Р Е Ш Е Н И Е
№ 612
София, 7 март 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти ноември ... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 2772 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
В срок е постъпило искане от осъдения Д. С.. Атакува се въззивно решение № 67 от 26.05.11 год. по ВНОХД № 228/11 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 32 от 11.04.11 год. по НОХД № 361/11 год. на Ловешкия районен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се възобновяване на делото с отмяна на решението и присъдата и оправдаването на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. С. твърди, че е невинен и процесът е бил злонамерено подготвен от полицията.
Искането се поддържа в съдебно заседание от служебната му защита с доводи единствено за явна несправедливост на наказанието. В последната си дума С. отново твърди, че е невинен и иска уважаване на искането му. Не сочи конкретни доводи.
Прокурорът намира искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите и становищата на страните, намира, че искането следва да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Производството пред районния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. С. в присъствието на служебен защитник сам е поискал разглеждане на делото по този ред. Изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съдът му е разяснил правата по чл. 371 НПК. Уведомил го е, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.
Признал е осъдения за виновен в това, че на 24.11.10 год. в [населено място], област Л., при условията на предварителен сговор с А. А., Ш. И., Р. Р. и И. Р., чрез използване на техническо средство и МПС, отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи – 640 м. проводник Ф 35 на стойност 2 342.44 лв. от владението на „ЧЕЗ Разпределение България”, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т.т. 2, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 58а, ал 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на ЕДИНАДЕСЕТ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Съдът се е произнесъл по приложението на чл. 68, ал. 1 НК и разноските, направени по делото. Приспаднал е времето, през което С. е бил задържан.
С въззивното решение присъдата е потвърдена.
От друга страна, съучастниците на С. също са се признали за виновни и по отношение на тях делото е приключило със споразумение № 33 от 14.02.11 год. по НОХД № 219/11 год. по описа на РС –гр.Ловеч.
При решаване на делото по същество, РС –гр.Ловеч не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Постановил е присъдата не само на базата на самопризнанията на осъдения и признатата вина на съучастниците му, но и на събраните по делото по реда на чл. 223 НПК свидетелски показания на Ц. Д., протокола за оглед /л. 11-12/ и приложения към него албум. Твърденията за престъпно манипулиране на делото от страна на органите на досъдебното производство не са подкрепени с конкретни доводи. От друга страна, не се сочи влязла в сила присъда или приключило разследване, установяващи основание по чл. 422, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, за което окръжният прокурор не е реализирал правомощието си по чл. 420, ал. 1 НПК, да иска възобновяване на делото.
Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 314, ал. 1, съответно по чл. 339, ал. 1 и 2 НПК, като е проверила изцяло правилността на присъдата, независимо от това, че е била сезирана само за явна несправедливост на наказанието. По отношение на последното основание за правилност на присъдата, окръжният съд обосновано е приел, че от представените три копия от удостоверения за раждане не се установява осъденият де е баща на децата, тъй като в тях изрично е установено, че техният е неизвестен. Съобразно с ТР № 1/09 год. на ВКС е преценил, че направените самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третират като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Настоящият състав на ВКС също споделя изводите на контролираните инстанции, че наложеното на С. наказание отговаря на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на динамиката на този вид престъпления, водеща до значителни щети за електроразпределителните дружества и неудобство на гражданите. Ето защо не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 НПК за възобновяване на делото.
Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. З. С. за възобновяване на ВНОХД № 228/11 год. на Ловешкия окръжен съд и отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъда № 32 от 11.04.11 год. по НОХД № 361/11 год. на Ловешкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |