Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    № 22   гр. София, 27 януари 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари,  две хиляди и девета година,  в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА             ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                         ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 658/2008г.       Производството е образувано по искане на осъдения Д. КИРЧОВ Р. , за възобновяване на НОХД №63/2008г., по описа на Районен съд-Брезник и отмяна на постановената по него присъда №51 от 07.07.2008година, потвърдена с въззивно решение №55/22.10.2008 година по ВНОХД №308/08г. на Пернишки ОС, на основание чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от процесуалния закон. В депозираната молба на осъденото лице се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при реализираната от съдебните инстанции, дейност по събиране, проверка и анализ на доказателствените източници, обосновали неправилно приложение на материалния закон в атакуваните съдебни актове. Алтернативно се сочи и явна несправедливост на наложените за престъплението по чл.343Б, ал.1НК, наказателни санкции. В съдебно заседание на 16.01.2009година пред касационната инстанция, осъденият Р. и неговият процесуален представител се явяват лично, и поддържат искането по изложените в него съображения. Акцентира се на недоказаност обективната престъпна съставомерност на инкриминираното деяние - управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта, установена по надлежния ред. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че молбата на осъденото лице е неоснователна, като аргументира заявената позиция с очертаните по делото фактически данни, обезпечени от приложения доказателствен материал. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при съблюдаване становищата на страните и материалите по делото, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №51 от 07.07.2008година, постановена по НОХД №63/2008г., Районният съд, гр. Б., е признал Д. К. Р., за виновен в извършено на 05.06.2008 година престъпно посегателство по чл.343Б, ал.1НК, като ангажирал неговата наказателна отговорност и му наложил наказание-лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален “общ” режим на изтърпяване. Със същия съдебен акт е съобразена и императивната разпоредба на чл.68, ал.1 НК, като в съответствие с нейното съдържанието, е приведена в изпълнение наказателната санкция, определена на осъденото лице по НОХД№8040/07година на СРС–ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Присъдата е бил предмет на въззивна проверка и с решение №55/22.10.2008година на ОС-Перник е потвърдена, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет на съдебния акт, по отношение на който са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол- възобновяване на наказателните дела. Депозираното искане на Д. Р. за възобновяване на НОХД№63/2008година, по описа на Б. РС, е допустимо за разглеждане в съдебно производство при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3НПК, но същото преценено в контекста на визираните касационни основания и подкрепящата ги аргументация,е неоснователно. Процесуалната дейност на РС-Брезник и въззивния съдебен състав, финализирала с атакуваните съдебни актове, не страда от визираните в молбата на осъдения съществени нарушения на процесуалните правила, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими по делото, обстоятелства. ВКС не констатира и релевираните пороци при доказателствената интерпретация, довели до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес–извършване на инкриминираното престъпление, със съответните индивидуализиращи ги признаци, и неговото авторство. Очертаната от първостепенния и възивен съд, фактология е подробно и прецизно изяснена. Констатациите на съдебните инстанции по отношение на правнорелевантните факти за съставомерността на престъпното деяние, са направени след обстоен анализ и компетентна оценка на събраните по делото доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимия Р, свидетелските показания на Е. С. , В. Й. , М. П. , Б. Б. и А. П. , и приложения писмен доказателствен материал /акт за установяване на административно нарушение и заповед за прилагане на принудителна административна мярка №193-8/05.06.2008година, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско освидетелствуване от 05.06.2008година, протокол за разпознаване на лица от 10.06.2008година, и справка за наложени административни наказания на Д. Р. /. Неоснователни са доводите, че незаконосъобразно съдилищата по същество са основали фактическите си изводи за осъщественото от осъдения престъпление, базирайки се само на писмени доказателства, обективиращи отчетеното с апарат-“Алкотест 7410 Дрегер”, №0156-недостатъчни за обезпечаване на обвинението. В подкрепа на заявеното се декларира и предполагаема техническа негодност на последния. Правилна и професионално издържана е интерпретацията на доказателствената тежест на визираните фактически данни. Същите са обсъдени задълбочено и подробно с оглед отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта, в аспекта на характеризиращите техническото устройство, особености като субсидиарно средство за установяване употребата на алкохол, в хипотезите, очертани в чл.6 от Наредба №30/27.06.2001година/една от които е отказът на водача на МПС, да предостави кръв за химическо изследване/, и на плоскостта на съответствието им с останалата доказателствена съвкупност. Концентрацията на алкохолно съдържание в кръвта на осъденото лице-1,36 промила, е установена по надлежния ред, с анализатор на алкохолното съдържание в кръвта, тип Алкотест 7410, производство на фирма Дрегер, Германия, вписан в публичния регистър на одобрените средства за измерване. Техническата изправност на посочения уред, не е поставяна под съмнение от участвуващите в наказателното разследване процесуални субекти-обвиняемия/подсъдим/ и неговият защитник, чрез депозиране на възражения и доказателствени искания за актуални справки от Института по хидрология и метрология. Не са оспорвани и фиксираните с “Алкотест 7410 Дрегер” №0156, показатели, отразяващи количествените измерения на наличния алкохол в кръвта, като възприемането на същите от първостепенния и въззивен съд, е предпоставено от несъгласието на осъдения да съдействува за изготвяне на химическа експертиза, обективирано в приложения медицински протокол. Словноматериализираните в писмената документация, данни за употреба на алкохол от осъденото лице на инкриминираната дата, корелират и на установеното от свидетелските показания на полицейските служители С. и Й. , които са еднопосочни, логични, непротиворечиви. Безпристрастни и непредубедени, визираните лица, пресъздават последователно и убедително хронологията на събитията на 05.06.2008година. Те предлагат своите възприятия за поведенческите прояви на Д. Р. като водач на МПС-л.а.,марка „Опел Корса”, обосновали проверка с техническо средство за употреба на алкохол, и разказват достоверно и правдиво за отчетения положителен резултат и последващите го задържане и отвеждане на нарушителя в медицинско заведение, където отказал да даде кръв за алкохолна проба. Депозираното от разпитаните свидетели не се опровергава от приобщените в хода на досъдебното и съдебно производство, гласни доказателствени средства – свидетелските показания на П. и Б. , категорични че същият е употребил концентрат сутринта на 05.06.2008година и е бил алкохолно повлиян. То кореспондира съответно и на приложения писмен протокол за разпознаване на лица от 10.06.2008година, изготвен при съблюдаване правните предписания на чл.169-171НПК. В тази насока релевираните оплаквания за пороци при извършеното процесуално-следствено действие /разпознаване/, с аргументи за липса на вписани ЕГН на поемните лица, са некоректни и несериозни. Коментираната непълнота в съдържанието на писмения документ, преценена с оглед предявените законови изисквания и предвид очертаната доказателствена съвкупност, не обосновава предположения досежно авторството на инкриминираното деяние и не мотивира заключение за необезпеченост на обвинителната теза. В рамките на приетите за установени и доказани от съдебните инстанции, фактически положения, ВКС не констатира нарушение и на материалния закон. Обсъдените свидетелски показания и писмени доказателствени източници сочат на извършено от осъдения Р. на 05.06.2008година, в гр. Б. неправомерно деяние - управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, субсумиращо се от правната норма на чл.343Б, ал.1НК. Доводите за обективна престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение, поради последваща неправомерния акт, употреба на алкохол, са логически неиздържани и абсурдни в контекста на хронологическата последователност от действия и събития, в противоречие с инкорпорирания и анализиран доказателствен материал, и намират подкрепа единствено в обясненията на осъденото лице, проекция на упражнени процесуални права и форма на защитна позиция. Правилно, в съответствие със степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и при съблюдаване смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, първоинстанционният съд и ОС-Перник, са диференцирали наказателната отговорност на осъдения Р. Наложените при условията на чл.54 от НК наказателни санкции за престъплението по чл.343Б, ал.1 -лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален “общ” режим на изтърпяване, и ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от правоуправление, настоящият касационен състав счита, че са справедливи и съобразени с чл.36НК. При индивидуализиране на наказанията, съдебните инстанции са преценили задълбочено тежестта на инкриминираното деяние и конкретиката на характеризиращите го време, място, механизъм на осъществяване и насоченост, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на престъпното посегателство. Мотивиращи налагането на тези наказателни санкции са и фактите, свързани с личността на дееца с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната и генерална превенция, обуславящи адекватните на репресивната и поправително-възпитателна функция наказания. Съдилищата са отдали необходимото значение на изградените антисоциални противообществени навици и проявената престъпна упоритост от осъдения Р. , обективирани в приложените по делото справки за съдимост и извършени административни нарушения по ЗДвП; отчели са неговите характеристични данни; възраст; социален статус; и семейно положение. Логическа последица от формулираните изводи е и заключението на настоящия състав за липса на материалнопрани основания, сочещи на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива от изключителен характер, предпоставящи правоприлагане на чл.55 ал.1, т.2, б”Б”НК, за което осъденото лице предявява неоснователни претенции. Изложените съображения, категорично обосновават и убедително мотивират заявената позиция на касационната инстанция, че искането на Д. Р. за отмяна на присъда №51/07.07.2008година на РС, гр. Б., потвърдена с въззивно решение на Пернишки окръжен съд, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. Р. за възобновяване на НОХД№63/2008г. по описа на Районен съд-Брезник и отмяна на постановената по него присъда от 07.07.2008година, потвърдена с въззивно решение №55/22.10.2008година на Пернишки ОС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.