РЕШЕНИЕ N 155 София.22.02.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Р. Иванова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА гр.дело N 3836/2008 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. В. от [населено място] срещу решение № 98 от 14.04.2008 година по гр.д. N 139/2008 година на Видинския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 764 от 6.12.2007г. по гр.д. № 1668/2007г. на Видинския районен съд и са отхвърлени искове на касатора по т.5 и т.6 от исковата молба - за присъждане на имуществени вреди по чл.200 КТ, които съставляват разходи за усилена храна и лекарства за времето от 13.09.07г. до 14.06.Юг. в размер на 5020 лева и 5400 лева. Касаторът счита, че с посоченото решение съдът неправилно е приложил чл.212 КТ, като е отказал да присъди средствата, необходими за специален хранителен режим и лекарства за хроничното му заболяване „хроничен бронхит и базална псевмосклероза", което съгласно експертно решение № 0536/14.06.2007г. на ТЕЛК ОПБ при университетска болница МБАЛ [фирма], [населено място], е диагностицирано като „Хроничен бронхит. Двустранна пневмофиброза. Обструктивен тип вентилаторна недостатъчност и дихателна недостатъчност I степен" и е призната 50% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидизиране до 1.06.20 Юг. Счита, че предявените искове са доказани както по основание, така и по размер, а ответникът дължи обезвреда в действително причинения и установен по делото размер. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - основания за касационна отмяна по чл.281, т.З от ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба. С определение № 148 /30.12.2008г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само по жалбата на К. Н. В. от [населено място] за имуществените вреди, които се претендират като периодични плащания за бъдеще време - лекарства и специален хранителен режим. Поставен е въпросът за субсидиарното приложение на гражданския закон в случаите на имуществена отговорност на работодателя при причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя. Разгледана по същество на наведените в нея касационни основания жалбата е основателна поради следното: С решението в частта, предмет на касационно разглеждане, Видинският окръжен съд е приел, че професионалното заболяване на ищеца има хроничен характер с тенденция за влошаване, а това налага спазване на стриктен хигиенно-диетичен режим и прием на поддържащи лекарства. Установил е размерът на средствата, които се влагат за изпълнението на предписаното лечение, чрез заключения на две неоспорени медицински експертизи - на гастроентереолог и диетолог, както и чрез разпит на свидетели. Независимо от това съдът е отхвърлил исковете за бъдеще време - от датата на исковата молба занапред, като е посочил, че препращащата норма на чл.212 КТ касае неуредените въпроси в раздел I и II на глава X КТ, а разглежданият не е такъв. Решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Субсидиарното приложение на гражданския закон спрямо уредбата на имуществената отговорност на работодателя обхваща всички въпроси, които не са изрично регламентирани в раздел I на глава X КТ -«Имуществена отговорност на работодателя», включително тези, които имат отношение към обема и съдържанието на вредата. Няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а рамерът -установим. В случая не се касае до бъдещи вреди за неопределено време, тъй като съдът е пропуснал да отчете направеното изменение на иска, съобразно което претенциите за специален хранителен режим и лекарства са изменени в смисъл: по т.5 от исковата молба петитумът да се счита предявен за заплащане на сумата 5020 лева, която сума представлява сбор от ежемесечните плащания от по 140 лева за храна, която обхваща времето от 13.09.2007г. до края на периода, визиран в ЕР на ТЕЛК от 14.06.2007г., а именно 14.06.2010г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. По т.6 от исковата молба петитумът да се счита предявен за сумата 5400 лева, която сума представлява сбор от ежемесечните плащания от по 150 лева за лекарства за времето от 13.09.2007г. до края на периода, визиран в ЕР на ТЕЛК от 14.06.2007г., а именно 14.06.20Юг., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Съдът е трябвало да отчете абсолютния размер на исковете /еднократно присъждане на вреди/ в рамките на висящото съдебно производство /чл.188, ал.З ГПК /отм./, наличието на основание за това плащане, което обхваща периода на последното инвалидизиране на ищеца, както и размера на вредите, определени от вещите лица. Изложеното налага касиране на неправилното решение и постановяване на друго по съществото на спора. С него ще се уважат исковете на К. Н. В. от [населено място] до размер на 2451,57 лева /74, 29 лв X 33 месеца/ за усилен хранителен режим и до размер на 3029,40 лева /91,80 лева X 33 месеца/ за лекарства. Лихвата върху сумите се дължи за всяка забавена вноска от датата на падежа до оконочателното изплащане на задължението. За разликата до предявените размери исковете са неоснователни, а постановеното въззивно решение - правилно и следва да се остави в сила. Касаторът не е представил доказателства за направени разноски в касационното производство и такива не се присъждат. Ответникът трябва да заплати съответна държавна такса в полза на Върховния касационен съд върху уважената част от иска. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г.о. РЕШИ ОТМЕНЯ решение № 98 от 14.04.2008 година по гр.д. N 139/2008 година на Видинския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 764 от 6.12.2007г. по гр.д. № 1668/2007г. на Видинския районен съд и е отхвърлен иск на касатора по т.5 и 6 от исковата молба - за присъждане на имуществени вреди по чл.200 КТ, които съставляват разходи за усилена храна и лекарства за времето от 13.09.07г. до 14.06.Юг. до размер на 2451,57 лева за усилен хранителен режим и до размер на 3029,40 лева за лекарства и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. В. от [населено място] сумата 2451,57 лева /две хиляди четиристотин петдесет и един лева и 57 ст./, съставляваща обезщетение за имуществена вреда от разходи за специален хранителен режим за времето от 13.09.07г. до 14.06.Юг., ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска от датата на падежа до оконочателното изплащане на задължението. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. В. от [населено място] сумата 3029,40 лева /три хиляди и двадесет и девет лева и 40 ст./, съставляваща обезщетение за имуществена вреда от разходи за лекарства за времето от 13.09.07г. до 14.06.Юг., ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска от датата на падежа до оконочателното изплащане на задължението. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Върховния касационен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 219, 24 лева. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете до предявените размери от 5020 лева и 5400 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.