Ключови фрази
Частна касационна жалба * възстановяване на срокове * адрес за връчване * връчване на съобщения на други лица


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 741

ГР. С., 27.11.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.11.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №7087/13 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. срещу въззивното определение на Варненски окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д.№2725/13 г. С него е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без уважение искането на касатора за възстановяване на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Ответницата по жалба Л. Г. я оспорва като неоснователна.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че значим за спора и решен в противоречие с трайна съдебна практика / опр. по гр.д. №140/09 г. на В./ е процесуалният въпрос: следва ли съдът при наличие в исковата молба на твърдение за известност на местопребиваването на ответника в брачния процес, да изисква от ищеца доказателства за настоящия адрес на ответника съобр. тези твърдения, когато местопребиваването му е извън РБ, вкл. с оглед спазване процесуалната разпоредба на чл.33, ал.2 КМЧП. Въпросът: представлява ли особено, непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее по см. на чл.64, ал.2 ГПК това, че същата е била в невъзможност да узнае за съдебното производство, за съответното процесуално действие, което е следвало да извърши и за съответният подлежащ на обжалване съдебен акт, според касатора е решен в противоречие с опр. по ч.т.д. №501/12 г. на ВКС, второ т.о.
В. съд е споделил извода на първоинстанционния, че по делото ответникът по иска / сега касатор/ е редовно призован по реда на чл.47 ГПК от регистрирания постоянен и настоящ адрес в РБ и му е назначен особен представител. Постоянният адрес е за кореспонденция с органите на държавна власт и затова липсват основания съдът да издирва друг адрес на ответника, както и да се счита, че той не е в състояние да узнае за делото, след като е призоваван на този адрес.
Сочената в изложението трайна практика е формирана за различни от фактическа и правна страна случаи и е неотносима към процесния. Изводите на въззивния съд, обаче, противоречат на задължителната съдебна практика – опр. по чл.274, ал.3 ГПК за подобни случаи / опр. по ч.гр.д. №126/11 г. на трето г.о. и по ч.гр.д. №430/12 г. на първо г.о./ и обжалване на въззивното определение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
В определение на ВКС по ч.гр.д. №430/12 г. на първо г.о. е посочено:Нормативно не е дефинирано какво представлява "особено непредвидено обстоятелство". Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Това разбиране е вложено в съдържанието на нормата на чл. 46, ал. 4 от ГПК, според която връчването на съдебни книжа на друго лице, което е съгласно да ги предаде на адресата е редовно, но адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае за връчването. Няма основание в случая, когато е извършено връчване чрез залепяне, предвидено в чл. 47 от ГПК, когато адресата е бил в чужбина преди предявяване на иска, да се приеме друго тълкуване. По аналогия следва да се приеме, че и при призоваване по чл. 47 от ГПК, когато обективно адресатът, поради това, че е бил в чужбина от преди предявяване на иска, не е могъл да узнае за уведомлението, за да се яви и да получи съдебните книжа, за него са налице особени непредвидени обстоятелства за възстановяване на срока, както това е предвидено в хипотезата на призоваване чрез друго лице по чл. 46 от ГПК. Няма основание този ответник, щом е узнал след пропускане на срока, но преди приключване на делото пред първата инстанция за висящия в съда процес да бъде лишен от възможността лично, или чрез упълномощен от него адвокат да участва в делото. Това се налага от принципа за равнопоставеност на страните и за установяване на истината - чл. 9 и 10 от ГПК. Когато адреса на страната в чужбина е известен, призоваването следва да се извърши на този адрес по реда на връчване на съдебни книжа в чужбина”. В опр. по ч.гр.д. №126/11 г. на ВКС, трето г.о. също е прието, че когато обичайното местопребиваване на страната е в чужбина, в страна – членка на ЕС и адресът й е известен на другата страна / както е и в случая, видно от представените с молбата доказателства за обща адресна регистрация на семейството на страните в Италия/, призоваването на ответника следва да се извърши по реда на гл.56 от ГПК. Призоваването му по чл.47 от ГПК дава основание да се счита, че не е могъл да узнае своевременно за връчването и предпоставя основателност на искането му за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК.
Приетото в цитираната задължителна практика по тълкуването на закона напълно се споделя от този състав на ВКС. Обжалваното определение, с изложените там съображения за неоснователност на искането по чл.64, ал.2 от ГПК, е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново, за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение по делото.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №2725/13 г. от 8.10.13 г.
ОТМЕНЯ това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно по гр.д. №14033/12 г. от 23.07.13 г. на Варненски районен съд, като вместо тях постановява:
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.64 ГПК срока за въззивно обжалване на решението по гр.д. №14033/12 г. от 22.05.13 г. на районен съд В. за ответника по иска В. С. Г..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: