2 Р Е Ш Е Н И Е № 414 София, 21.11.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1543/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Х. М., срещу въззивно решение №245 от 27.06.2011 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №408/2011 г. С него като е отменено частично решение №1118 от 11.01.2011 г. на Пернишкия районен съд по гр. дело №5460/2010 г. касаторът [фирма] е осъден да заплати на П. К. Г. 3 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.06.2007 г. Въззивният съд е приел, че при трудовата злополука вследствие физическо усилие и извиване/усукване/ на тялото ищецът е получил разкъсване на „къс полегат мускул”. Изпитвал е силни болки и страдания. Бил е временно неработоспособен за общо 47 дни. Възможно е при по-продължителна тежка физическа работа отново да се появяват болки в областта на травмата. По делото не е установено ищецът да е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е определил дължимото обезщетение на ищеца според степента и характера на увреждането, поради което то не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Присъденото обезщетение е в прекомерно завишен размер. Освен това ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Ответникът по жалбата П. К. Г., [населено място], не е заявил становище по жалбата. С определение №741 от 20.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №245 от 27.06.2011 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №408/2011 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса относно прилагане принципа по чл.52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: По делото е установено, че ищецът е работил по трудов договор при ответника. При трудовата злополука на 19.06.2007 г. вследствие физическо усилие и извиване/усукване/ на тялото ищецът е получил разкъсване на „къс полегат мускул”. Злополуката е предизвикана от възникнала авария от пробив на единия ручей за леене на метал, което е наложило да се действа бързо и потопяемите стакани да се сменят по-често. Ищецът е изпитвал силни болки и страдания. Бил е временно неработоспособен за общо 47 дни. Понастоящем движенията са му възстановени и не са останали неблагоприятни последици от травмата. Възможно е обаче при по-продължителна тежка физическа работа отново да се появяват болки в областта на травмата. При тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че ищецът не е допринесъл за трудовата злополука поради груба небрежност. Това е така, защото небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният работник или служител, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В случая не е установено нарушаване на основните правила за безопасна работа, нито нарушаване на технологичните правила, а увреждането е причинено от положени от ищеца интензивни усилия в обстановка на възникнала производствена авария. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва обаче да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото увреждането на ищеца - разкъсване на „къс полегат мускул”, не е тежко, а и след проведеното лечение има пълно възстановяване и липса на неблагоприятни последици от травмата. Ето защо не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. При съобразяване тежестта на полученото травматично увреждане и времето до пълното възстановяване на ищеца, следва да се приеме, че за обезщетяването му са необходими 2 500 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания. Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на П. К. Г. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 19.06.2007 г. за разликата над 2 500 лв. до 3 500 лв. Искът относно разликата над 2 500 лв. до 3 500 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на [фирма] трябва да бъдат присъдени 28.57 лв. деловодни разноски. По делото не са представени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение от 650 лв. за касационната инстанция е изплатено, поради което такова не може да се присъди. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №245 от 27.06.2011 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №408/2011 г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на П. К. Г. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 19.06.2007 г. за разликата над 2 500 лв. до 3 500 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. Г., [населено място], срещу [фирма], съдебен адрес - [населено място], иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата над 2 500 лв. до 3 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 19.06.2007 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №245 от 27.06.2011 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №408/2011 г. в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА П. К. Г., [населено място], да заплати на [фирма], съдебен адрес - [населено място], 28.57 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.