1 Р Е Ш Е Н И Е № 40 [населено място] , 13.05. 2019 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря:А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 97/19г. Производството е по чл.47 ЗМТА, образувано по иск на М. Т. Г. от [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум”СНЦ, [населено място] решение от 10.01.2013г. по в.арб.д. №0747/2012г. по описа на същия съд. Ищецът Г., чрез пълномощника си – адв. С. Паров поддържа доводи за нищожност на решението, алтернативно твърди основания по чл.47,ал.1,т.4 и 6 ЗМТА- че не е бил уведомен за заведеното арбитражно дело и не са спазени правилата,установени от ЗМТА за провеждане на арбитражната процедура. Ответникът –„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк.К. Т. намира иска за недопустим, с оглед разбирането си, че ищецът сам се поставил в положение да не може да бъде уведомен за арбитражната процедура, тъй като въпреки задължението по чл.7.2 от ОУ да уведоми кредиторът за промяна на адреса си не представил доказателства да е изпълнил това свое задължение. Изложени са и доводи по неоснователност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по арбитражното дело, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно АС процесуални действия, както и за постановеното решение, като ответникът също не сочи такива данни. Единствено въведения му довод за неизпълнение на задължение на ищеца да уведоми за промяна на адреса си няма връзка нито с фактите по делото, нито с твърденията в исковата молба, тъй като посоченият в договора за револвиращ заем адрес е същият, който лицето е заявило и към настоящият момент, а установеност на твърдяната от ответната страна промяна липсва. Не водят до извод за надлежно уведомяване на ищеца и приложените обратни разписки / в арбитражното производство/, доколкото липсват данни, установяващи твърдението на ответника за приложимост на конкретни правила от общите условия, които той не е представил т.е. не е установил спазване на предвиденото по отношение на фингираното връчване на книжа, по отношение на решението, с оглед началния момент на срока по чл.47, ал.1 ЗМТА. При тези фактически данни, следва да се приеме за установено твърдението на ищеца, че е разбрал за постановеното арбитражно решение на 10.12.2018г., спрямо която дата е спазен срока по чл.48, ал.1 ГПК. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47,ал.2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр.8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар.13,ал.1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар.6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл.48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т.3 на к.д. №15/02г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл.48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл.19, ал.1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл.48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес,то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл.405,ал.5 ГПК / изм. ДВ бр.8/17г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна,имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение.В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017г. по т.д. №403/17г. на ВКС, І т.о., решение № 63 от 26.04.2017г.по т.д. №2220/16г. на ВКС, І т.о. , решение № 32 от 07.03.2017г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., решение №23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а М. Т. Г. в качеството си на солидарен длъжник на кредитополучателя се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр.№8/17г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна, спрямо М. Г.. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 286.52лв. – съставляващи държавна такса и сумата 2000лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното против М. Т. Г. от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум”СНЦ, [населено място] решение от 10.01.2013г. по в.арб.д. №0747/2012г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, [населено място], да заплати на М. Т. Г. направените в настоящето производство разноски в размер на 2286.52лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: