследващите органи ДНК анализ на трупа на жертвата, както и в частта относно искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. За ирелевантна се приема разликата в размера на претендираните обезщетения, предвид идентичността на правопораждащия фактически състав на претенциите – неправилно проведеното според ищеца разследване по наказателното производство, по което е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Питанията на касатора се свеждат до въпроса относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо и преценката за идентитет между влязло в сила решение и повторно заведено дело. ВКС счита, че същият е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която при предявяване на иск между същите страни за разрешаване на спор относно съществуването на право или правоотношение, по повод на което има влязло в сила съдебно решение по друго дело между страните, сезираният с иска съд следва да съпостави диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело и по този начин да прецени дали има съвпадение между предмета на делата, с оглед на произтичащата от чл. 299 ГПК забрана, като дължимата от съда преценка касае наличието на пълен идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението (решение № 33-2017-IIТО; решение № 33-2017-IIIГО; решение № 2-2015-IГО). Въззивният съд не се отклонил от това тълкуване - извършена е съпоставка на основанието на исковите претенции, като е установен пълен обективен и субективен идентитет на двете производства с едно единствено заключение - разлика в размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, която няма отношение към правопораждащия фактически състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 672/09.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 525/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: