Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 94   СОФИЯ 10.05.2010     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 февруари 2010 година в  състав :                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА         ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                     БОНКА ДЕЧЕВА                                                                      при секретаря Даниела Никова                                                                                     изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1258/09 година и за да се произнесе, взе предвид :     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Р. като пълномощник на Д. Ц. А. против решение № 111 от 13.04.2009 г. по в.гр.д. № 139/09 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 980 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 964/08 г. на Великотърновския районен съд, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че В. К. А., А. К. А. и Ц. Д. А. са собственици по наследяване от Й. В. А. на недвижим имот- апартамент № 11, находящ се в гр. В., ж.к. ”К”, ул. ”. № 13, ет3, със застроена площ 55.70 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 23 със застроена площ 6.86 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и е отхвърлен предявеният от Д. Ц. А. иск за делба на този имот. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните доводи са за това, че въззивният съд е направил извод, че презумпцията по чл.19, ал.3 СК / отм./ за съвместен принос при придобиване на имота по време на брака е опровергана, като е дал вяра на свидетели, който са заинтересовани от изхода на спора, тъй като са близки на починалата бивша съпруга на жалбоподателя и на очевидно подправен писмен документ, които са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. С определение № 1* от 19.11.2009 г. касационната жалба е допусната до разглеждане по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос за доказателствените средства, допустими за доказване на трансформация на лични средства и оборване на презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ за съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака. По този въпрос касаторът поддържа, че представянето на банково бордеро за преведени суми за закупуването на жилището от родителите на единия съпруг не е достатъчно доказателство за това, че сумите са дарени само на този съпруг, а не на двамата съпрузи. Счита, че дарствено намерение само в полза на единия съпруг може да се доказва чрез нотариален акт или писмен договор с нотариална заверка на подписите. Ответниците по касация В. К. А., А. К. А. и Ц. Д. А. чрез своя процесуален представител адв. П изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, приема следното: Съгласно чл. 19, ал.1 СК/отм./ придобитото по време на брака имущество принадлежи общо на двамата съпрузи, ако придобиването е в резултат на съвместен принос. Вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака от единия съпруг по наследство и по дарение, са негово лично имущество. Не са съпружеска имуществена общност и вещите и права върху вещи, придобити през време на брака изцяло с лично имущество на единия съпруг, тъй като другият съпруг няма принос в придобиването. При спор между бившите съпрузи след прекратяване на брака дали придобитият имот е в режим на съпружеска имуществена общност или е лична собственост, обстоятелствата, свързани с произхода на средствата за придобиването му, могат да се установяват с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Въпросът дали приведените доказателства са достатъчни да установят извънсемейния произход на средствата и да оборят презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имуществото, е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти. По основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: В случая страните са спорили дали е налице пълна трансформация на лични средства на съпругата при придобиване на апартамента по договора за покупко- продажба, сключен на 20.03.1991 г. на името на съпругата Й през време на брака й с жалбоподателя. Спорът се свежда до това дали средствата за закупуване на жилището са предоставени от родителите на съпругата и дали са били дарени лично на нея или на двамата съпрузи. За установяване на извънсемейния произход на средствата за закупуване на жилището, ищците по предявения инцидентен установителен иск - наследници на Й. А. В. , са се позовали на нареждане за кредитен превод от 20.03.1991 г. за сумата 13 553.40 лв., представляваща цената на жилището. В представения от тях екземпляр като наредител фигурира Й. В. , но е записано, че жилището е изплатено от нейните родители В. Д. Д. и К. Д. Д. Представени са и копия от спестовните книжки на В. Д. и на К. Д. , в които е отразено теглене на суми на 18.03.1991 г. и на 20.03.1991 г., чийто общ размер съответствува на платената чрез кредитния превод цена. Същите са разпитани като свидетели по делото и са заявили, че са предоставили средствата за закупуване на жилището на дъщеря си Й. В. , тъй като преди това били осигурили жилище и за другото си дете. Преценени в съвкупност, тези доказателства доказват пълна трансформация на извънсемейнни средства на съпругата към момента на придобиване на собствеността върху жилището и обосновават крайния извод на въззивния съд, че родителите са дарили на своята дъщеря средствата за закупуването му, поради което то е станало нейна лична собственост. Обстоятелството, че е служило за задоволяване на жилищните нужди на цялото семейство, не променя този факт. При липса на други доказателства, не може да се презюмира, че волята на дарителите е била сумата да бъде дарение не лично за тяхната дъщеря, а за двамата съпрузи. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 281, т.3 ГПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 13.04.2009 г. по в.гр.д. № 139/09 г. на Великотърновския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :