О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №393 София,01.12.2008 г.   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети  октомври  през две хиляди и осма година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ:              АЛБЕНА БОНЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1404  по описа за 2008 г. взе предвид следното:   Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от О. С. , представлявана от кмета Е. Г. М. , чрез адв. И срещу определение № 1046/21.04.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 875/2008 г., с което е оставил в сила отказа от 04.03.2008 г. на съдията по вписванията при С. вписвания, гр. П., постановен по преписка вх. № 39/04.03.2008 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане. Въпросът дали се дължи държавна такса за вписване на актове за частна общинска собственост е от значение за осъществяване на процедурата по чл. 4, б. „а” ПВ, който го прави от съществено значение за резултата по молбата на касатора, а и за правоприлагането с оглед принципния му характер. По него няма нормативно тълкуване на Върховния касационен съд, нито постоянна практика на касационната инстанция. Представени са доказателства за противоречива практика на различни състави на Пловдивския окръжен съд, което попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията да впише акт за частна общинска собственост поради невнасяне на дължимата такса, като се е позовал на чл. 84, ал. 3 ГПК, според който общината не е освободена от такси по искове за частни общински вземания и права върху вещи частна общинска собственост. В приложеното определение № 896/07.04.2008 г. по ч.гр.д. № 874/2008 г. друг състав на Пловдивския окръжен съд е приел, че общината е освободена от заплащане на държавни такси в същото производство пред съдията по вписванията. Изложил е съображения, че предвиденото в чл. 84, т. 3 ГПК изключение касае единствено и само исковото производство. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че това тълкуване на закона е правилно, което прави и частната жалба основателна. Нормата на чл. 84, т. 3 ГПК се намира в общите правила на кодекса, поради което е относима за всички производства, доколкото не е разпоредено нещо друго. В случая, специални правила няма, поради което по силата на общата разпоредба, общината е освободена от заплащане на държавни такси и по молбата за извършване на вписване на акта за общинска собственост. Без значение е дали собствеността е частна или публична, защото производството пред съдията по вписванята не е исково, а само него има предвид изключението по чл. 84, т.3 предл. 2 ГПК. Като такова, то не може да се тълкува разширително, а се отнася само до уредените с него отношения, които в случая са исковите производства. В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което се отмени отказа на съдията по вписванията и той бъде задължен да продължи производството по молбата на община С.. М. от горното, съдът   О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 1046/21.04.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 875/2008 г., като вместо него ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ отказа на съдията по вписванията при С. вписвания, гр. П. от 04.03.2008 г. , постановен по преписка вх. № 39/04.03.2008 г. с молител О. С. за вписване на АОС № 389/25.02.2008 г. ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СВп, гр. П. за продъжлаване на производството.   Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: