4 Р Е Ш Е Н И Е № 196 СОФИЯ, 03.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1417/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение на Софийски градски съд, постановено на 02.10.2010 г. по гр.д. № 3807/06 г., е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 27.05.2006 г. по гр.д. № 539/05 г., с което е отхвърлен предявеният от Д. И. М. против В. И. И., починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от Д. В. И., М. И. И. и Ц. М. Н. установителен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК / отм./ за право на собственост на недвижим имот, представляващ 1/10 ид. част от 465.50/1259 ид. части от дворно място, цялото с площ 1 259 кв.м, в кв. 306 в м.ГГЦ-Г6, І част по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], вх.А, при съседи на мястото: В. А., А. А., д-р Б. и С. С., свещеник Р., Т. Д. и С. Г., заедно с апартамент на четвъртия етаж, с източно изложение в построената в мястото пететажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, една таванска стая и килер в зимника, с право на ползуване върху общо помещение – пералня. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от т адв. С. К. - А. като пълномощник на Д. И. М.. В жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Д. И., М. И. и Ц. Н. чрез своя пълномощник адв. С. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 107, т.ІІІ, дело № 553 от 17.10.2002 г. по описа на нотариус Р. Д. Д. И. М. продала на В. И. И. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 9 на четвъртия етаж във вх. А, с източно изложение, находящ се в жилищната сграда на [улица] [населено място], състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с една таванска стая и стая/ килер/ в зимника, с право на ползване на обща пералня, заедно с 1/10 ид. част от дворното място, в което е построена сградата. Твърдението на ищцата е било, че договорът за продажба е нищожен, тъй като е сключен с уговорка за обратно изкупуване. В подкрепа на твърдението си е представила копие от предварителен договор от 16.10.2002 г., с който В. И. и съпругата му М. И. продават на ищцата Д. М. същия имот за сумата 15 000 лв., която купувачката е следвало да заплати до 31.01.2005 г. Ответниците са оспорили автентичността на предварителния договор с възражение, че не е подписан от тях. Това възражение е намерено за основателно от въззивния съд, който се е позовал на заключението на съдебно- графичната експертиза, че подписите за продавач в предварителния даговор не са положени от В. И. и от М. И.. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните пред него и пред първата инстанция доказателства. Основателен е касационният довод за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото. Изводът на въззивния съд, че предварителния договор за продажба на процесния имот не е подписан от ответниците по иска, се основава на заключението на съдебно- графичената експертиза, което е ценено изолирано от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Не е взето предвид, че на гърба на договора се намира отбелязване за извършена на 17.10.2002 г. от нотариус Р. Д. нотариална заверка под № 13288 на подписите на М. И., В. И. и Д. М., както и за удостоверяване верността на препис от документа, като е отбелязано, че същият е представен на нотариуса от М. И.. По делото е било приложено копие от общия регистър, воден от нотариус Р. Д., видно от който под рег. № 13287 от 17.10.2002 г. е отразена извършена сделка - нотариален акт за покупко - продажба № 107, т.ІІІ, дело № 553, със страни: Д. И. М.- продавач и В. И. И.- купувач, със следващ по ред рег. № 13288 от 17.10.2002 г. е изведен предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № 9 на 4 етаж във вх. А, находящ се в жилищната сграда на [улица], със страни: М. И. И. и В. И. И. - продавачи и Д. М.- купувач, а под рег. № 13 289 - препис от този предварителен договор. Нотариусът, извършил тези удостоверявания, е бил разпитан като свидетел по делото и е заявил, че познава лично В. И. и М. И., че страните са присъствали на заверката на подписите на предварителния договор, тъй като непосредствено преди това е бил изповядан нотариалния акт за продажба. Независимо дали е било оспорено или не, заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство и не освобождава съда от задължението да направи съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, които са от значение за установяване на релевантни за спора факти. Съгласно чл. 157, ал.3 ГПК/ отм./, сега чл. 202 ГПК, съдът обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. В случая това не е сторено. Въззивният съд е възприел крайния извод на експертизата, без да обсъди заключението и да прецени доколко същото се явява обективно и обосновано предвид останалите доказателства по делото, използвания при експертизата сравнителен материал и изявлението на същото вещо лице, направено в съдебното заседание на 16.06.2005 г., че при изследване на подпис върху копие от документ заключението не може да бъде категорично, а само до степен на вероятност. Вещото лице не е изяснило, а и съдът не е изискал това от него, на какво се дължат констатираните различия в общите и частните признаци на изследваните подписи – имитация; положение на лицето, което полага подпис; бързина на полагане на подписа и пр. В нарушение на съществени съдопроизводствени правила съдът е отказал да допусне събирането на поисканите от касаторката гласни доказателства за установяване обстоятелствата около сключването на предварителния договор. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 133, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./, тъй като не се касае за установяване съществуването на предварителен договор за продажба на недвижим имот – за него страната е представила писмен документ, а за установяване автентичността на положените подписи и съответствието на представеното копие от него с оригинала, в какъвто случай забраната на чл. 133, ал.1,б. “а” ГПК/ отм./ не намира приложение. С оглед обстоятелството, че и двете страни са заявили, че не разполагат с оригинала на предварителния договор, като е установено и че оригиналът не се съхранява при нотариуса, извършил нотариалната заверка на подписите върху него и удостоверил верността на препис от същия, свидетелските показания са били допустими и на основание чл. 134, ал.1 ГПК/ отм./, доколкото не е установено документът да е бил загубен или унищожен по вина на страните. В обобщение на изложеното, касационната жалба е основателна. Въззивното решение като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 02.10.2010 г. по гр.д. № 3807/06г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: