1 Р Е Ш Е Н И Е № 770 С., 05.11. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА Г. ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Е. П. изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 173/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 154 от 3.06.2009 г. по гр.д.№ 429/ 2008 г. на Б. окръжен съд е оставено в сила решение № 272 от 25.05.2000 г. по гр.д.№ 384/ 93г. на районен съд гр.С., с което са отхвърлени исковете с правно основание §4 “и” ПЗР ЗСПЗЗ против Б. Г. Ц. и С. С. Б. относно два имота в м. “Н. таши” в землището на гр.Сандански. Ищците З. В., Р. Я., С. К., К. К. и О. К. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, която е допусната до разглеждане с определение № 638 от 7.07.2010 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са наследници на М. К. и в това качество имат право за възстановяване на притежаваните от наследодателя им земеделски земи, в случая нива от 7, 5 дка в м. “Н. таши” в землището на гр. С.. Ответниците са лица, на които части от същия имот са предоставени за ползване на основание актове на М. съвет, те са ги З.латили и са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Предявените искове по §4и имат за предмет установяване на пороци при възникване на правото на ползване в лицето на ответниците, което би осуетило възможността те да станат собственици на основание §4а или §4 б ПЗР ЗСПЗЗ и има за последица възстановяване на същите имоти в полза на ищците. За да отхвърли исковете въззивният съд е посочил, че те предполагат на първо място установяване на обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС, което по делото според съда е останало недоказано. Не е зачел и представеното позитивно решение на поземлената комисия, тъй като то не било подписано от един от членовете на комисията. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за състава на поземлената комисия. Поземлената комисия е колективен орган, на който със закон е възложено да извършва дейността по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Р. на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ урежда какъв следва да бъде съставът на поземлената комисия както въобще, така и по конкретното решение, като и при двете редакции на текста общият брой е нечетен и това позволява да се формира мнозинство при вземането на решение. При по-голяма численост на комисията е възможно различни лица от нея да бъдат членове на състава по конкретното решение / при постоянни членове- председател, /зам.председател/ и секретар/ и това се отразява в титулната част на решението, в която се посочва кой е органът, издал решението и имената на лицата, които формират неговия състав. В закона няма изискване всички членове на комисията да подписват решенията, не е посочено и кой следва да извършва това, поради което по аргумент от действащия към същия момент чл.15, ал.2, т.6 З. се приема, че като решение на колективен орган то следва да се подпише от председателя и секретаря, които с подписите си удостоверяват факта на взетото решение. Това условие в случая е спазено, поради което е без значение, че подписът на един от членовете не е положен от него и затова следва да се приеме, че от гледна точка на изискванията за форма и компетентност на административния орган решението на поземлената комисия е валидно и легитимира ищците като собственици, респ. сочи, че се възстановяват имотите на бившия собственик М. К.. Впоследствие нормата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ е отменена, а с чл.60а ППЗСПЗЗ е уредено кой следва да подписва решенията, което сочи че законодателят не отдава вече правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на поземлената комисия и уеднаквява режима на подписването на решенията като такива на колективен орган. Собствеността на общия наследодател се установява и от събраните по делото гласни доказателства- свидетелите Ф., Т. и Б., разпитани по гр.д.№ № 384/ 93 г. на районен съд гр.С., според които наследодателят на ищците е притежавал земеделски имот от около 5- 6 дка в м. “Н. таши”, който владял за периода от 1930 г. до внасянето му в ТКСЗС и следователно е бил собственик на основание давностно владение. Приетото в обратния смисъл от въззивния съд е необосновано като извод, противоречи на данните по делото и на материалния закон, поради което решението е неправилно и следва да се отмени. По съществото на предявения иск по §4и ПЗР ЗСПЗЗ следва да се посочи, че това е специален установителен иск / по подобие на този по чл.7 ЗВСОНИ/ и има за предмет разкриване на пороци в актовете, с които е предоставено право на ползване, за да се препятства възможността ползвателите да придобият собствеността на предоставените им имоти и те да могат да се възстановят на действителните собственици отпреди образуването на ТКЗС. В случая по отношение придобивните основания на двамата ответници са установени нарушения на нормативните актове, които водят до нищожност на отстъпеното им право на ползване. Според твърденията на ищците правото на ползване е било предоставено в нарушение на нормативните актове и върху земя, която не е подлежала на раздаване. Ответникът Б. Ц. се е легитимирал като ползвател с удостоверение № 738 от 25.03.1986 г., в което е посочено, че правото на ползване се предоставя по реда на ПМС № 21/63 г. по решение на ОбНС-Благоевград, взето с протокол № 4 от 25.04.1967 г., но от справката по протокола и списъка към него е установено, че в тях името на Б. Ц. не фигурира. Освен това удостоверението е издадено на бланка-образец, отнасяща се приложението на друго ПМС - № 11/ 82 г., но без са представени доказателства за предоставяне на право на ползване по предвидения в това постановление ред. Липсва акта на компетентния административен орган, поради което само по З.исването в дневника на раздадените земи не може да се приеме, че в полза на Б. Ц. има валидно учредено право на ползване. Правото на ползване на С. Б. също е предоставено в нарушение на нормативните актове. Той се е легитимирал с удостоверение № 18 от 30.12.78 г. като ползвател на нива с площ от 1 дка, предоставена с решение № 12 от 21.09.1978 г. по реда на ПМС № 76/ 77г. Съгласно протокол от 21.09.78 г., раздел І- изоставени, маломерни и непълноценни земи, под № 18 е посочено името на С. Б., но за него няма данни, че правото на ползване е предоставено конкретно върху процесния имот. С оглед на горните данни следва да се приеме, че представените удостоверения и други доказателства не легитимират ответниците като носители на правото на ползване по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Предоставянето на земите е било извършено в нарушение на нормативните актове, според които правото на ползване се учредява с акт /решение на ИК на ОбНС/, а не с удостоверение. Не са представени доказателства и за това, че земята е от категорията на тези, върху които съответните постановления са предвиждали да се отстъпва право на ползване- изоставена, нископродуктивна, маломерна или непълноценно използвана, като доказването на тези обстоятелства е било в тежест на ответниците. По изложените съображения исковете по §4и ПЗР ЗСПЗЗ се явяват основателни и следва да се уважат и спрямо двамата ответници. Съставените въз основа на неправомерно учреденото право на ползване констативни актове подлежат на отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК /чл.431, ал.2 ГПК - отм/. В полза на ищците следва да се присъдят и направените разноски за всички инстанции, общо в размер на 650 лв.. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 154 от 3.06.2009 г. по гр.д.№ 429/2008 г. по описа на Б. окръжен съд и вместо това постановява: Признава за установено по исковете, предявени от З. М. В., Р. П. Я., С. С. К., К. М. К., О. С. К. по отношение на ответниците В. С. Б., Р. С. Б., С. С. Б., М. П. А. и Б. Г. Ц., че предоставянето на право на ползване на Б. Г. Ц. върху лозе с площ 0,6 дка в м. “Н. таши”, землището на гр.Сандански съгласно у- ние № 738/ 25.03.1986 г. и на С. С. Б. върху нива от 1 дка в м. “Н. таши”, землището на гр.Сандански съгласно у- ние № 18/ 30.12.1978 г., е извършено в нарушение на нормативните актове, поради което имотите подлежат на възстановяване в полза на ищците. Отменя нот.акт № 107, т.VІІІ, дело № 1622/99 г. на нотариус с рег.№ 197, район на действие РС С., издаден в полза на С. С. Б. за признаване му за собственик на основание §4”б” ПЗР ЗСПЗЗ на земеделски имот- нива от 1 дка в м. “Н. таши”, землището на гр.С., при съседи Б. Г. Ц., път, Б. Ш. и С. Янкулова. Отменя нот.акт № 142, т.І, н.д.№ 846/99г. на нотариус с рег.№ 198, район на действие РС С., издаден в полза на Б. Г. Ц. за признаването му за собственик на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ на земеделски имот- нива от 0,6 дка в м.”Нишан таши”, землището на гр.С., при съседи Г. П., С. Б., Б. В. Ш. и път. ОСЪЖДА В. С. Б., гр.С., ул. В. К., № 6, Р. С. Б. и С. С. Б., от с.гр. ул. Св.Кирил и М., № 19, М. П. А. и Б. Г. Ц., с.гр., ул. М., № 12 да З.латят на З. М. В., Р. П. Я., С. С. К., К. М. К. и О. С. К., чрез адв. Д. Т., гр.С., ул.Света С., № 8, ет.5, офис 5 разноски по делото за всички инстанции в размер на 650 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: