Р Е Ш Е Н И Е № 208 София, 07 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 613 по описа за 2012 година. Постъпили са касационни жалби от подсъдимия Д. Г. Пръчков и гражданския ищец Б. Г. М. против присъда на Окръжния съд – гр. Благоевград, постановена по внохд № 522/11 г. Подсъдимият, чрез защитата си – адвокат П. Щ., претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Пред ВКС подс.П, редовно призован, не се явява, а адв.Щ. поддържа жалбата с искания за оправдаване и отхвърляне на гражданския иск. Гражданският ищец атакува посочената присъда на БОС само в гражданската част, като заявява, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК с искане за ангажиране отговорността на подсъдимия за законната лихва и направените от жалбоподателя разноски по делото. Пред ВКС жалбоподателят лично поддържа жалбата си и изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на подс.П. е неоснователна, а тази на гражданския ищец – частично основателна, относно законната лихва. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С обвинителния акт е предявено обвинение срещу подс.П. по чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4 и чл.194, ал.1 НК – за деяние, извършено на 29/30.07.2000 г. в [населено място] ; с предмет на престъплението в размер на 65 438,70 лева и пострадал Б. М.. В хода на нохд № 367/06 г. по описа на РРС е приет за съвместно разглеждане предявения от Б. М. срещу подс.П. граждански иск за имуществени вреди в размер на 64 628, 70 лева (като отчел връщането на три телевизора), ведно със законната лихва от деня на увреждането – 30.07.2000 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. М. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. 1.С присъда по нохд № 367/06 г. Районният съд-гр.Разлог осъдил подсъдимия П. (за деяние, извършено на 29/30.07.2000 г. в [населено място], с предмет на престъплението в размер на 1350 лева и пострадал Б. М.) на основание чл.195, ал.1 т.т.3 и 4, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.195, ал.2 НК и за сумата от 64 088,70 лева. Предявеният от М. граждански иск за имуществени вреди в размер на 64 628,70 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, е отхвърлен от РРС като неоснователен. 2.С решение по внохд № 460/07 г. (образувано по жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата, с искане за цялостно оправдаване, и по жалба на частния обвинител и граждански ищец срещу оправдателната и отхвърлителната части, с искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение, на основание чл.45 ЗЗД и за направените от него разноски по делото) БОС констатирал незаконен състав по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК, отменил посочената присъда на РРС и върнал делото за ново разглеждане. 3.С присъда по нохд № 317/08 г. РРС постановил присъда напълно идентична с тази под № 1. 4.По жалби на частния обвинител и граждански ищец М. (срещу оправдателната и отхвърлителната части на присъдата, с искане за осъждане по първоначално предявеното обвинение, на основание чл.45 ЗЗД и за направените от него разноски по делото) и на подсъдимия (срещу осъждането му, с искане за цялостно оправдаване) с решение по внохд № 468/09 г. БОС на основание чл.348, ал.3, т.1 НПК отменил присъдата на РРС и върнал делото за ново разглеждане. 5.С присъда по нохд №960/09 г. РРС осъдил подс.П. (за деяние, извършено на 29/30.07.2000 г. в [населено място], с предмет на престъплението три броя телевизори, собственост на М.), на основание чл.215, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и чл.2, ал.2 НК на наказание глоба в размер на 1000 лева, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4 и чл.194, ал.1 НК и за сумата от 65 438,70 лева, а предявения от М. граждански иск е отхвърлен, като неоснователен. 6.По жалби на подс.П. (срещу осъдителната част на присъдата с искане за оправдаване) и на частния обвинител и граждански ищец М. (оспорил изцяло постановения съдебен акт с искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение, на основание чл.45 ЗЗД и за направените от него разноски по делото), по внохд № 157/11 г. БОС отменил присъдата на РРС в частта, с която подс.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.215, ал.1 НК и вместо нея постановил нова присъда, с която го осъдил на основание чл.195, ал.1, т.т.3 и 4, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.54 НК (за деяние, извършено на 29/30.07.2000 г.в [населено място], с предмет на престъплението в размер на 1720 лева и пострадал М.) на една година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години, като оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.195, ал.2 НК и за сумата от 63 133,70 лева. Със същата присъда подс.П. е осъден да заплати на Б. М. сумата от 370 лева, по предявеният граждански иск за имуществени вреди, представляваща равностойността на моторния трион, марка „Щил”, като в останалата част отхвърлил гражданския иск като неоснователен. 7.С решение № 464 от 31.10.2011 г. по кд № 2190/11 г. ВКС, трето наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.4 НПК отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане. Касационното производство било образувано по жалби на подсъдимия (срещу осъдителната част на присъдата, с искане за цялостно оправдаване) и на Б. М. (срещу оправдателната и отхвърлителна части на присъдата, с искане за осъждане по първоначалното обвинение, за увеличаване на наказанието, за ангажиране отговорността на подсъдимия на основание чл.45 ЗЗД и за направените от него разноски по делото). 8. По внохд № 522/11 г. БОС отменил присъдата на РРС, постановена по нохд № 960/09 г. и вместо нея постановил нова присъда № 6 от 12.01.2012 г., с която осъдил подс.П. по предявеното му обвинение по чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т. 3 и 4, чл.194, ал.1 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода условно за срок от пет години, както и да заплати на М. сумата от 64 628,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението. Съдът осъдил подсъдимия да заплати по сметка на БОС сумата от 2585,15 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на гражданският иск и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист. 9.С определение № 126 от 02.02.2012 г. по внохд № 522/11 г. БОС в производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК осъдил Д. П. на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати на Б. М. сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 339 лева – по сметка на БОС, също деловодни разноски. 10.С определение № 153 от 10.02.2012 г. по внохд № 522/11 г. БОС оставил без уважение искането на адв.Я. в качеството му на пълномощник на Б. М. – граждански ищец по внохд № 522/11 г. по описа на БОС за издаване на изпълнителен лист за присъдената сума на гражданския ищец. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: По жалбата на подсъдимия: Както се посочи, с касационната жалба са релевирани всички основания по чл.348, ал.1 НПК, без доводи в тяхна подкрепа. Такива доводи са изложени пред ВКС и те следва да получат отговор. Всички доводи, поставени на вниманието на настоящия състав на ВКС, са в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Възразява се, че съдът не е имал основание да кредитира показанията на св.З., тъй като последно депозираните от него показания са различни от предходните такива; че е налице разлика в моторния трион, която е установена и от БОС; че в мотивите на новата присъда липсват съображения относно част от предмета на престъплението – паричните суми във валута и ценностите; не е отчетено, че дактилоскопните следи не съвпадат с пръстовите отпечатъци на подсъдимия. Оплакванията са неоснователни. 1.Свидетелят З. е дал показания в хода на нохд № 367/06 г. на РРС (л.43) и на нохд № 960/09 г. на РРС (л.22). Внимателният прочит на същите дава основание да се приеме, че по въпросите, от кръга по чл.102 НПК, не е налице твърдяното, от защитата на подсъдимия, съществено противоречие в показанията на коментирания свидетел. Обстоятелството кога свидетелят лично е узнал за извършеното в дома на М. не е обстоятелство от споменатия кръг от въпроси, а заявяването на повече факти, при втория разпит, не е противоречие по смисъла на чл.281, ал.1, т.1 НПК. 2.Възражението относно моторния трион, пренебрегва предмета на делото – дейността на подсъдимия, а не поведението на св.М. от момента на закупуването на въпросния трион до предаването му на органите на Полицията. 3.Не е налице претендираната непълнота на мотивите на присъдата на БОС. В същите, макар и лаконично, са изложени съображения по предмета на инкриминираното престъпление. 4.Данните по делото указват, че при извършения оглед на местопроизшествие (протокол на л.6), не са иззети дактилоскопни следи и липсват доказателства такива да са изследвани. Вън от казаното, БОС е допуснал нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като е надхвърлил обема на фактическото обвинение, без той да е бил разширен по единствено възможния ред - по чл.287 НПК. Това е предпоставено от грешка в обвинителния акт. От фактическото обвинение, формулирано в обстоятелствената част на обвинителния акт, е видно, че прокурорът претендира подсъдимият да е отнел три телевизора, ведно с дистанционните управления за тях, а именно – „Панасоник”, модел ТС и два броя „JVC”, модел 1354, всичките 14 инчови (всеки един телевизор на стойност 270 лева), вещи – златен пръстен (на стойност 189 лева) и златен комплект ланец с гривна (на стойност 630), един брой моторен трион „Щил” (на стойност 370 лева), както и различни по вид валутни средства (25200 щатски долара, равностойни на 53 133,70 лева и 10 000 германски марки, равностойни на 10 000 лева), според прокурора, всичко на обща стойност 65 438,70 лева. Последният не е съобразил, че не е предявил обвинение за един телевизор „Филипс” на стойност 306 лева, като е следвало да намали общия размер на възприетия от него предмет на престъплението на 65 132,70 лева. Това не е констатирано от БОС, който неоснователно е ангажирал отговорността на подсъдимия и за коментирания телевизор на стойност 306 лева. Допуснатото нарушение следва да се отстрани от настоящата инстанция, като за разликата над 65 132, 70 лева до 65 438,70 лева, подсъдимият следва да бъде оправдан. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, тъй като е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Правилно е и приложението на чл.66 НК. По жалбата на гражданския ищец: Жалбата е частично основателна. 1. Казаното, относно размера на предмета на престъплението, пряко рефлектира върху основателността на претендираната от М. отговорност по реда на чл.45 ЗЗД, като за разликата от 64 332,70 лв. до 64 628,70 лева, тя не е налице. Налице е и друга неправилност в гражданската част на присъдата на БОС, свързана с приложението на закона – чл.86, ал.1, във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД. Причинените на гражданския ищец вреди по своето същество, в случая, са едно парично задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение последният дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана, което означава, че законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Този ден за гражданския ищец е денят на извършване на инкриминираното деяние – 30.07.2000 г., когато е настъпило увреждането му. БОС не е спазил тези разпоредби на закона, макар, че искане в това отношение е било направено още с предявяването на гражданския иск. Вредите, претърпени от пострадалия в резултат на престъпление, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи. При неизпълнение на такова задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на увреждането или настъпването на вредите, защото той изпада в забава и без покана, и наказателният съд, който разглежда гражданските последици от престъплението, е задължен да присъжда обезщетенията за вреди заедно с тази лихва, ако има направено такова искане, какъвто е настоящият случай. Допуснатите нарушения, за които стана дума, налагат изменяване на присъдата в гражданската й част, като обезщетението за имуществени вреди се намали на 64 322,70 лева и се присъди заедно със законната лихва, считано от 30.07.2000 г., до окончателното му изплащане. Намаляването на размера на обезщетението за имуществени вреди предопределя намаляване размера на дължимата от подсъдимия държавна такса на 2572,91 лева. 2. От изложеното в т.9 е видно, че БОС се е произнесъл по въпроса за разноските, направени от жалбоподателя, като е ангажирал отговорността на подсъдимия за тях, поради което в тази част жалбата му е неоснователна. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.2, т.т.2 и 5 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 6 от 12.01.2012 г., постановена по внохд № 522/11 г. на Окръжния съд – гр. Благоевград, както следва: - ОПРАВДАВА подсъдимия Д. Г. П. за разликата над 65 132, 70 лева до 65 438,70 лева по предявеното му обвинение по чл.195, ал.2 НК; - НАМАЛЯВА дължимото от подсъдимия Д. Г. П. в полза на Б. Г. М. обезщетение за имуществени вреди на 64 322, 70 лева, като осъжда подсъдимия да го заплати, ведно със законната лихва от 30.07.2000 г., до окончателното му изплащане; - НАМАЛЯВА дължимата от подсъдимият Д. Г. П. държавна такса на 2572,91 лева. ОСТАВЯ В СИЛА посочената присъда в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: